Решение № 4744 от 24.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4744 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330118181 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от М. И. М. против С. И. К. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва собствените му 11/12 ид.ч. от поземлен имот със застроена площ от 90 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, с площ по скица от 97 кв.м., с административен адрес гр. К., ул. "П", построена в УПИ ** от кв. 46 по регулационния план на гр. К., одобрен със Заповед № 44/1967 г., целият с площ от 821 кв.м., представляващ дворно място – застроено и незастроено, при граници УПИ **, УПИ **, УПИ **, за периода от 14.02.2021 г. до 13.12.2022 г., както и за заплащане на сумата от 1 020, 56 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.02.2021 г. до 13.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е собственик на 10/12 ид.ч. от процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. на н. Р. Т., и на 1/12 ид.ч по силата на наследствено правоприемство от И.

1

М. С., починал на ** г. Сочи, че ответната страна е собственик на останалата 1/12 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател. Твърди, че ответната страна притежава ключ за имота и ползва последният изцяло, поради което с нотариална покана с ** от 27.08.2020 г., връчена на ответната страна на 14.09.2020 г., с която ответната страна е поканена да уредят доброволно взаимоотношенията си във връзка с лишаването на ищеца от ползването на съсобствения между страните имот, като на ответната страна са предложени няколко варианта. Твърди, че е предложил на ответната страна да прекратят съсобствеността като ищецът изкупи нейния дял за сумата от 5 000 лв., респ. да му предаде ключ от имота, за да може да ползва вещта съобразно правата си или да заплаща 200 лв. месечно представляваща равностойността на ползата, от която е лишен.

Твърди, че с нотариалната покана ответната страна е поканена да се яви в кантората на н. Д. К. в 15 часа на петия работен ден от връчване на поканата, като с констативен протокол от 21.09.2020 г. е удостоверено, че ответната страна не се е явила в кантората на н. К.. Твърди, че с Решение № 3333/17.10.2022 х. по гр.д. № 3006/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив ответната страна е осъдена да заплати обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва собствената му ид.ч. от процесния имот в размер на сумата от 1 000 лв. за периода от 14.09.2020 г. до 13.02.2021 г. Сочи, че така постановеното решение е влязло в законна сила, като ответната страна изцяло заплатила на ответника сумата, за която е осъдена, но доколкото към момента на депозиране на настоящата искова молба няма промяна в обстоятелствата претендира заплащане на обезщетение за периода от 14.02.2021 г. до 13.12.2022 г., ведно с обезщетение за забава.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна С. И. К. чрез адв. Т. Ч., е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че не е запозната със съдържанието на нотариалната покана от 27.08.2020 г., тъй като ответната страна е неграмотно и глухонямо лице, поради което е следвало в полза на ответната страна и по реда на чл. 583, ал. 2 ГПК да се назначи от н.а тълковник, чрез който да се съобщи на глухонямото лице съдържанието на поканата. Сочи, че по делото не е представена цитираната разписка, удостоверяваща връчването на нотариалната покана, като разписката е следвало да бъде съставена по реда на чл. 583, ал. 2 ГПК. Твърди, че видно от 2 приложения към исковата молба нотариален акт е, че ищецът също е глухонямо лице, поради което е следвало при подписване на нотариалната покана и от ищеца да бъде съобразена разпоредбата на чл. 583, ал. 2 ГПК. В този смисъл поддържа, че нотариалното удостоверяване е нищожно и не е налице писмено поискване за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че достъпът до имота е възпрепятстван от ответната страна. Твърди, че за периода от 14.09.2020 г. до 13.12.2022 г. не е пребивавала в имота и се е намирала непрекъснато на друго място, тъй като в имота е прекъснато водоснабдяването, а на 29.06.2020 г. е спрян токът след депозирана молба от ищеца до ЕВН. По този начин ищецът също е лишил ответната страна от възможността да ползва имота. Релевира възражение за придобиване на собствеността по отношение на целия първи етаж по давност – чрез самостоятелно владение, което е обективирала на ответника, продължило в периода от 2001 г. до 04.06.2020 г. В този смисъл поддържа, че имотът не е съсобствен, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) страните да са съсобственици на процесния недвижим имот; 2) последният да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.

3

Тези правнорелевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез главно и пълно доказване от страната, която ги навежда, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че И. М. С. е придобил собствеността по отношение на дворно място с площ от 821 кв.м., ведно със застроената в това дворно място едноетажна паянтова къща, съставляващо парцел ** от кв. 46 по скица, а 517 – по удостоверение, при граници: улица, Г. Т. А. и А. М. С., като не е спорно по делото, че придобиването е станало по време на брака му с Е. М. - майка на ищеца и ответницата.

От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че И. М. С. е починал на *** г. и е оставил за свои законни наследници – Е. Ф.

М. – съпруга, починала на *** г., и деца - Н. И. Х., Х. И. М., С. И. К., Р. И. И., Г. И. А. и М. И. М.. По силата на наследственото правоприемство съпругата е придобила ½ ид.ч. от имота – част в режим на съпружеска имуществена общност и част, наследена с децата, като децата са придобили по 1/12 ид.ч.

По делото не се спори, че след смъртта на наследодателя И. С. ищецът и ответницата са наследили по 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху описания по-горе първи етаж от процесната жилищна сграда.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № *** г. на н. Р. Т., наследниците Х. И. М., Е. Ф. М., Н. И. Х., Г. И. А. и Р. И. И. са продали на М. И. М. собствените си 10/12 ид.ч. от първия етаж на жилищна сграда, състояща се от призем и етаж, с административен адрес гр. К., обл. П, ул. П., построена в УПИ **, целият с площ от 821 кв.м. от кв. 46 по рег. план на гр. К., при граници: улица, УПИ - XI 517, УПИ - III 510, УПИ - XIII 506.

Следователно установява се, че ищецът е придобил 11/12 ид.ч. от процесния първи етаж от сградата, а ответната страна 1/12 ид.ч.

В срока за отговор на исковата молба ответната страна е релевирала възражение за придобиване на правото на собственост по отношение на притежаваните от ищеца ид.ч. по силата на давностно владение, изтекло за периода от 2001 г. до 04.06.2020 г.

Наведеното от ответницата придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху 4 процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене.

Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл. 302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените погоре обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че съсобственикът упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се размества.

В случая се установява, че страните са съсобственици на по 1/12 ид.ч.

5 по силата на наследственото правоприемство от общия им наследодател И. М.

С., като ищецът е придобил собствеността по отношение на 10/12 ид.ч. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с останалите наследници.

Следователно съсобствеността е възникнала между страните по силата на общия юридически факт – наследяване, поради което следва да се приеме, че презумпцията по чл. 69 ЗС е оборена.

В производството по делото са снети показанията на свидетелите на ищеца С. К. Р. и Н. М. М..

В своите показания свидетелят С. К. Р. посочва, че живее на партерния етаж в сградата, в която се намира процесния имот – гр. К., ул. П.. Сочи, че ищецът не живее на този адрес, но е живял там преди да се премести, заедно със своето семейство, в гр. П.– преди 2010 г. След като се преместил в гр. П. идвал в постоянно събота и неделя и по празници, като си е ходил на неговия етаж. Свидетелства, че ищецът е единствено момче и по традиция имотите се прехвърлят на момчетата, като този етаж от къщата е бил наречен на него от дядо му още при строежа на къщата. Свидетелства, че ответната страна С. започнала да живее в имота, когато починал мъжът й, но тава бил с разрешението на ищеца, който искал да й помага, тъй като е с две деца. Сочи, че С. е живяла в имота до 2019 г., когато го напуснала, но ходела и си отивала, когато си реши, а през останалото време етажът се обитавал от синът й. В имота живеела и С. – дъщерята на ответната страна, която напуснала жилището след като се омъжила, но след като починал мъжът й отново се върнала в имота. От 2019 г. в имота стоял единствено синът на ответната страна, но тя ходила постоянно на етажа, тъй като има ключ. Свидетелства, че ищецът е допуснал ответната страна и семейството й доброволно в имота, за да се възстановят и някой ден и той да се върне в имота, но се случило така че това било невъзможно, защото в един момент нямал достъп до имота и нямало къде да отседне, тъй като няма свободни места. Сочи, че страните се разбрали С. да освободи имота, след като С. си построи къща, но тогава в имота се настанил синът й М.. Сочи, че всички в махалата знаели, че имотът е на ищеца, като той никога не се е отказвал от имота и винаги му е било мечта един ден да се прибере в гр. К. и да живее там. Свидетелства, че след 2019 г. ищецът не е имал достъп до имота и идва в имота, но го посреща свидетеля.