Решение № 17 от 14.01.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14.01.2020 г. гр.С.З.

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -

ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия

Атанас Атанасов в.гр.д. № 1678 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на Г.В.Ф. *** – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 20198650400844 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., срещу постановление от 22.10.2019 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство.

Излагат се оплаквания, за незаконосъобразност на обжалваното постановление, т.к. ЧСИ незаконосъобразно е присъединил публично държавно вземане в размер на 5 142,90 лв., касаещо вземане в размер на 5 000,00 лв. е възникнало от глоба по н.о.х.д.№ 310/2009 г. на 24.04.2009 г., към изпълнителен лист № 740/04.09.2017 г. в полза на ОД на МВР – гр.С.З. за сумата от 112,56 лв., представляваща разноски по ДП № 1959 ЗМ 621/2017 г.

От поканата за доброволно изпълнение за публичното държавно вземане в размер на 5 142,90 лв. били минали повече от 5 години и на основание чл.171 от ДОПК същото било погасено по давност.

Освен това публичното държавно вземане в размер на

5 000,00 лв. било присъединено и към изп.д.№ 201286504000557 по описа на ЧСИ М.Д., по което било започнало принудително изпълнение на сумата чрез наложен запор на банковата сметка на жалбоподателя .

Претендира се отмяната на обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е отказал прекрати изпълнителното производство.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 от ГПК насрещните страни в изпълнителното производство - взискателят ОД на МВР – гр. С.З. и присъединеният взискател ТД на НАП – гр.П. не са подали писмени възражения.

ЧСИ М.Д. е депозирала мотиви, в които е изразила становище за неоснователност на жалбата.

След запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20198650400844 на ЧСИ М.Д. се установява, че изпълнителното производство е било образувано на 11.09.2019 г. по молба на ОД на МВР –гр.С.З., въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжника Г.В.Ф. ***, за сумата от 112,56 лв. – разноски по ДП № 1959 ЗМ 621/2017 г.

За започналото принудително изпълнение ЧСИ М.Д. е уведомила ТД на НАП – гр.П. с искане за издаване на удостоверение по чл.191 от ДОПК, като на 26.09.2019 г. е получила удостоверение изх.№ 240371902397471/26.09.2019 г. на ТД на НАП –гр.П., от което се установява, че Г.В.Ф. има публични задължения в размер на 5 142,90 лв. по изп.д.№ 24040096581/2004.

С постановление от 26.09.2019 г. ЧСИ М.Д. е конституирала Държавата като присъединен взискател.

Също така е наложила запор на банковата сметка на длъжника в „Ю.Б.“ АД и е разпоредила на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение, с която да му се съобщи и наложения запор.

С поканата за доброволно изпълнение Г.В.Ф. е бил поканен да заплати общо задължение в размер на 5 990,69 лв., от които 112,56 лв. – необихвяеми вземания /съдебни разноски/, 735,23 лв. – такси по ТТРЗЧСК, ведно с включен ДДС, както и публични задължения в размер на 5 142,90 лв.

Поканата за доброволно изпълнение е била получена от длъжника на 02.10.2019 г., а на 03.10.2019 г. „Ю.Б.“ АД е превело по сметката на ЧСИ М.Д. сумата от 955,04 лв. в изпълнение на запорното съобщение, като е изпратило и съобщение до съдебния изпълнител, че наличността по сметката не е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума, както и че върху вземането по сметка няма предишно наложени запори.

На 18.10.2019 г. Г.В.Ф., чрез пълномощник-адвокат, е депозирал молба пред ЧСИ М.Д., с която е поискал прекратяване на производството по делото, т.к. от издаване на изпълнителния лист в полза на ОД на МВР – С.З. били изминали повече от две години, в които взискателят не бил предприел действия за събиране на вземането.

Освен това като основания за прекратяване на производството длъжникът изложил и съображенията, които е изтъкнал в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител отказал да прекрати производството по делото, т.к. не преценя давност.

Постановлението е било връчено на пълномощника на длъжника на 25.10.2019 г.

От представените с жалбата на длъжника писмени доказателства се установява, че със споразумение от 24.04.2009 г. по н.о.х.д.№ 310/2009 г. Г.В.Ф. е бил признат за извършване на престъпление, като са му били наложени наказания, едно от които глоба в размер на 5 000,00 лв.

През 2012 година срещу него е било образувано изп.д.№ 20128650400557 на ЧСИ М.Д., за събиране на вземане в полза на „М.“ ЕАД за сумите от 323,70 лв. – главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 30.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и 65,00 лв. – съдебни разноски.

В производството по делото като присъединен взискател била конституирана Държавата за публични държавни вземания в размер на 6 518,94 лв.

От представеното в производството по това изпълнително дело удостоверение изх.№

2403711200628213/22.05.2012 г. на ТД на НАП – гр.П. се установява, че към тази дата Г.В. Атанасов е имал публични задължения в общ размер от 6 518,94 лв., от които 20,00 лв.- глоба по фиш № 0071217/29.10.2011 г. на Охранителна полиция- С.З. и 6 498,94 лв. по изпълнително дело № 96581/08.07.2004 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК предвижда основанията, при които изпълнителното производство се прекратява с постановление.

Изброяването на основанията в закона е изчерпателно, а самата норма не подлежи на разширително тълкуване.

В конкретния случай не е налице предвидено в закона основание за прекратяване на изпълнителното производство.

В частност не е налице хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, на която длъжникът се е позовал пред ЧСИ М.Д., т.к. в нея се визира бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от образуване на изпълнителното производство, а такъв срок в производството по изп.д.№ 20198650400844 на ЧСИ М.Д. обективно не е изтекъл.

Изтеклият срок от издаването на изпълнителния лист до подаването на молба за образуване на изпълнително дело не се включва в този двугодишен срок и е ирелевантен при преценка за наличие на основанието по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

Без абсолютно никакво правно значение за наличието или липсата на основание за прекратяване на изпълнителното производство са и обстоятелствата, посочени в жалбата на Г.В.Ф., касаещи присъединяването на Държавата като взискател за публично държавно вземане, което според длъжника е погасено по давност и за което държавата е присъединена като взискател в друго производство на ЧСИ М.Д. срещу същия длъжник.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.458 от ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебния изпълнител изпраща съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Извън преценката на съдебния изпълнител е дали дадено публично държавно вземане на длъжника е погасено по давност или не, като негово задължение е да присъедини Държавата като взискател щом наличието на такова вземане му е било съобщено от органите на НАП, които съгласно чл.173 от ДОПК са компетентни да отпишат публично държавно вземане поради погасяването му по давност.

Не е налице законова пречка за едно и също публично държавно вземане Държавата да бъде присъединена като взискател на основание чл.458 от ГПК в различни изпълнителни производства, образувани за събирането на различни задължения на един и същи длъжник.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на Г.В.Ф. против постановлението за отказ да се прекрати изпълнителното производство следва да се остави без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на

Г.В.Ф., ЕГН - ********** *** – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 20198650400844 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., срещу постановление от 22.10.2019 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.