Решение № 777 от 04.12.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Разград, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330100949 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на З. Р. Б. от *********, чрез пълномощника адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград, против Община Разград, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС с искане да се признае за установено по отношение на ответната община, че ищцата е собственик, на основание давностно владение, на реална част с площ 4,974 дка, която е обозначена с жълт цвят на изготвената скица № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза, находяща се на л. 72 от делото, от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, общ. Разград, находящ се в землището на селото, местност „ЯСАК“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, с площ на целия имот 188731 кв. м, при съседи на целия имот:

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, като началото на завладяване на имота е свързан с извършена неформална покупко-продажба.

Претендира разноските по делото.

Сочи, че на 16.12.2010 г. закупила от Н.Д.А. недвижим имот в *********, *********************, представляващ дворно място, заедно с построените в него жилищна и стопанска сгради, в който и в момента живеела със семейството си. С продавача се разбрА. ищцата да придобие собствеността и върху съседното място, граничещо с жилищния имот и представляващо земеделски имот с пространство около 10 дка, което по това време и в продължение на повече от 50 години било собственост на Д.А. – баща на продавачката, за когото ищцата от дете си спомняла, че обработвал мястото като сеел жито и люцерна. През 2010 г. Д. починал, но тъй като не намерили никакви документи за мястото, се разбрА. ищцата да плати на Н. 10 000 лв. и след това да се оправя с документите. Заедно със съпруга си продължили да се грижат за мястото, като го засявА. с люцерна.

При опит да се снабди с документ за собственост, тъй като около 15 години владеела мястото, установила, че същото е част от по-голям земеделски имот и по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ станал собственост на общината. Спорното място представлявало част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, общ. Разград, находящ се в землището на селото, местност „ЯСАК“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, като спорната част била с пространство 10 дка, при описаните по-горе съседи, а след направеното оттегляне на иска в съдебно заседание, спорната част от имота е с площ 4,974 дка.

1

Тъй като Д.А. работил мястото повече от 50 години, а след 2010 г. стопанисването на имота се осъществявало от ищцата и семейството й, счита, че с това се изпълнявал фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесния недвижим имот.

Навежда, че имотът не бил отнеман по никакъв начин от нея или от нейния праводател, нито било искано възстановяване на собствеността, като не бил нА.це нито един от фактическите състави на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата изрично сочела кои имоти подлежат на възстановяване – такива, които били отнети по някакъв начин от бившите им собственици – чрез включване в ТКЗС или чрез заплащане на парично обезщетение, но при всички случаи законът предвиждал неправомерното им отнемане. За процесния имот ответната община се снабдила с Акт за частна общинска собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Счита, че щом процесната земеделска земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, тя не можела да бъде включена във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, защото в него влизА. само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останА. незаявени в законните срокове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

Навежда, че твърденията на ищцата за платени от нея 10 000 лв. за процесния имот не се подкрепят с доказателства, ищцата не доказвала и непрекъснато владение в продължение повече от 10 години.

Претендираната част от имота не била индивидуА.зирана, не било ясно в коя част от пасището се намира, нито била ясна точната площ на претендираната част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, целият с площ от 188 731 кв. м, нито дА. имотът бил отчуждаван за общински нужди и дА. бил включван в блок на ТКЗС и АПК. Освен това имотът бил със статут на пасище и бил публична общинска собственост, като за същия била нА.це забрана за придобиване по давност, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:

От приложената към исковата молба скица на поземлен имот № 15-208727-06.02.2025 г. се установява, че процесният имот е отразен в КККР на ********* като поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в местност „ЯСАК“, с площ 188731 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, категория на земята трета, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***. Отразено е, че няма предишен идентификатор, но е посочен номер от предходен план: 000040.

Видно от представените и приети по делото доказателства, с Решение № 17Я от 28.09.1995 г. на Поземлена комисия Разград е възстановено правото на собственост на кметски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като под номер 5 е посочена НИВА с площ 188,708 дка, трета категория, местност „ЯСАК“, имот № 000040 от землището на *********.

Видно от писмо № 94-00-1165-1/24.10.2024 г., Община Разград е отказала да предостави на ищцата за ползване имоти с площ до 5 дка, поради липса на правно основание, тъй като имот с идентификатор *** бил публична общинска собственост.

Съдът е задължил Община Разград да представи копие от акта за публична общинска собственост на процесния имот, но видно от отговора на ответника, не се установява нА.чие на съставен акт за общинска собственост на същия имот.

По делото като свидетели са разпитани М.А.А. и В.А.Х., които изнасят данни за осъществявано от ищцата владение на имота. Св. А. живее в *********, **********************, като купила къщата си през 2005 г. Познава ищцата, която била нейна съседка - живеела на ********************, един асфалт ги делял и се виждА. през прозорците. Тя купила къщата си около 2009-2010 г., четири-пет години след нея. Първо в тази къща дълго време живеел един възрастен човек – Д.. Свидетелката от 2000 г. живеела в тази махала – най-напред на квартира, преди да си купи къща. Д. заминал за Турция, където 2 дъщеря му Н. се грижела за него, тъй като се разболял и там починал. След това тя продала къщата през 2009-2010 г. и З. я купила. Н. и З. се разбрА. и за едно място, което е зад къщата, за което ищцата дала на продавачката 10 000 лв. в присъствието на свидетелката.

Сега там имало люцерна. Преди това Д. сеел картофи, царевица, а свидетелката била работила за Д.. От дворното място на ищцата имало една врата, която водела към ясака, който бил обработваем. Сега З. не можела да намери в Турция дъщерята на Д., която да й прехвърли този ясак. Тя взела парите от З., когато купила къщата, но ясака останал непрехвърлен. Мястото било голямо, около десет декара. Откакто станала сделката с къщата, само З. обработвала това място, сеела люцерна и не знае някой да я е гонил от там, нито да е имало спорове за него.

Св. Х. също живее в ********* и познава ищцата, тъй като била на квартира близо до тях. З. купила къщата през 2010 г. от дъщерята на Д., който починал. Зад къщата имало един голям ясак, където свидетелката била ходили да копае царевица, гледА. тикви. От двора на къщата имало една врата, която водела до ясака, а той стигал до една стара чешма, до там се обработвал, голям бил – 8-10 дка. Сега този ясак го ползвала З.. Тя чистела мястото, люцерна имало там. Откакто купила къщата, само ищцата го ползвала, а преди това – Д.. Тя дала пари на Н. за това място, но сега не можела да я намери, за да прехвърлят ясака на нейно име. Не знае някой да е гонил З. от това място.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са основани на техните лични впечатления и възприятия, същите са взаимно подкрепящи се и не са заинтересовани от изхода на спора.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието от страните, като неоспорено. Видно от същото, територията на имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на неурбанизираната територия на ********* била заета от земи в съществуващи стари реални граници, полски пътища и водно течение - р. Чаирлък. Ищцата обработвала ареал с площ в размер на 7,098 дка, който вещото лице е изчертал със зелени линии и оцветен в жълто върху приложената към заключението Скица № 1. В кадастралната карта неправилно се сочел начин на трайно ползване „Пасище“. ПИ с идентификатор № *** никога не бил отчуждаван и никога не бил ставал блок на ТКЗС, АПК и други подобни организации на територията на землището на *********. Общата площ на обработваната от ищцата територия се формирала от части от квадратурите на четири поземлени имоти, като само 4,974 дка от тях попадА. в част от ПИ с идентификатор № ***. Към заключението е приложена и Скица № 2, върху която е онагледена само частта от територията от поземлен имот с идентификатор № *** в размер на 4,974 дка, като са вписани и координатите на точките, определящи граничната линия, очертана в зелен цвят.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че този имот с идентификатор № *** включва в себе си имоти, съществуващи в стари реални граници, които и в момента се обработвА. повечето от тях, макар и невъзстановени. ВключвА. се полски пътища, водни течения, бреговете на това водно течение, тази територия не била цялата мера или пасище. Това било едно некоректно обозначаване на картата, предвид многото различни територии, с различен начин на трайно ползване и те се обработвА. като земеделска земя. По стария план на селото от 1932 г. и по първоначалния план, те били такива. При следващия план продължавА. да бъдат обработваеми земи в стари съществуващи реални граници, но само за част от тях имало произнасяне на ОСЗ.

Процесният имот се намирал в близост до жилището на ищцата, в северозападната част на дворното й място и бил засят с люцерна. Вещото лице е установило, че няма никакъв акт за собственост, издаван в годините за този имот.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, пълно и отговарящо на поставените въпроси.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, с който ищцата иска установяване правото й на собственост върху недвижим имот, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.

Така предявеният иск е допустим, а по същество - основателен. За да бъде уважен, следва да са нА.це елементите от фактическия състав на придобивната давност: упражняване на владение, което трябва да бъде спокойно и явно, да е упражнявано непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както и да е нА.це 3 намерение у ищцата за своене на имота. Това намерение трябва да е манифестирано по начин, годен да достигне до всяко заинтересовано лице, в противен случай липсва упражняване на фактическата власт върху вещта като собственик.

Тъй като не са нА.це предпоставките на добросъвестното владение, ищцата се явява недобросъвестен владелец на процесния имот и следва да докаже упражняването на фактическа власт върху него за период от 10 години, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.