Решение № 706 от 18.06.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 344/2020
- Вид
- Решение № 706
- Подписан
- 18.06.2020
- В сила
- 18.06.2020
- Състав
- ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, ВАНЯ ВАСИЛЕВА ВАНЕВА
Други актове по делото
- Определение № 553 от 11.02.2020 · ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, ВАНЯ ВАСИЛЕВА ВАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.111, б."в", предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- §1, т.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
Р Е Ш Е Н И Е
№ V -77 18.06.2020г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осемнадесети май през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 344 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Т.С., ЕГН **********, чрез адв.Надежда Арнаудова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 53 против Решение №3467 от 10.12.2019г. по гр.д.№4633/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
С решението е прието за установено, че въззивникът С. дължи на въззиваемия „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 846,97 лева, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер 912564 за периода от 26.03.2016 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане; 112,52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.06.2016г. до 11.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №2248/2019 г. по описа на БРС.
Със същото решение С. е осъден да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК сумата от 75 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 2248/2019 г. по описа на БРС, както и сумата от 505 лева разноски за първоинстанционното производство.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира същото да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че решението на БРС е недопустимо, тъй като бил даден ход на делото, без жалбоподателят да е запознат с доклада по делото, като по този начин съдът не изпълнил свое задължение, вменено му със закон. Решението било неправилно поради нарушение на материалния закон, а също и необосновано. Липсвали мотиви на съдебния акт, тъй като съдът не посочил защо и на какво основание уважава исковете, а според практиката на ВКС липсата на мотиви винаги водела до отмяна на обжалваното решение. Въпреки задължението си, съдът не се произнесъл по възраженията на ответника, нито обсъдил представените доказателства. По делото нямало представен договор, от който да се установи наличие на облигационни отношения между страните. Представените с исковата молба документи не били подписани, не били и заверени, поради което същите нямали доказателствена сила и не доказвали исковите претенции. В исковата молба били описани като доказателства „заверени копия от електронно отчитане на показанията на водомера“, които не били представени по делото. Ето защо въззивникът счита, че тези документи нямат доказателствена сила, а освен това не били обсъдени в решението. Затова според въззивникът не става ясно на какво основание били уважени исковите претенции, което го лишавало от една инстанция по същество на спора. Намира, че претенциите на ищцовото дружество за главницата са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията за лихва била недопустима, неоснователна и недоказана. Въззивникът не бил уведомен за претенциите на ищцовото дружество преди завеждане на делото, което водело до недопустимост на искането за лихва.
Освен това поради неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна се явявала и претенцията за лихва. Оспорва и решението в частта за присъдените разноски за заповедното и исковото производство.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез адв.Попова. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че не са налице сочените от въззивника основания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Изложени са подробни съображения относно липсата на нарушение на съдопроизводствените правила- въззивникът участвал в производството чрез пълномощника си, включително в заседанието, в което бил приет доклада, заседанието било отложено за изслушване на СТЕ при съобразяване възражението на процесуалния представител на въззивника, както и ангажиментите му при насрочване на датата на следващото съдебно заседание. По съществото на спора се сочи, че за възникване на правоотношение между страните не е необходимо подписването на индивидуален договор. Касае се за специфичен вид обществени отношения, регламентирани в ЗВ, ЗРВКУ, ЗУТ, Наредба №4. Дейността по водоснабдяване на населените места и отвеждане на отпадъчните води била подчинена на държавно регулиране, а не на свободни пазарни принципи, поради което не намира приложение ЗЗД. По делото не било спорно, че въззивникът е собственик на водоснабдения имот, поради което с придобиването на имота той станал потребител на ВиК- услуги, който извод на БРС кореспондирал с приложимите правни норми. Поддържа, че решението е мотивирано, постановено в съответствие с доказателствата по делото. Намира за неясно оплакването за недопустимост на акцесорната претенция за лихва, а и счита същото за преклудирано, понеже не било въведено с отговора на исковата молба. Заявява, че в хода на процеса било установено реалното количество потребена вода в имота на въззивника, поради което същото подлежи на плащане. Установено било наличието на индивидуален уред и периодичното му отчитане и навъртане на последователни показания във възходящ ред до размера на претенцията на въззиваемото дружество.
Затова моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски във въззивното производство.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата /адв.Арнаудова/ и отговора /адв.Попова/.
Страните нямат доказателствени искания.
По допустимостта на производството въззивната инстанция приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес да го обжалва в осъдителната част, която се атакува. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по ч.гр.д.№2248 описа за 2019г. на Бургаския районен съд в полза на въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, е издадена заповед №1188 от 19.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която въззивникът С. следва да му заплати сумата от 842,97 лв., представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода по фактури, издадени от дружеството за отчетен период от 26.03.2016г. до 11.01.2019г. за абонатен номер 912564 и обект, находящ се в ***, ап.ляв, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението- 18.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 112,52 лв.- представляващи лихва за периода от 26.06.2016г. до 11.03.2019г., а така също и сумата от 75 лв., включваща разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си /така чл.414, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията на ДВ бр.87/2017г./.
В едномесечния срок въззиваемото дружество е предявило обективно съединени установителни искове против въззивника, които са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за установяване вземането си за главницата и законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по които е образувано гр.д.***. Ищецът- сега въззиваем твърди, че ответникът е клиент на дружеството, тъй като притежава качеството „потребител“ по смисъла на чл.3, ал.4 от Наредба №4/14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по отношение на водоснабден обект с административен адрес ***, ап.ляв. Сочи се още, че съгласно Общите условия, уреждащи отношенията между ВиК дружеството и потребителите на предоставяните от него услуги, на ответника била открита партида №912564 за надлежно водене и остойностяване на потреблението. Доставените ВиК-услуги били отчитани по електронен път, кат обили взети предвид показанията на измервателните средства- 2 бр. водомери, монтирани в санитарния възел на апартамента на посочения по-горе адрес. Като абонат на дружеството ответникът следвало да заплаща задълженията си към дружеството в 30-дневен срок от издаването на фактурата-чл.33, ал.2 от ОУ. По издадените фактури в периода от 25.05.2016г. до 25.01.2019г. неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизали на 846,47 лв., като същите произлизали от потребени ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 26.03.2016г.- 11.01.2019г. Върху стойността на всяка от фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане, считано от падежа до датата на предявяването на исковата претенция, а така също дължал и законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Дължимата сборна мораторна лихва за периода от 26.06.2016г. до 11.03.2019г. била 112,52 лв.
Ето защо моли да бъдат установени вземанията на дружеството срещу ответника за посочените суми, включващи главница, мораторна лихва за периода до предявяването на иска и законна лихва от подаването на исковата молба.
Претендира и разноски, включително за заповедното производство. Ангажира доказателства.
Ответникът С.- сега въззивник, представляван от адв.Арнаудова, е депозирал своевременно писмен отговор, с който е оспорил исковете като недопустими, респективно- като неоснователни и недоказани. На първо място се сочи, че исковете са недопустими като погасени по давност. По своята същност вземанията на ищеца представлявали периодични плащания, поради което се погасявали с тригодишна давност. Затова счита за недопустими всички претенции за заплащане на суми за 2016г., както и за месеците януари и февруари 2017г. намира, че тези суми изначално недопустимо били включени в заповедта за изпълнение.
На следващо място се сочи, че исковете са неоснователни и недоказани. По делото не бил представен договор с ищцовото дружество, който да обвързвал ответника. От документите, приложени по делото не можело да се направи извод, че касаят процесния апартамент. Не било ясно и чия собственост е апартамента. Нито един от представените по делото документи не бил подписан и подпечатан, поради което не било ясно кой го е изготвил и съответно- кой носи отговорност за посочените в него данни. Те били изготвени от ищеца и ползвали само него, поради което съдът не следвало да ги цени като доказателства. Не били приложени описаните в исковата молба заверени копия от електронно отчитане на показанията на водомера- 2 бр. Приложените по делото документи не били дори заверени „Вярно с оригинала“. Затова от тях не можело да се направи извод за наличие на облигационни отношения между страните по делото. Искането за присъждане на лихви също било недопустимо, тъй като ответникът не бил уведомен за претенциите на ищцовото дружество. Затова счита, че претенцията за лихви за минал момент е недопустима. От друга страна, тъй като претенцията за главницата била неоснователна, то неоснователни били и акцесорните претенции за лихви, както и за разноски за заповедното и исковото производство. Моли за отхвърлянето на исковете като недопустими и прекратяване на производството по делото, а на ответника да бъдат присъдени разноските. Алтернативно /т.е. евентуално/- исковете да бъдат отхвърлени, а на ответника да се присъдят разноските по делото. Не ангажира доказателства.
Разпечатката съдържа 36 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da90c323-4617-46c3-a1ea-1b6019a874b0