Решение № 624 от 10.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Варна, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Ц. Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100500578 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 и седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цариградско шосе № 115Е ет.5, чрез пълномощник юрисконсулт Ц. Б. срещу Решение № 3910 от 30.11.2023г., постановено по гр.д. № 7818/2023г. по описа на ВРС, изменено с Определение № 2494 от 28.02.2024г. в частта за разноските, с което решение е прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 843888 от 11.04.2023г., сключен между К. С. Д. с ЕГН ********** като кредитополучател и „Сити кеш“ ООД ЕИК 202531869 като кредитор, на осн.чл. 26, ал.1 във вр. чл. 22 от ЗПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че ответникът, сега въззивник, е заявил признание на иска за прогласяване нищожност на договора. Сочи, че съгласно депозирана по делото преди провеждане на първото открито съдебно заседание молба е налице признание по отношение иска за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, но не и признание на главния иск за установяване нищожност на целия договор. Поддържа твърдението, че неустойката не следва да се включва в ГПР и в ГЛП. Счита, че в хода на исковото производство не е установено, че ГПР и ГЛП надвишават посочения в 1 договора размер. Поддържа, че липсва законова пречка за уговаряне на възнаградителна лихва или неустойка за неизпълнение на парично задължение на размера на законната лихва, като страните са ограничени единствено от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото не противоречи на добрите нрави. Счита, че не е необходимо в погасителния план да се посочва отделно главница и лихва, които се погасяват с вноската, доколкото в настоящия случай не са приложими различни лихвени проценти, като се позовава на Решение №106/03.06.2022г. по гр.д. № 3253/2021г. ВКС ГК трето г.о.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен с присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение в останалата част на заявените искове, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, съединени в условията на евентуалност, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит, като ищцата К. С. Д. иска постановяване на решение, с което да се обяви за недействителен поради неспазване на изискванията на чл.5, ал.4,чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , поради неравноправни клаузи ипоради противоречие с добрите нрави сключения между нея и ответника„Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит № 843888 от 11.04.2023г.

Евентуално, при отхвърляне на главния иск, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.11 от договора за потребителски кредит, с която е предвидена неустойка за непредставяне на договореното обезпечение 2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора.

От фактическа страна по делото няма спор с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и на ответното дружество в становището му, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 843888 от 11.04.2023г., съгласно който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 1800 лв.. Ищцата се е задължила да върне сумата заедно с уговорената лихва на 12 месечни вноски в срок до 11.04.2024г. при посочени в договора фиксиран годишен лихвен процент - 44.50 % и годишен процент на разходите – 54.45 %.

В чл.5.1 от договора е уговорено задължение за заемателя в срок от три дни от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение – безусловна банкова гаранция или поръчител, като в чл.11 е предвидено заплащане на неустойка при неизпълнението му в размер на 2 257.56лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски по договора.

Представен е погасителния план - неразделна част от договора, и видно от него е, че той съдържа датите на плащане на всяка месечна погасителна вноска по пера – главница и лихва, вкл. в два варианта както следва: с представено обезпечение и без представено обезпечение, в който случай са посочени дължимите вноски ведно с тези за неустойката.

Ответното дружество е небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице, което при сключване на договора не е действала в рамките на осъществявана от нея професионална или търговска дейност.

Следователно страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК , а договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК .

По иска за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 843888 от 11.04.2023г. :

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са тези по чл. 11, ал. 1, т.

9, 10, 11 и 12 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите от 54.45 %, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , съотв. чл. 19 ал.4 от същия закон.

3

Посочено е в разпоредбата на чл.3, ал.2 на договора, че размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал. 2 от ЗПК и съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК, като включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Страните са се договорили, че предоставената главница се олихвява с фиксиран лихвен процент, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответния брой дни, за който е сключен договора (чл. 3, ал.3).

Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

При извършено служебно изчисляване на ГПР, с оглед правомощията на съда, съдържащите в разпоредбата на чл. 162 от ГПК, и ползване на онлайн калкулатор Calculator.BG Кредитен калкулатор - ГПР (calculator.bg) при съобразяване с параметрите на договора, сред които размер на предоставения заем, срок на кредита, размер на възнаградителната лихва, гратисен период, се установява, че годишният процент на разходите по процесния договор е в размер на 54.79 %, който при отчитане наличието на стандартната статистическа грешка, е почти идентичен с посочения в процесния договор.

Т.е. съдържа само договорената възнаградителна лихва и е изчислен съгласно формулата по Приложение 1 към ЗПК (така, както препраща чл.3, ал.2 на договора) и при съобразяване параметрите (допусканията) на договора.

Следователно посоченият в договора ГПР и обявен на кредитополучателя е действителният такъв, като кредиторът е посочил и общата дължима сума от потребителя, при което твърдението на ищцата за неспазване разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е неоснователно.

На следващо място неоснователно е и твърдението за неизпълнение разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, чиято императива изисква договорът за потребителски кредит на разбираем и ясен език да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

В настоящия случай, видно от условията на договора, лихвеният процент е фиксиран, като размерът на договорената между страните 4 възнаградителна лихва от 44.50 процента (елемент от ГПР) не може да бъде променян, освен по взаимно писмено съгласие между страните (арг. от чл. 3, ал.3). Не се и твърди от кредитополучателя, че в хода на действие на договора ГЛП е претърпял изменение без неговото писмено съгласие.

Отделно, спазено е и изискването на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК като във взаимноразписания погасителен план, неразделна част от договора, се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски по пера, включващи главница и лихва. В договора ясно и точно е посочен начинът, по който се прилага лихвения процент по кредита, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответния брой дни, за който е сключен договора (чл.3, ал.3 от договора във връзка чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК).

Неоснователно е твърдението на ищцата относно нищожност на клаузата относно размера на договорената възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави, на осн.чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, доколкото се твърди нееквивалентност на престациите по договора.

Според чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13 и практиката на СЕС , обективирана в Решение на Съда на ЕС по дело C‑125/18 от 3 март 2020 година, не следва да се прави преценка за това дали дадена клауза е неравноправна, ако тя се отнася до основния предмет на договора и е написана по ясен и разбираем начин. По тази причина, когато клаузата за възнаградителната лихва е разписана по ясен и разбираем начин, българските съдилища всъщност правят преценка за това дали тя противоречи на добрите нрави и съответно е нищожна, а не дали е неравноправна.

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.

Така утвърдената трайна практика на ВКС относно размера на възнаградителната лихва, на която се позовава ищецът в исковата молба, в смисъл, че тя не бива да надвишава два, съотв. три пъти законната лихва не следва да се прилага стриктно формалистично, а по-скоро трябва да служи за ориентир на съда при определяне дали е налице противоречие с добрите нрави. Съдът следва за всеки конкретен казус да съобрази дали кредитът е обезпечен и какъв е видът на обезпечението, икономическата динамика, променливият характер на пазарните цени, растящата инфлация и тогава да заключи дали е налице противоречие с добрите нрави.

Разпечатката съдържа 43 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da908b3c-8857-4c67-bcc1-282d075a221f