Присъда № 17 от 17.09.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 383/2022
- Вид
- Присъда № 17
- Подписан
- 17.09.2024
- В сила
- 31.03.2025
- Състав
- Юлиана Иванова Толева
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 17 от 17.09.2024г. по НОХД № 383 по описа на Районен съд Ихтиман, Шести наказателен състав, за 2022г.
Районна прокуратура *, Териториално отделение – Ихтиман е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд Ихтиман, с който е повдигнато обвинение срещу М. С. М., роден на 01.12.1994г. в гр. *, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, безработен, затова, че на 08.06.2021г. около 22:20 часа, в град *, на ул. „*“ чрез нанасяне на удари с юмрук в главата е причинил на В. Г. А., ЕГН: ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости и прилежащите части от челната кост, горната челюст и най - предната част на ринобазата, които увреждания по своя медикобиологичен характер представляват поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
В съдебно заседание прокурорът от РП - *, ТО - Ихтиман поддържа обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Според прокурора доказани по делото са времето, мястото и начина, по който подсъдимият е извършил престъпното деяние при форма на вина пряк умисъл.
В пледоарията си представителят на държавното обвинение прави разбор на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал и приобщените от досъдебното производство доказателства, като счита деянието доказано от обективна и субективна страна от заключението на допуснатите и изслушани по делото СМЕ и допълнителна КСМЕ, гласните доказателства, събрани чрез свидетелските показания на свидетелите В. А., Б.
А., В. Я., Г. А. и Е. М.. Представителят на държавното обвинение пледира съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години.
В съдебно заседание частният обвинител, не се явява, не се явява и упълномощения повереник – адв. С. С. от САК. Постъпило е писмено становище от повереника, който иска от съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, което счита доказано по категоричен начин. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адвокат С. С. от САК иска от съда съда да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като не са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се формира несъмнен извод за съпричастността на неговия подзащитен към инкриминираното престъпно деяние. Защитникът счита, че по делото категорично се доказва, че частният обвинител със своето противоправно поведение е инициирал възникналия конфликт. Защитникът застъпва тезата, че съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал води до извод, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като се е намирал в условията на насочено срещу него непосредствено противоправно нападение и с цел защита на живота и здравето си е отблъснал частния обвинител, който паднал. Защитата 1 акцентира и върху добрите личностни характеристики на подсъдимия – чистото съдебно минало, трудова ангажираност, баща на три деца, за които се грижи ежедневно.
Подсъдимият, в право на лична защита, се придържа към изложеното в пледоарията на защитата. Посочва, че е избутал пострадалия и частен обвинител В. А. при самозащита.
Подсъдимият в право на последна дума иска от съда да бъде оправдан, посочва, че е баща на три деца, съответно на пет, десет и на тринадесет годишна възраст.
От фактическа страна:
Подсъдимият е М. С. М., роден на 01.12.1994г. в град *, българин, български гражданин, неженен, във фактическо съжителство, със средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 2, ЕГН: **********.
На 08.06.2021 г. частният обвинител В. Г. А., заедно с жената, с която бил във фактическо съжителство - свидетелката В. С. Я., брат си – свидетеля Б. Г.
А., неговата съпруга - свидетелката Е. В. М. и неговия братовчед - свидетеля Г.
С. А., се намирали в ресторант във вилно селище „Кедър“ в град *, където били гости на сватба. На същото място се намирали и подсъдимият М. М. и жената, с която съжителствал - свидетелката А. Т. Г..
Около 22,00 часа на 08.06.2021 г. В. А., В. Я., Б. А., Е. М. и Г. А. напуснали сватбеното тържество. Качили се в личните си автомобили и се отправили към дома си в град *. В. А. и В. Я. се намирали в лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“, управляван от А. и се движели по ул. „*“ в град *.
Непосредствено зад тях свидетелят Б. А. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туаран“, като в автомобила била и съпругата му свидетелката Е. М., зад него, в трети автомобил модел „Опел“, марка „Зафира“ се движил свидетелят Г. А.. На кръстовището на ул. „*“ с ул. „*“ в гр. * автомобилът на частния обвинител бил засечен от управлявания от подсъдимия М. автомобил. След като засякъл автомобила, управляван от В.
А., подсъдимият М. го изпреварил, поел по ул. „*“ и спрял автомобила пред дома си, който бил на 10 м от кръстовището - на ул. „*“ № 2, по начин, който да препятства другите моторни превозни средства да го заобиколят.
Частният обвинител спрял автомобила си зад този на подсъдимия М., като искал да го попита защо го е засякъл. В този момент подсъдимият М. слязъл от колата и се отправил към автомобила на А.. В. А. бил отворил предната врата на автомобила и понечил да слезе от него, когато подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в лицето, след което побягнал към дома си. От удара частният обвинител паднал на земята.
Като възприели удара, свидетелите В. Я., Б. А. и Г. А. тръгнали да тичат след подсъдимия М., влезли в двора на имота му, но като не го открили се върнали при пострадалия В. А., който бил на земята до автомобила и от носа му имало обилно кръвотечение.
Свидетелят Б. А. качил в своя автомобил пострадалия В. А. и заедно със свидетелката В. Я. го закарали до Филиал за спешна медицинска помощ в гр.
Костенец, откъдето ги насочили към Окръжна болница „Св. А.“. След консултация в Окръжна болница, пострадалия бил приет в болница УМБАЛ 2
„Царица ЙоА. - ИСУЛ“, където бил настанен за лечение и му била извършена операция с код МКБ9:21.83 тотална носна реконструкция/риносептопластика.
След възникналия между подсъдимия М. и частния обвинител В. А. конфликт пред дома на подсъдимия се събрали множество хора от квартала, които нахлули в дома на подсъдимия, за което свидетелят В. С. подал два пъти сигнал на телефон 112. За настъпилия масов конфликт сигнал на телефон 112 подал и свидетелят С. Л..
По случая било образувано досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 1 НПК за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза, вещото лице, по която дало заключение, че на частния обвинител В. А. е причинена тежка лицева травма, изразяваща се в разкъсно контузна рана в горната част на носната пирамида, в близост до веждите, тежко счупване на костите на носа, фрагментиране на цялата носна кост, заедно с част от челната кост (в областта на глабелата) и проц. максиларис на горната челюст с вклиняване в най - предната част на рино базата – fossa olfactoria и към дясна очница, счупване на предната стена на десния горночелюстен синус, коса линия на счупване на носната преграда с прегъване на 90 градуса с девиация в ляво, което травматично увреждане реализирало медикобилогичния признак поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно заключението на СМЕ от удара на пострадалия са причинени оток и кръвонасядане по лявата челно слепоочна област на главата, кръвонaсядания по цялото протежение на клепачите на двете очи, субконюктивален кръвоизлив по вътрешната част на лявото око, масивен оток на устните, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна средно, които увреждания реализират признака временно разтройство на здравето, неопасно за живота.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са прецизирани и допълнени с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по отношение на очертаната от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактология.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства – показанията на частния обвинител В. А. л. 193-195 (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2-ро НПК), свидетелят Б. А. - л. 177-179 (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 1 и т. 2, пред. 2-ро НПК и по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро от НПК), свидетелката В. Я. – л. 179-182 (включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2-ро от НПК), свидетеля С. Л. – л. 203 (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 1 и т. 2, пред. 2-ро НПК), показанията на свидетеля Г. С. А. – л. 212, показанията на свидетеля В. М. С. – л. 264, от изслушаното в съдебно – следствие заключение на назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, както и заключението на назначената в съдебно следствие допълнителна КСМЕ, от заключението на съдебно техническата експертиза, от приетата по делото справка за съдимост, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени 3 материали, събрани в хода на досъдебното производство – епикризи, болничен лист, медицинска документация от болница „Царица ЙоА.“ - ИСУЛ, декларация за семейно и имуществено положение, справки.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, според настоящия съдебен състав, по несъмнен начин са установени фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм, естеството на причинените травматични увреждания и авторството.
Обстоятелствата около възникналия между подсъдимия и частния обвинител конфликт се установяват безпротиворечиво от показанията на свидетелите – очевидци Б. А., В. Я., Г. А. и от показанията на пострадалия В.
А., конституиран в съдебното производство като частен обвинител. При анализа на показанията на горната група свидетели съдът взе предвид обстоятелството, че същите са в роднинския кръг на пострадалия и частен обвинител, съответно за заинтересовани от изхода на спора по делото. Поради пряката заинтересованост и на частния обвинител от изхода на процеса, съдът кредитира с критичност и неговите показания.
Горната група свидетели дава логични и правдиви показания относно възникналия между подсъдимия и частния обвинител конфликт и механизма на причиняване на телесната повреда. Всеки един от четиримата свидетели /в т.ч. и частния обвинител/ поотделно в разпита си очертава идентична фактическа обстановка, в този смисъл показанията, освен вътрешно непротиворечиви, взаимно се подкрепят и допълват.
В подкрепа на показанията на горната група свидетели относно механизма на причиняване на травматичното увреждане на пострадалия и ЧО А. – а именно чрез удар с юмрук в лицето от страна на подсъд. М., е заключението на СМЕ и заключението на КСМЕ. Експертите са категорични, че така полученото травматично увреждане на носа е възможно да се причини по начина, по който съобщава горната група свидетели, като заключението на тримата експерти по КСМЕ е, че травмата на носа е била причинена с един единствен удар, както съобщават частния обвинител и свидетелите очевидци.
От проведения анализ на показанията на втората група свидетели - А. Т. Г., Б. С., Е. С., М. С. С., респективно съпоставяйки ги, както помежду им, така и с останалите доказателства по делото, съдът констатира наличието на съществени противоречия при редица обстоятелства предхождащи и съпровождащи инкриминираното посегателство спрямо телесната неприкосновеност на пострадалия.
Описаната от втората група свидетели фактическа обстановка относно възникналия между подсъдимия М. и В. А. конфликт и начина, по който В. А. е получил травматичното увреждане, не се подкрепя от нито едно друго доказателство и доказателствено средство, събрани в наказателното производство. В този смисъл показанията остават изолирани, а самите те са изпълнени с вътрешни противоречия. Горната група свидетели са роднини на подсъдимия и дадените от тях показания целят единствено да обслужат защитната теза на последния, изградена в неговите обяснения.
Разпечатката съдържа 35 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da903b7e-f2ae-4f8c-aa39-34f3c3d951e5