Определение № 587 от 06.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 587 гр. Варна, 03.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500427 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Е. Й. П.-Б., чрез процесуалния й представител адв.М.Д., против определение №3153/16.08.2023г., постановено по гр.д.№915/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№915/23г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявен иск от Е. Й. П.-Б. против Прокуратурата на Република България/единствен ответник, след оттегляне на исковата претенция против втория ответник д-р Румяна Бояджиева/.В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от 26.05.2023г., 21.06.2023г., 13.07.2023г. и 10.08.2023г., обобщено, ищцата Е.Б. твърди, че в резултат от незаконни действия на прокурори от ВРП са й причинени неимуществени вреди, произтекли от инициирането от ВРП пред ВРС на две частни наказателни производства/ЧНД №4234/22г. и ЧНД №1258/23г./ за задължителното й настаняване и лечение по реда на Закон за здравето, по които от съда не е постановен акт за задължително настаняване и лечение.

ВРП е инициирала производствата не след надлежно обосноваване, а единствено въз основа на сведения и твърдения на съседи от жилищната кооперация, в която ищцата живее, и други хора от квартала/които дори не са я виждали и не я познават, но желаят да я отстранят от жилището й/, които 1 сведения несъответстват в пълнота на обективната истина.Инициирала е производствата пред ВРС без предварително да извърши обективна проверка на фактите и обстоятелствата и без да уведоми/вкл. за подадените от съседите жалби/, изслуша и придобие непосредствени впечатлени от лицето, чието освидетелстване се иска, вкл. по второто дело, без да се съобрази със служебно известното й заключение на изготвената по първото дело комплексна СППЕ, съгласно което не е налице медицински критерии за приложение на задължителни медицински мерки по отношение на ищцата.В резултат от умишлените вредоносни действия на прокурори от ВРП същата е изживяла, както преживява и понастоящем, силен стрес, емоционални болки и страдания, тревожност, непрекъснат страх, отчаяние, безсъние, кошмари с представи как бива затваряна в лудница, вързана за легло, тровена, в невъзможност да се защити и очакваща смъртта си в това място, от което никога няма да може да излезе, за които претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 160 000лв./60 000лв. за вредите от първото дело и 100 000лв. за вредите от второто/.

В исковата молба се твърди и, че с действията си прокуратурата е нарушила правото на ищцата по чл.8, §1 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, за лично явяване и изслушване в полицията на лицето, чието освидетелстване се иска, както и е нарушила правата й по чл.3, чл.4, чл.20, чл.21, чл.25, чл.47, чл.48 и чл.49 от ХОПЕС, както и тези по чл.5, чл.6, чл.7, чл.8 и чл.14 от ЕКПЧОС, а именно на справедлив съдебен-наказателен в рамките на прокурорското разследване процес и ефективни правни средства за защита/не е призовавана от прокуратурата и изслушвана/, нарушена е презумпцията за невиновност и забрана за дискриминация, нарушено е правото й на ефективни правни средства за защита, на задължително зачитане на човешкото достойнство и правото на закрила като възрастно лице с увреждания.

След дадени указания от съда да уточни и дали твърди нарушаване на права по чл.5, §2 от КЗПЧОС ищцата е посочила, че твърди нарушения по чл.5, §2 от КЗПЧОС, независимо, че не е била арестувана, защото без нейно знание е провеждан процес на полицейска проверка под наблюдение на прокурор, по който умишлено са пренебрегвани доказателства в нейна полза и са й създавани затруднения да живее нормално с подкрепата на общия език на омраза и отхвърляне против нея.

За да прекрати производството, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба, защото твърди нарушение на чл.5, §2 от КЗПЧОС, но не твърди да е била обвинена в престъпление и арестувана, твърди други нарушения, но не сочи кой нормативен акт от ПЕС е нарушен и чрез какви действия, твърди нарушение на чл.6 от КЗПЧОС-накърняване на правото на справедлив съдебен процес/при наказателно обвинения/, но не твърди против нея да е водено 2 наказателно производство, твърди дискриминация, но не сочи в какво се състои различното третиране и не формулира петитум.

Ищецът индивидуализира предмета на иска чрез правопораждащите юридически факти, петитум и страни.Основанието на иска, т.е. обстоятелствата на които се основава същият, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.При търсене на обезщетение за причинени вреди последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е /при гаранционно-обезпечителната отговорност е достатъчно твърдение, че деликтът е осъществен от субект, за който ответникът отговаря/ и в какво се изразява деликтното поведение.За страната е налице задължение, при сезиране на съда, да посочи в исковата молба, съответно в допълнителна молба по чл.129, ал.2, вр. ал.5 от ГПК, ясно, точно и последователно конкретните обстоятелства /т.е. факти/, от които произтича пренендираното с исковата молба материално субективно право.Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване е преценка по основателността на иска.

Действително изложенията на ищцата в исковата молба и уточняващите молби към нея са непрецизно формулирани и съдържат известни противоречия, но задължение на съда е да изясни, а при необходимост да обобщи, изложените съображения и искания и така да определи предмета на исковете и да прецени предявени ли са срещу надлежен ответник предвид фактическите твърдения, съответно допустими ли са, както и налице ли са нередовности по см. чл.129, ал.2 ГПК.

От една страна/и преимуществено/ ищцата твърди, че е претърпяла вреди от инициирането от ВРП на две производства пред ВРС по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ/по които от съда не е постановено исканото от прокуратурата задължително настаняване и лечение, без да се сочи с какви съдебни актове са приключили тези производства и такива не се представят/, като се поддържа, че исканията са отправени от ВРП без предварително да се извърши необходимата задълбочена обективна проверка на фактите и обстоятелствата, да се уведоми и изслуша ищцата, да се установи нейното непосредствено фактическо състояние, и едва тогава да се твърди вероятно наличие на предпоставките, предвидени в чл.155 от ЗЗ, а единствено въз основа на данни от нейни съседи и други лица, живущи в квартала, с които тя има конфликтни отношения/основно по повод съхранявани вещи в общите части на блока и в жилището на ищцата/, т.е. по същество се твърдят вреди от противоправни действия и бездействие от страна на прокурори при ВРП по повод предварителни проверки и искания, извършени при неспазване изискванията на Закон за здравето и послужили за иницииране на ЧНД №4234/22г. и ЧНД №1258/23г. по описа на ВРС, по които не е постановено от съда задължително настаняване и лечение.

3

От друга страна ищцата твърди, че тези действия и бездействия са в нарушение на чл.8, §1 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, в нарушение на чл.47, чл.48 и чл.49 от ХОПЕС, както и на чл.5, §2, чл.6 и чл.7 от КЗПЧОС, все касаещи правата на лица, спрямо които се провежда наказателно преследване, и правото на справедлив съдебен процес, без да има твърдения за водено против нея наказателно преследване, нито твърдения за извършени от съда нарушения по ЧНД №4234/22г. и ЧНД №1258/23г.

От трета страна се сочи/но само като констатация с посочване на норма/, че действията и бездействия са в нарушение на правата на ищцата по чл.3/право на физическа и психическа неприкосновеност/, чл.4/забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание/, чл.20/равенство пред закона/, чл.21/недискриминация/, чл.25/права на възрастни хора/ от ХОПЕС, както и тези по чл.8/право на зачитане на личния и семейния живот/ и чл.14/забрана на дискриминацията/ от КЗПЧОС.

Указания за отстраняване на противоречието между отделните твърдения не са давани, а горното е съществено за установяване предмета на иска.Съгласно чл.7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 от ЗЗД.Държавата, чрез процесуалния си субституент, в случая Прокуратурата на Република България, отговаря за вреди, когато те са в причинна връзка с постановения акт, съответно извършеното от прокурор незаконосъобразно действие или бездействие.Противоправността на акта, действието или бездействието на съответното лице, на което е възложена опредЕ. функция, следва да бъде установена по делото, като се има предвид, че подобна противоправност е налице когато издадените актове, респ. действията или бездействията, изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.

Действията и бездействията на държавния орган, от които се твърдят, че са претърпени вреди, могат да са противоправни, защото достатъчно съществено нарушават ПЕС, а могат да са противоправни и да причинят вреди и без да нарушават ПЕС.

В практиката на Съда на Европейския съюз /решения по съединени дела С6/90 и С-9/90, по съединени дела С-46/93 и С-48/93, по дело С-420/11, по дело С-224/01, по дело С-173/03 и по дело С-429/09 и пр./ се приема, че принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушение на Правото на Европейския съюз, е присъщ на 4 системата на договорите, на които се основава ЕС, както и че този принцип е в сила във всички хипотези на нарушаване на правото на ЕС от държавачленка, при това - независимо кой е публичният орган, извършил нарушението.Също според практиката на СЕС /решения по дело С-224/01, по дело С-173/03, по дело С160/14, по дело С-168/15 и по съединени дела С46/93 и С-48/93 и пр./ този принцип е приложим и когато нарушението произтича от решение на национална юрисдикция, при следните предпоставки: 1/ предметът на нарушената правна норма на ЕС да е свързан с предоставяне на права на частноправните субекти; 2/ нарушението на нормата да е достатъчно съществено; 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда и 4/ националната юрисдикция, извършила твърдяното нарушение, да е действала като последна инстанция.

При твърдения за наличието на тези посочени кумулативни предпоставки отговорността на държавата следва да се реализира по реда на ЗОДОВ.Ако тези предпоставки не се твърдят, а се счита, че прокурорите от ВРП са действали в нарушение на материално-правни и процесуално-правни норми от вътрешното законодателство, т.к. са инициирали производства по чл.155 и сл. от Закон за здравето против ищцата в нарушение на установените в закона правила и при несъобразяване с императивно установени в закон изисквания, то тогава отговорността следва да се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД.На ищцата е необходимо да се дадат указания да уточни фактическите си твърдения, като посочи твърди ли наличието на горепосочени четири кумулативни предпоставки със съответната фактическа обосновка или не твърди същите/или евентуално при тяхното неустановяване/, а твърди извършени от прокуратурата нарушения на материално-правни и процесуално-правни норми от вътрешното законодателство по приложението на Закон за здравето.При липса на дадени от съда на страната надлежни указания по чл.129, ал.2 от ГПК, изводът за неотстраняване от същата нередовностите на исковата молба е преждевременен и като такъв неправилен.Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване настоящите указания.