Решение № 60 от 28.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Емилия Колева

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура-София като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600856 по описа за 2021 година С присъда № 260079 от 18.05.2021 г. на СГС, НО, 12 състав, постановена по НОХД № 925/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият Г. П. Г., с установена самоличност и с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това за времето от 07.12.2007 г. до 17.01.2008 г. в гр. София в качеството на представляващ „Рем Груп“ ЕООД при условията на продължавано престъпление противозаконно да е присвоил чужди движими вещи - леки автомобили марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 D” и модел “Swift 1.6 GLXC”, на обща стойност 79 055. 62 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., които владеел на основание сключени договори за финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай както следва:

1.На 07.12.2007 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Swift 1.6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00 401404, с регистрационен номер ********, на стойност 36 031.02 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя му Е. А., която владеел в качеството на представляващ „Рем Груп“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2007-12-1030/07.12.2007 г. със срок на договора 71 месеца, като обсебването е в големи размери и

2.На 17.01.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ- лек автомобил марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara”, рама № JSAJTD44VOO270933 с 1 регистрационен номер:********, на стойност 43024.60 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството на представляващ „Рем Груп“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-01-0012А/17.01.2008 г. със срок на договора 36 месеца, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал.4, вр.ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Б. Г. К., с установена самоличност и с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това за времето от 02.11.2007 г. до 15.05.2008 г. в гр. София в качеството на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД при условията на продължавано престъпление противозаконно да е присвоил чужди движими вещи - леки автомобили марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 ”, на обща стойност 129 073.80 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., които владеел на основание сключени договори за финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай както следва:

1.На 02.11.2007 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 D”, рама № JSAJTD44V00258317 с регистрационен номер ******** на стойност 43 024.60 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2007-11-0903А/02.11.2007 г. със срок на договора 36 месеца, като обсебването е в големи размери;

2. На 09.04.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ-лек автомобил марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9”, рама № JSAJTD44V00277846 с регистрационен номер ******** на стойност 43024.60 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-04-0210А/09.04.2008 г. със срок на договора 36 месеца, като обсебването е в големи размери и

3. На 15.05.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ-лек автомобил марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9”, рама № JSAJTD44V00219777 с регистрационен номер ******** на стойност 43024.60 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-04- 0267А/15.05.2008 г. със срок на договора 36 месеца, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал.4, вр.ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият М. Г. М., с установена самоличност, е признат за 2

НЕВИНОВЕН в това за времето от 09.01.2008 г. до 18.03.2008 г. в гр. София в качеството на представител на „МГ-Транс“ ЕООД при условията на продължавано престъпление противозаконно да е присвоил чужди движими вещи - леки автомобили марка “Сузуки”, модел “Swift ”, на обща стойност 65 950. 45 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., които владеел на основание сключени договори за финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай както следва: l. Ha 09.01.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка “Сузуки”, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00404969 с регистрационен номер ******** на стойност 36 031.02 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството на представител на „МГ- Транс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-01-1090/09.01.2008 г., със срок на договора 71 месеца, като обсебването е в големи размери и

2. На 18.03.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама № TSMMZA31S00404969 с регистрационен номер **********, на стойност 29 919.43 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството на представител на „МГ- Транс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-03-0149/18.03.2008 г. със срок на договора 47 месеца, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал.4, вр. ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при СГП с оплаквания, че е неправилна. Прокурорът счита горепосочената присъдата за неправилна поради обстоятелството, че с нея подсъдимите са признати за невиновни за извършени от тях деяния по текста от НК, по който им е повдигнато обвинение, при условие, че са събрани и приобщени по законовия ред всички необходими доказателства, въз основа на които е изяснена в пълнота фактическата обстановка, като по този начин са доказани извършените от подсъдимите престъпления. В протеста се изразява несъгласие с извода на градския съд, че не са събрани доказателства за виновността на подсъдимите К., Г. и М., като напротив – подалият протеста прокурор застъпва становище, че от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и от приобщените по делото писмени доказателства и приетата в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза се налага безспорен и категоричен извод, че всеки един от подсъдимите е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Воден от тези съображения и на основание чл. 318, ал. 1 и 2, чл. 319 и чл. 320 от НПК прокурорът от СГП предлага Софийски апелативен съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК да отмени като неправилна атакуваната присъда от 18.05.2021 г. на СГС, НО, 12-ти състав по НОХД № 925/2020 г. и да постанови друга, с която да признае Б. Г. К. за виновен в 3 извършване на престъпление по чл.206, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, Г. П. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и М. Г. М. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.206, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като им бъдат наложени справедливи наказания.

В постъпилото допълнение към въззивния протест прокурорът от СГП мотивира становище, че събраните по делото доказателства дават основание подсъдимите Б. Г. К., Г. П. Г. и М. Г.

М. да бъдат признати за виновни в извършени престъпления по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК или при установените факти /да бъдат признати/ за виновни в извършване на деяния, които могат да се квалифицират като престъпление по чл. 211, вр. чл.

201, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Поддържа се заявеното вече становище, че постановената оправдателна присъда спрямо подсъдимите е неправилна, тъй като противоречи на събраните доказателства по делото. В тази връзка прокурорът от СГП счита, че в хода на досъдебното производство и проведеното съдебното следствие са се събрали достатъчно категорични доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение. Изготвилият допълнението към протеста прокурор намира в частност, че събраните доказателства по делото категорично установяват факта, че в нито един момент подсъдимите не са владели процесните автомобили, придобити в резултата на договорите за лизинг; че не са изпълнили нито едно от задълженията си по подписаните договори; както и че автомобилите не са били придобити от подсъдимите в лично качество, а в качеството им на управители на дружества. Твърди се, че по делото не е било събрано нито едно доказателство за реално осъществявана дейност на дружествата, а напротив събраните доказателства сочат, че дружествата са били фиктивно вписани на адреси, на които никога не са се намирали, не са имали назначени служители, като две от тях не са извършвали реална дейност. Според прокурора от СГП безспорно установени факти по делото са, че няма осчетоводяване на придобитите от управителите на дружествата автомобили; че не са заплащани лизингови вноски и че никога не са начислявали амортизационни отчисления във връзка с експлоатацията им. Относно извода на градския съд, че автомобилите са били застраховани се сочи, че същият противоречи на събраните доказателства по делото. Според прокурора фактът, че автомобилите никога /и в нито един момент след предаването им на лизингополучателите/ не са били застраховани от тях се установява не само от показанията на св. Г. А. П., но и от приложени по делото писмени доказателства. Поддържа се становище, че при правилна оценка на събраните доказателства следва да бъде направен изводът, че по делото са били събрани доказателства, установяващи, че в резултат на извършените действия от подсъдимите е бил осъществен съставът на престъплението, за което им е било повдигнато обвинение или друго по-леко наказуемо престъпление. Според изготвилият допълнението към протеста прокурор събраните по делото доказателства категорично установяват извършването на съзнателни действия в деня на сключване на всеки един от договорите, а не в който и да е следващ момент. Сочи се, че установеният безспорен факт на лично придобиване на владение върху автомобилите въз основа на сключените договори за лизинг от всяко едно от лицата на 4 датите, посочени в обвинението; липсата на последващи действия по завеждането им като актив на дружествата, управлявани от Г., К. и М. /за които задължението по договора възниква на датата на придобиване на владението/; липсата на сключени застраховки /задължение, което също възниква в деня на сключване на договорите/; незаплащането на дължимите лизингови вноски /които, макар и със срок на отлагане също могат да бъдат заплатени без отлагане на деня на придобиване владението на автомобилите/; регистрирането и посочването в договора на фиктивни адреси на дружествата; укриването на лицата и невръщането на вещите въпреки неизпълнението на нито едно от условията на подписаните договори са все обстоятелства, които не могат да бъдат интерпретирани от съда като липса на доказателства за умисъл за извършване на престъпление. В тази връзка прокурорът намира, че за доказване умисъла на подсъдимите за извършване на престъпленията към момента на придобиване на вещите са ирелевантни предприетите действия от дружеството-лизингодател след изтичане на определен срок, доколкото съдът в мотивите си се позовава на клаузите на сключените договори. Твърди се, че съгласно клаузите на договорите от лизингополучателя се дължи незабавно връщане на веща при неизпълнение на което и да е задължение по договора /при несключване на застраховка например, при незаплащане на лизингови вноски по план и т. н /.