Решение № 80 от 08.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. ***, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20262330200113 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на Р. Ж. Р. от с. ***, обл. *** против Наказателно постановление /НП/№ ...-.... г. на Началник на РУ-*** при ОД на МВР-***, с което за нарушаване на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро/500 лв./, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 мес. и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. и чрез упълномощен процесуален представител пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно, защото собственикът на процесния автомобил не е бил уведомен за прекратената регистрация. Претендират се разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител пледира НП като законосъобразно да бъде потвърдено, като не се приемат доводите, че жалбоподателят, че не е знаел, че регистрацията на МПС е служебно прекратена. Иска се присъждане на разноските по делото.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 22.01.2026 г. на жалбоподателя е издадено НП, след като 1 с

Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 02.12.2025 г. РП-*** е отказала да образува ДП против Р. Р. от с. ***, обл. ***, затова, че на 08.11.2025 г. около 08,48 ч., в Община-***, обл. ***, на км245+500 на път I7 от РПМ на общ. ***, в посока от с. ***, обл. *** към гр. *** е управлявал МПС – л.а. „..., негова собственост, с рег. № ...., като по време на проверката било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025 г., поради липса на задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите - нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-*** изготвил НП №.... г., с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания.

Гаранционен фонд и Сектор „Пътна полиция“/“ПП“/ при ОД на МВР-С. преди служебното прекратяване на регистрацията на л.а., собственост на на жалбоподателя не са го уведомили, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свид.

Д. Р., които са логични, последователни и безпротиворечиви, Постановление на РП-*** и Преписка на РУ-*** при ОД на МВР-***, – приети и прочетени по чл.283 от НПК от съда в с.з.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, който добросъвестно е изпълнявал служебните си задължения и не е заинтересован от изхода на делото, кореспондиращи с приети от съда писмени доказателства, установяващи изложените факти и обстоятелства в приета от съда фактическа обстановка.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

АУАН и НП са законосъобразно издадени. На жалбоподателя е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършил и какви административни наказания са му наложени, поради което съдът не приема доводите на процесуалния представител на 2 жалбоподателя да допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че няма извършено нарушение от субективна страна по текста от ЗДвП, визиран в АУАН и НП.

Резонният въпрос в дадения казус е: "Наказва ли се с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното средство или водачът, на когото е предоставено МПС?". Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН ще бъде разгледана редакцията и на чл.143, ал.10 от ЗДвП, преди нейното последно изменение, когато е необходимо уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация по този закон, като следва да се има предвид, че според чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г.

ЗА РЕГИСТРИРАНЕ, ОТЧЕТ, СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ И ПУСКАНЕ В ДВИЖЕНИЕ,

ВРЕМЕННО

ОТНЕМАНЕ,

ПРЕКРАТЯВАНЕ

И

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

НА

РЕГИСТРАЦИЯТА НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТА, ТЕГЛЕНИ

ОТ ТЯХ, И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (ЗАГЛ. ИЗМ. И ДОП. - ДВ, БР. 105 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 67

ОТ 2012 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 20 ОТ 2018 Г.) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2016 г.)/Наредбата/ „При прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС/превозното средство/, посочен в регистъра.“, а чл.18б, ал.1, т.8 от Наредбата сочи, че:“ Прекратяване на регистрацията по чл.18, ал.1, т.2/т.е. служебно прекратяване/ се извършва: по чл.143, ал.10 о т ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд“ или собственикът на МПС трябва да бъде уведомен й от контролния орган за служебно прекратената регистрация, дори и след последното изменение на чл.143, ал.10 от ЗДвП, макар жалбоподателят да е управлявал МПС след 07.09.2025 г., а именно на 08.11.2025 г.

В съдебната практика на районните и административните съдилища са оформени различни становища.

Според едното становище, когато собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомен, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му, администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изречение първо, предложение последно от ЗДвП, водачът на 3 автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Извършването на неправомерно деяние под формата на непредпазливост изисква знание за прекратената регистрация на управлявания от водача автомобил, а в случая не е налице надлежен юридически факт за узнаване на служебната дерегистрация на моторното превозното средство.

При установено неизпълнение на законовите задължения от надлежните органи, не следва да се носи административнонаказателна отговорност. Ако деецът управлява моторно превозно средство без действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност"/“ГО“/, то той осъществява състава на друго нарушение - управление на моторно превозно средство без сключена валидна задължителна застраховка "ГО".

Според второто становище, узнаването за прекратяването на регистрацията от собственика не представлява елемент от фактическия състав на дерегистрацията/след последните промени в ЗДвП, които са действали към момента на констатиране на нарушението, според наказващия орган/, поради което е ирелевантно за отговорността на водача обстоятелството дали е уведомен собственикът на автомобила, че е със служебно прекратена регистрация. Законодателят е предвидил задължение за административния орган да уведоми собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация, без законът да предвижда получаването на уведомлението като предпоставка за дерегистрацията. В качеството си на водач на моторно превозно средство деецът е бил длъжен да знае, че за управляваното от него моторно превозно средство не е налице сключена застраховка "ГО", както и да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение, а именно, че следва служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му. Най-малкото, което е могъл да направи деецът, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за "ГО". Неизпълнението на това задължение е проява на явна небрежност, което обосновава вината на дееца и той трябва да бъде наказан по ЗДвП.

Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд в ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2/05.04.2023 г. по Т.Д. № 3/2022 г., са изразили следното становище по горепосочения въпрос, което се споделя от настоящия съдебен състав единствено и само по силата на закона:

4

„Поставеният въпрос следва да се разбира - дали се носи административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3 от ЗДвП от водача, ако не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП или собственикът не е узнал за този факт по друг начин.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП/действащ към момента на извършване на нарушението, според наказващия орган/ служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, към момента на прекратяване на регистрацията, дори и след 07.09.2025 г., защото в посочените по-горе разпоредби на визираната Наредба няма отмяна на това задължение на контролния орган, макар това задължение да е отпаднало по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "ГО", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54/30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и т.2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно 5 регистрацията на моторното превозно средство, както е в процесния случай.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание, което е недопустимо за административнонаказателната отговорност. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, както и да уведоми лицето, на което предоставя за ползване МПС или изобщо да не го предоставя, още повече, че табелите с регистрационния номер на МПС и част 2 на свидетелството за регистрация на МПС е трябвало да бъдат отнети от контролните органи.

Уведомяването е задължение не само на Гаранционния фонд, а и на контролния орган, по силата на разпоредбите на чл.574, ал.11 от КЗ и чл.18б, ал.2 от Наредбата - “При прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС/превозното средство/, посочен в регистъра.“ И след изменението на чл.143, ал.10 от ЗДвП това задължение отпадна, но остана да действа разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредбата, която е императивна, а не диспозитивна, поради което и контролният орган е длъжен да уведоми собственика за прекратената служебно регистрация на МПС.