Решение № 25 от 10.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500146 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. С. Д., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Гурко“ № 15, ет.3, подадена чрез пълномощник адв.Илияна Илиева, против Решение № 2285/19.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 6915/2021 г. по описа на РСБургас, в частите, с които е уважен ревандикационния иск на първоначалната ищца К.

Т. Ж. и са отхвърлени предявените от Т. С. Д. насрещни установителни искове за собственост.

С първоинстанционното решение е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. С. Д., че К. Т. Ж. е собственик въз основа на дарение и покупко-продажба на 3/4 ид.ч. от 100/292 кв.м., т.е. 75 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, площ: 294 кв.м., урбанизирана територия, КАКТО и на 3/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, ет.1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент, посочена в документа площ от 59.50 кв.м., /притежавани в съсобственост с бившия й съпруг Д.М.Ж., който има останалата 1/4 ид.ч. от самостоятелния обект и 1/4 ид.ч. от 100/292 1 кв.м. ид.ч. от поземления имот/, като е ОТХВЪРЛЕН иска относно идеалните части от поземления имот над уважения размер от 75/292 кв.м. ид.ч. до пълния заявен размер от 192/292 кв.м. ид.ч., както и за самостоятелния обект над уважения размер от 3/4 ид.ч. до целия такъв.

С решението е ОСЪДЕНА Т. С. Д. да предаде на К. Т. Ж. владението върху 100/292 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, площ: 294 кв.м., урбанизирана територия, КАКТО и върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, ет.1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент, посочена в документа площ от 59.50 кв.м.

С решението е ОТХВЪРЕН иска на К. Т. Ж. против Т. С. Д. за установяване в отношенията им, че К. Т. Ж. е собственик въз основа на давностно владение на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 28 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни.

С решението са ОТХВЪРЛЕНИ насрещните искове на Т. С. Д. против К. Т. Ж. за установяване в отношенията им, че Т. С. Д. е собственик въз основа на давностно владение на 186.33/294 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, площ: 294 кв.м., урбанизирана територия,

КАКТО и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по КККР на гр.Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, ет.1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент, посочена в документа площ от 59.50 кв.м., и на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 28 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, като ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост иска по отношение на идеалните части от поземления имот над разгледания размер от 186.33/294 кв.м. ид.ч. до пълния заявен размер от 192/294 кв.м. ид.ч.

С решението е ОТМЕНЕН нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 57, том 2, рег.№ 2018, дело № 109/11.05.2018 г. на нотариус с рег.№ 133, вписан в СВп-Бургас с вх.рег.№ 6158/14.05.2018 г., акт № 45, том 17, дело № 3038, с който Т. С. Д. е призната за собственик въз основа на давностно владение на 186.33/294 кв.м. от поземлен имот ***, ведно с изградена в имота сграда с идентификатор ***, с площ от 28 кв.м., както и на самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 59. 50 кв.м., всички по КККР на гр.Бургас.

2

Въззивницата Т. С. Д. обжалва постановеното решение в частите, с които е уважен ревандикационния иск на първоначалната ищца К. Т. Ж. и са отхвърлени предявените от Т. С. Д. насрещни установителни искове за собственост, като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателствения материал. В жалбата е извършен от въззивницата собствен анализ на доказателствата и са изложени съображения за неоснователност на първоначалния иск и за основателност на насрещната й искова претенция, като сочи, че е владеела имота с намерение за своене и се е противопоставила на ищцата по отношение на нотариален акт за собственост № 198/1993 г., за което е проведено гр.д.№ 2139/2001 г. на БРС, като ясно е демонстрирала намеренията си за владеенето на имота, поради което към предявяване на исковата молба е изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок в нейна полза. Според въззивницата, след като съдът е отхвърлил иска на ищцата по отношение на имот с идентификатор ***, то за този имот е следвало да бъде признато давностно владение в полза на ответницата. Сочи се също, че е направено от ответницата възражение за придобивна давност от 2001 г. с предявяването на иска по гр.д.№ 2139/2001 г. на БРС, а от разпитаните по настоящото дело св.Г. и св.Ж. е установено, че повече от 15-20 години ответницата по първоначалния иск е владеела имота, като не са виждали ищцата и дори не я познават, но районният съд е игнорирал тези свидетелски показания и е постановил неправилно решение. Моли въззивния съд да отмени решението на БРС в обжалваните части. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К. Т.

Ж., подаден от адв.Синигерова, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея доводи. Изразява се съгласие с изводите на районния съд за липса на данни въззивницата да е своила имота за себе си и да е противопоставила своето владение на ищцата, като със сключването на предварителния договор през 2016 г. Д. ясно и явно е признала собственическите права на ищцата, които до този момент не са били накърнени. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирана лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Районният съд е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС и насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В първоначалната исковата молба на К. Т. Ж. против Т. С. Д. са изложени твърдения, че ищцата е собственик на 192/292 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, с площ от 294 кв.м., както и на находящите се в същия поземлен имот СОС с идентификатор ***, с площ от 59.50 кв.м. и предназначение – жилище, апартамент, и сграда с идентификатор ***, с площ от 28 кв.м. и предназначение – друг вид сграда за обитаване. Изложена е хронологията по придобиване на посочените имоти, като твърдяното основание за собствеността е дарение, покупко-продажба и давностно владение. Твърди се, че през 2016 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на притежаваните от ищцата имоти и на ответницата е предаден и ключ от имота, за да го наглежда, като тя се самонастанила в него, но не се е стигнало до нотариално прехвърляне и договорът бил прекратен. През 2018 г. ищцата се прибрала в Бургас и не успяла да влезе в двора, нито в жилището си, тъй като бравите били сменени и подала сигнал до Прокуратурата, но тогава ответницата представила нотариален акт № 57/11.05.2018 г., с който същата била призната за собственик на имотите на основание давностно владение. Счита се, че ответницата незаконосъобразно се е снабдила с нотариален акт и владее имотите без основание, поради което се иска от съда приеме за установено, че ищцата е собственик на гореописаните имоти и да осъди ответницата да й предаде владението върху тях, както и да отмени нотариален акт № 57, дело № 190/11.05.2018 г.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницета е оспорила предявения ревандикационен иск като неоснователен с твърдението, че ищцата не е станала собственик на процесните имоти, тъй като не е владяла имотите, понеже е живяла извън страната. Направено е възражение за придобиване на имотите от ответницата, поради изтекла в нейна полза придобивна давност – пет години от датата на сключване на предварителния договор от 29.07.2016 г. и десет години 2006 г., за което за изложени съображения.

В срока по чл.211 ГПК ответницата Т. Д. е предявил насрещен положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, с който иска да се признае за установено по отношение на К. Ж., че е собственик по наследство и давност на процесните имоти, а именно 192/294 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.“Горазд“ № 23, с площ от 294 кв.м., както и на находящите се в същия поземлен имот СОС с идентификатор *** – жилище, с площ от 59.50 кв.м. и сграда с идентификатор ***, с площ от 28 кв.м. и предназначение – друг вид сграда за обитаване. В 4 насрещната искова молба са изложени твърдения и доводи за придобиване от Т. Д. на правото на собственост върху имотите на основание наследство и изтекла в нейна полза придобивна давност, идентични с изложените от нея твърдения в писмения й отговор на първоначалната искова молба.

Ответницата по насрещния иск К. Ж. е оспорила същия като неоснователен с твърдението, че тя е единствен и едноличен собственик на процесните имоти. Отново е изложена хронологията по придобиване на имотите от ответницата по насрещния иск и се твърди, че до лятото на 2016 г. Д. не е осъществявала фактическа власт върху тях, а от тогава до лятото на 2018 г. е била държател на самостоятелния обект и едва след това е демострирала намарението си за своене, като до предявяване на насрещната искова молба не е изтекъл необподимия давностен срок.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения.

С обжалваното решение БРС е уважил частично първочалния ревандикационен иск и е отхвърлил предявения насрещен установителен иск за собственост. Районният съд е приел, че К. Ж. се легитимира като собственик на ¾ ид.ч. от 100/292 кв.м.ид.ч., или на 75 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, както и на ¾ ид.ч. от самоостоятелния обект с идентификатор ***, а останалата ¼ ид.ч. от тези имоти е собственост на бившия й съпруг, доколкото покупко-продажбата им през 1998 г. е била извършена по време на брака й с Д.Ж. и имотите са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност, като след прекратяването на брака през 2005 г. ищцата не се е позовавала на придобивна давност по отношение на частта на нейния бивш съпруг и не се е снабдявала с документ, който да я легитимира като нейн собственик. Съдът е преценил за неоснователно направеното от ответницата възражение за придобивна давност по отношение на горните имоти, тъй като не е установено от доказателствата по делото тя да г и е своила. В тази връзка, БРС е приел, че майката на ищцата – носител на право на ползване е продължила да живее в самостоятелния обект до 2016 г. и ищцата е я посещавала при идванията си в България, а със сключването на предварителния договор между страните на 29.07.2016 г. ответницата е признала собственическите права на ищцата, като това действие съставлява не само прекъсване на придобивната давност, макар че не се установява такава да е текла, а и изключва твърдяното своене на имота до този момент, като от 2016 г. до датата на снабдяването с констативния нотариален акт през 2018 г. ответницата не би могла да придобие имотите по давност, още по-малко и чрез последващото недопускане на ищцата в имота и смяна на патроните и бравите. Поради това, съдът е приел, че ответницата не е придобила по давност имотите на ищцата, която е носител на право на собственост върху същите в съсобственост с бившия си съпруг, като липсва и основание за владението им от страна на ответницата, поради което е уважил ревандикационния иск 5 за част от имотите, като е приел за установено, че ищцата е собственик въз основа на дарение и покупко-продажба на ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и на ¾ ид.ч. от 100/292 кв.м.ид.ч. от ПИ ***, и е осъдил ответницата да й предаде владението върху имотите, както и е отменил издадения в полза на последната констативен нотариален акт. В тази връзка, БРС е отхвърлил предявените насрещни искове за горните имоти, тъй като не е установено Т. Д. да е придобила по давност самостоятелн ия обект и посочените идеални части от поземления имот.