Решение № 227 от 03.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Карлово, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101705 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.149 СК и чл.127а, ал.2 СК, предявени от М. Н. С., ЕГН:

********** от ***, чрез адв. Е. П. против Г. Н. А., ЕГН: ********** от гр. П., бул. ***.

Ищцата твърди, че тя и ответникът били родители на малолетния им син Г. Г. А., ЕГН: **********. В началото на съвместното им съжителство живели в неговото жилище в гр. П.. Там пребивавали и през първите месеци след раждането на детето. Причината за раздялата била системната злоупотреба с алкохол от страна на ответника. В периодите, в които той започвал да пие, ставал раздразнителен, избухлив и агресивен – отправял заплахи за физическо насилие, чупел, хвърлял и блъскал вещи. В пияно състояние на няколко пъти дори удрял детето. Първите месеци ищцата се надявала, че той като родител ще осъзнае отговорностите си и ще спре да пие, но това не се случило. Поради тази причина на 29.06.2018 г. ищцата напуснала жилището му заедно със сина им. Първоначално двамата се установили в дома на родителите й в гр. К.. Покъсно, през 2022 г., й било предоставено ведомствено жилище на посочения в исковата молба адрес в гр. К.. Оттогава тя и детето Г. живеели там. Жилището 1 било добре обзаведено, чисто и с всички удобства, а детето имало собствена стая, съобразена с нуждите и желанията му.

Ищцата твърди, че от раздялата с ответника до настоящия момент сама отглеждала сина им. Ответникът спорадично проявявал интерес към детето в зависимост от състоянието си. На няколко пъти давал различни суми за покриване на част от нуждите му, но не плащал издръжка. По нейна инициатива няколко пъти постъпвал на лечение, но след всяко лечение отново се връщал към алкохола. Поради това ищцата позволявала срещите му със сина им да се провеждат само в нейно присъствие. Когато ответникът се обаждал внетрезво състояние, детето отказвало разговор или среща.

Ответникът живеел сам в жилището в г*** Последния път, когато ищцата посетила апартамента, установила, че бил превърнат в сметище от бутилки, фасове и различни отпадъци, било мръсно и задимено. Ищцата категорично заявява, че това не било място, подходящо за дете. Затова срещите между бащата и Г. се провеждали или в дома на ищцата, или навън.

Лошото състояние на жилището и непредвидимото поведение на ответника били причината тя да не допуска сина им при него, още по-малко за преспиване. Самото дете също не желаело да остава там за по-дълго. От месец май същата година ищцата започнала да позволява на детето да се среща с баща си без нейното присъствие за по няколко часа – ответникът се държал добре и не показвал признаци, че пие. Счита, че детето трябва да поддържа контакт с биологичния си баща, затова го поощрявала. За съжаление, около месец по-късно ситуацията се влошила – ответникът започнал да отправя заплахи по телефона към нея и родителите й, изпращал заплашителни съобщения и говорел несвързано. Вследствие на това Г. отново започнал да отказва разговори и срещи.

Всички тези обстоятелства мотивирали ищцата да предприеме необходимите правни действия за уреждане на отношенията, свързани със сина им.

От юни 2018 г. насетне тя сама поемала всички разходи по издръжката на Г.. Детето в продължение на три години тренирало активно триатлон и плуване, за което ищцата плащала по 150 лв. месечно. При състезания тя покривала разходите за транспорт, хотел и храна, както правели и останалите родители. От следващата година детето щяло да участва и в международни 2 състезания и спортни лагери, което изисквало допълнителни средства.

Постоянно купувала спортни екипи и маратонки, тъй като детето ги износвало бързо.

Съгласно приложената служебна бележка Г. бил ученик във втори клас на ОУ „С.С.К.М.“ за учебната 2025/2026 г., като бил в целодневна форма на обучение. Ищцата плащала около 50 лв. месечно за кетъринг, а ежедневно давала по около 5 лв. за закуска. При излизания след училище осигурявала средства за почерпка и развлечения. Грижела се детето да получава чиста и здравословна храна. Всяка учебна година купувала униформа на стойност 5060 лв. за комплект, както и сезонни дрехи и обувки. Осигурила била интернет и кабелна телевизия за жилището им. В началото на всяка учебна година закупувала нужните тетрадки и учебни материали, като това продължавало и през годината.

Общите разходи за издръжка били ежедневни и трудно подлежащи на точна преценка. Ищцата полагала усилия синът й да има всичко необходимо и да не бъде лишаван.

Тъй като от следващата година детето щяло да има възможност за участие в международни състезания и лагери, щяло да бъде необходимо издаване на задграничен паспорт и съгласие за пътувания в чужбина. Според ищцата поведението на ответника не давало сигурност, че той би могъл адекватно да прецени ползите за детето и да даде съответното съгласие. Тя вече била направила опит да проведе разговор по тези въпроси, но не получила адекватен отговор.

Предвид гореизложеното за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съдът да постанови решение, с което:

- да предостави на нея упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетно дете Г. Г. А., ЕГН: **********, като постанови то да живее при нея;

- да определи режим на лични отношения между ответника и малолетното дете без преспиване и в присъствието на майката, до навършване на 14-годишна възраст от страна на детето;

- да осъди ответника да заплаща на малолетното дете, чрез ищцата в 3 качеството й на негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 450 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, платима по банков път до 5-то число за текущия месец, ведно със законната лихва за забава върху всяко просрочено месечно плащане считано от 6-то число на текущия месец до окончателното изплащане на дължимата сума;

- да осъди ответника да заплати на малолетното дете, чрез ищцата в качеството й на негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 450 лева, за период от една година назад считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума считано от датата на подаване на исковата – 16.09.2025 г., молба до изплащане на цялата присъдена сума;

- да разреши издаване на документ за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛД – международен паспорт, на малолетното дете Г. Г. А., както и да разреши детето да пътува с майката до всички страни в Европа за период от 20 дни, без да е необходимо съгласието на бащата.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Т. Д. отправя предложение за провеждане на процедура по медиация с цел постигане на споразумение по спорните въпроси.

Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. За да се добере до търсения резултат, ищцата описала изкривена фактическа обстановка, която при подробен анализ показвала не нейното отношение към него, а това на нейните родители. С ищцата се били запознали и живели прекрасно заедно, докато родителите й не се намесили в отношенията им. Дори след фактическата раздяла разбирателството относно виждането на детето продължило, а той осигурявал постоянен поток от средства за нуждите на детето, както и на майката.

Ответникът разделя проблема на две части, които според твърденията му били изцяло инициирани и ръководени от родителите на ищцата. Първата част се свеждала до това, че бащата на ищцата не успял да го „подчини“.

Втората – че ответникът предоставил значителна сума за домашен ремонт, която впоследствие не му била върната. Поради тази причина той отказвал да коментира подробно „опитите в жанра фентъзи“, изложени в исковата молба, 4 за които бил абсолютно сигурен, че не били нито написани от ищцата, нито заявени лично от нея.

Ответникът не оспорва желанието на майката и изразява съгласие тя да упражнява родителските права по отношение на техния син Г..

Относно претенцията за издръжка за минало време счита, че тя не била коректно предявена, тъй като през целия период се грижил за доброто финансово състояние на майката и детето. Твърди, че вече бил заплащал подобни суми, и то многократно повече и счита, че чрез предявения иск се правел опит да се „търгува“ с неговата претенция към родителите на ищцата, поради което искането било изцяло неоснователно.

Ответникът заявява, че не възразява и бил готов доброволно да даде съгласие Г. да пътува с майка си навсякъде, без ограничения по държава или период.

Според него най-сбъркано било искането на ищцата относно предложения режим на лични отношения. Затова той отправил конкретно предложение до нейната адвокатка, но до момента не бил получил отговор.

По всички повдигнати въпроси ответникът предлага страните да преминат процедура по медиация с медиатор, специализиран в семейното право, с цел получаване на професионална информация за целите и възможностите на закона.

В случай че майката откаже медиация и сключване на разумно споразумение, ответникът моли съдът да изследва въпросите за родителския капацитет на двамата родители, желанието на детето, наличие на умишлено създавано или поддържано родителско отчуждение, възможно поставяне на детето в конфликт на лоялност от страна на майката и нейното разширено семейство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема следното:

В проведеното на 04.06.2026 г. открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Д.. Заявява, че признава иска и моли съда да постанови решение при условията на чл.237 ГПК. Изразява съгласие да заплаща издръжка в размер на 300 евро, считано от м. април 2026 г., което ищцовата страна приема и заявява, че не претендира разноски.

5

Предвид направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда изложените от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно решение, като го основе на признанието на иска. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Валидно е направеното признание, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

В частта относно искането за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина съдът намира, че разрешението да бъде дадено за срока на валидност на издадения паспорт /пет години/, който е достатъчно продължителен, за да осигури стабилност и предвидимост в отношенията, без да се изключва възможността за последваща съдебна намеса при изменение на обстоятелствата.

На следващо място, съдът констатира, че страните не са конкретизирали в достатъчна степен режима на лични отношения между бащата и детето, поради което на основание чл. 127, ал. 2 СК следва служебно да определи неговото съдържание, ръководейки се от най-добрия интерес на малолетния. В случая ответникът е признал предявения иск, включително искането личните отношения да се осъществяват без преспиване и в присъствието на майката, поради което между страните липсва спор относно необходимостта от постановяване на подобен режим. Ето защо съдът намира, че режимът следва да бъде определен, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, без преспиване, в присъствието на майката, до навършване на 14-годишна възраст на детето, както и по всяко друго време по общо съгласие на родителите.