Решение № 505 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000503011 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3825 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 5865/2023 г. на Софийски градски съд, I ГО, 3-ти състав съдът на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД е осъдил Столична община ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на Ж. Б. П., ЕГН ********** , вследствие на инцидент настъпил на 29.03.2023 г. около 19:30 ч. при който ищцата при излизане от дома си на ул. „***“ № * тръгвайки по левия тротоар на ул. „Сердика“ с посока на движение към ул. „Цар Симеон“, малко преди кръстовището с ул. „Цар Симеон“ стъпила в дупка, образувана от липсваща плочка, и се спънала в следващата плочка на тротоара, която била издадена над нивото на дупката, изгубила равновесие и паднала върху десния си крак, който инцидент е предизвикан от бездействието на ответника – неполагането на дължимата грима от Столична община или от други лица, на които тя е възложила задълженията за поддържане на съществуващото покритие от тротоарни плочки, при който инцидент Ж. Б. П. е получила луксация /изкълчване/ на пателата/капачето/ на дясното коляно, което реализира медико - биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, контузио peг. кубити синистра /контузия в областта на левия лакът/, което реализира медико - биологичния признак разстройство на здравето неопасно за живота, контузио ллани ет дигити декс. /контузия на дясната длан и пръсти/, което реализира медико - биологичния признак разстройство на здравето, неопасно за живота, като първоинстационният съд е присъдил следните суми – на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпения инцидент на 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на инцидента – 29.03.2023 г. до окончателното изплащане.

Недоволна от така постановеното решение е останал ответника Столична 1 община, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за необоснованост и неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че не е категорично доказана причинноследствената връзка между получените от ищцата увреждания и попадането в участък с надигната плочка на общински тротоар. Оспорва, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка следвала от свидетелските показания и приетата и неоспорена СМЕ. Твърди, че не отговоря за причинените на ищцата вреди, доколкото от посочените схеми на разположените подземни проводи собственост на „БТК“ АД и „ЕРМ Запад“ ЕАД следва, че те са нормативно задължени да осъществяват ремонт и поддръжка на шахтите в тези части от тротоара, доколкото в полза на сочените от въззивника дружества са възникнали сервитути по силата на закона. Сочи, че първоинстанционното съдебно решение е немотивирано, като първостепенният съд не е отчел противоречащи си по делото доказателства съответно съдът не е спазил императивните си задължения по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Твърди се още, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответствал нито на характера и степента на увреждане, нито на обстоятелствата около инцидента. Иска се от въззивният съд да отмени обжалваният съдебен акт и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата Ж. Б. П., чрез пълномощника си адвокат А. Г., оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява механизма на настъпване на процесното събитие, а именно, че на 29.03.2023 г. около 19:30 ч. Ж. П. в гр. София върви по левия тротоар на ул. „Сердика“ с посока на движение към бул. „Дондуков“, като малко преди да пресече ул. „Цар Симеон“ се спъва в дупка на тротоара образувана от липсващи плочки и плочки, намиращи се над нивото на дупката и паднала на лявата си страна. Твърди, че участъкът, в който е настъпило процесното произшествие е общинска собственост и на основание чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата ответникът Столична Община е длъжен да го стопансва и да го поддържа.

Излага доводи, че твърденията на Столична Община, че има наличие на подземна инфраструктура съответно отговорят посочените от нея две дружества са недоказани, а евентуални са и неоснователни, тъй като Столична община като собственик на пътя и прилежащите му тротоари има задължение да ги поддържа в изправност. Счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди при приетите от същия констатации относно здравословното и физическото и състояние вследствие на инцидента в размер на 30 000 лева не е прекомерно и е определено в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 29.03.2023 г. към 19:30 ч. в София, на ул. Сердика, малко преди кръстовището с ул. Цар Симеон, на левия тротоар, ищцата, въззиваема, в настоящото производство, стъпила в дупка, образувана от липсваща плочка, спънала се в следващата плочка, която била издадена над нивото на дупката, изгубила равновесие и паднала на тротоара върху десния си крак. След инцидента П. отишла в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ ЕАД”, където било установено, че, вследствие падането, е получила изкълчване на пателата на дясно коляно, наличие на оток, болки и ограничени 2 движения в областта на дясно коляно, наличие на рана, болка и оток в дясна длан с пръсти и силно болезнен ляв лакът. Била приета в болницата и оперирана.

За доказване механизма на станалия инцидент по искане на ищцата първоинстанционният съд е допуснал и изслушал свидетеля Г. Т.. Свидетелят заявява, че не познава ищцата. В показанията си той казва, че е бил свидетел на станалия на 29.03.2023 г. инцидент. Вървял в София, по ул. Сердика, посока към Централна баня.

Било около 20 ч., смрачено. Ищцата вървяла пред него по на тротоара и, преди кръстовището с ул. Цар Симеон, се спънала, опитала се да се хване за стълб отстрани, но не успяла и паднала на тротоара. На самия тротоар липсвали плочки. П. се спънала на мястото, където имало дупка от липсваща плочка и паднала. Когато свидетелят отишъл до нея, му казала, че коляното много я боли. Свидетелят Т. изчакал докато дойдат да вземат ищцата, за да я закарат в Пирогов.

От назначената от първоинстанционния съд и неоспорена от страните Съдебно – медицинска експертиза, която съдът е кредитирал като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на станалия инцидент на 29.03.2023 г. ищцата е получила следните травматични увреждания: луксация /изкълчване/ на пателата/капачето/ на дясното коляно, което реализира медико - биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, контузио peг. кубити синистра /контузия в областта на левия лакът/, което реализира медико - биологичния признак разстройство на здравето неопасно за живота, контузио ллани ет дигити декс. /контузия на дясната длан и пръсти/, което реализира медико - биологичния признак разстройство на здравето, неопасно за живота.

Описаните увреждания са получени от удар или падане върху твърди и тъпи предмети и добре отговарят да са получени от процесния инцидент. Коляното е една от най-сложните стави в човешкия опорно-двигателен апарат. Тя обединява двете големи кости - бедрената и подбедрицата, които носят цялата тежест на тялото ни както в движение, така и в покой. Освен тях, е налице и т. нар. „капаче". Колянното капаче се намира точно пред колянната става и е част от нея. Свързано е със сухожилието на четириглавия мускул в горната си част, а от долната част започва неговото собствено сухожилие, което продължава надолу и се захваща за големия пищял. По време на разгъване, сухожилитието на четириглавия мускул издърпва капачето по-нагоре и то се плъзга по долната част на бедрената кост. Капачето е стабилизирано от връзки, които го поддържат в правилна позиция и позволяват движението му да се извършват нагоре и надолу пред коляното, без да се измества навътре или навън. Има медиална /вътрешна/ и латерална /външна/ ретинакулна сухожилна тъкан, която произлиза от медиалните и латерални части на четириглавия мускул. Тяхната роля е да стабилизират капачето и колянната капсула. Главният стабилизатор на капачето, чиято роля е също да стабилизира и ставата е MPFL - връзка, разположена от вътрешната страна на коляното, която свързва капачката и бедрото. Тази връзка поддържа капачето на правилна позиция и не позволява преместването му навън. Когато една от описаните по – горе структури се нарани, капачето може да се измести или изкълчи. В случай че MPFL се разкъса, капачето се дестабилизира и при определени движения може да се луксира. Често изкълчването на капачето се появява след остра контузия на MPFL - частично или цялостно разкъсване. Според експерта, обичайният период за възстановяване е около 2 до 3 месеца, като ортезата обичайно се сваля след 30 - 45 дни. При ищцата тя е свалена след 42 дни. Окончателното възстановяване на движенията в колянната става обикновено продължава около месец след сваляне на ортезата. При ищцата общо възстановителният период е продължил около 2 до 3 месеца. За период от около 2 месеца ищцата е търпяла болки и страдания като за първия месец те са били с интензивен характер. Към момента на прегледа 3

/17.05.2024г./ П. се оплаква от нестабилност в дясното коляно. Чести болки и дискомфорт в областта на коляното има както при покой, така и при движение.

Обективно: Нормална походка. Няма оток в дясната колянна става. Движенията в ставата - както пасивните, така и активните, се извършват в пълен обем. Липсват клинични данни за увреда на връзковия апарат на самата колянна става. Слаба палпаторна болезненост при натиск и движение на пателата. Лечението на процесиите травми включва прилагането на ТАП /тетаничен анатоксин/, първична хирургична обработка, оперативно лечение - под локална инфилтрационна анестезия е извършена мануална репозиция /наместване/ на пателата и имобилизация с твърда ортеза.

Експертът заявява, че самостоятелното връщане обратно на капачката не може да предизвика допълнителни усложнения. Точно обратното, тъй като това действие предотвратява продължителното преразтягане на връзките на капачката, а също намалява и интензитета на болката. Медикаментозното лечение е с болкоуспокояващи средства, антикоагуланти. Проведеното лечение е съгласно съществуващите медицински стандарти.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

За ангажиране на отговорността на ответника като възложител на работа по иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е необходимо ищeцът да установи при условията на пълно и главно доказване: претърпените от него вреди, които да са резултат на противоправно и виновно поведение на лицето, комуто е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, тоест да се явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. Възлагане на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които спадат към област, в която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност, вкл. дейности, които са му вменени със закон.