Присъда № 14 от 15.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14/ 15.03.2023 г. ПО НОХД №

516/2022 г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

На 17.06.2022 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратураСтара Загора против подсъдимия Г. В. Г. с ЕГН **********, за това че в периода 08.04.2021г.-22.04.2021г. в Стара Загора умишлено умъртвил майка си П. П. Н., като убийството представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. «Б» от НКпрестъпление по чл.116, ал.1, т.3, предл. второ и т.12, предл. първо вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б.„Б" от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора заявява, че с оглед проведеното обстойно съдебно следствие не поддържа първоначално внесеното обвинение с горепосочената правна квалификация по чл. 116, ал.1, т.3 и т.12 , вр. с чл. 115, вр. с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, като счита, че за него не са събрани достатъчно доказателства. Заявява, че с оглед начина на извършване на деянието от подсъдимия, броя и силата на ударите, за които е установено чрез заключението на назначената по време на съдебното следствие СМФЕ, че са само два, както и използваните средства при нанесения побой над пострадалата /от които в пряка причинна връзка с настъпилата вследствие нанесената умишлено от подсъдимия ЧМТ на пострадалата, от която е последвала смъртта й, има само ударът с опакото на ръката в областта на дясната скула, но не и ударът с буркан в тилната област на главата/. Счита, че с оглед липсата на други доказателства освен показанията на дъщерята на пострадалата за нанесен сериозен побой, както и действията на подсъдимия след извършване на деянието, не е установено същият да е извършил деянието при субективно намерение за причиняване на смърт. Поради което предлага на съда подсъдимият Г. да бъде частично оправдан по обвинението за умишлено убийство, а да бъде признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.124, ал.3 от НК- непредпазливо убийство при умишлено нанесена телесна повреда в условие на опасен рецидив. Намира, че с оглед събраните доказателства и направените от подсъдимия частични самопризнания, деянието му е безспорно установено.

Относно индивидуализацията на наказанието намира, че с оглед наличието на превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно: предходни осъждания, вкл. такива от чужд съд, многократни осъждания за нарушаване на ограничителните мерки във връзка с домашно насилие, постановени от съд, представляващи лоши характеристични данни, и наличието само на едно смекчаващо - направените частични самопризнания, на подсъдимия следва да бъде наложено едно наказание лишаване от свобода в размер над средния размер, предвиден в закона, около 8 години, което да бъде изтърпяно от него при строг режим.

От пострадалите от деянието на подсъдимия единствено св. Виолета В. Г. /дъщеря на пострадалата и негова сестра/, и св. Анастас 1

В. Г. /негов племенник/, са поискали да им бъде предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство, за което съдът им е дал възможност чрез дадените подробни указания от съдиятадокладчик за представяне на доказателства за социалното им положение.

Същите обаче не са изпълнени, поради което съдът е оставил без уважение молбата им за конституиране като страни по делото.

Служебният защитник на подсъдимия адв. Андрей Андреев от АКСтара Загора, счита, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на квалификацията по внесения обвинителен акт- по чл.116, ал.1, т.3 и т.12 , вр. с чл.115, вр. с чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, а в действителност в случая е налице хипотезата на чл.124, ал.3 от НК- причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда.

Счита, че в случая се касае за едно престъпление на битова основа, но с оглед заключението на назначената по делото допълнителна съдебномедицинска физическа експертиза /ДСМФЕ/ не е установено твърдяното от св. Виолета В. обстоятелство за нанасяне на жесток побой на пострадалата чрез удари и тъпчене с крака /т. нар. „убиване“/. Освен това намира, че самото здравословно състояние на пострадалата поради възрастови особености също е повлияло на това да се стигне до такава ЧМТ вследствие само на един единствен удар с шамар /тъй като няма данни за други удари, от които да е било причинена тя/. Намира за безспорно изяснено с оглед заключението на назначената по делото СМФЕ, че ЧМТ не е причинена от удара с буркан по главата на пострадалата в тилната област. Също така намерената при аутопсията деформация на черепа отзад, за която експертите обясняват, че е от предишен инцидент, е с по- голяма давност. По отношение на размера на наказанието посочва само смекчаващите вината обстоятелства, а именно: действията на подсъдимия след деянието, изразяващи се в ненапускането му, направените от него самопризнания по отношение на нанасянето на удара, който е довел до леталния изход още в началото на разследването, и искреното съжаление, което изразява. Счита, че в случая не може да се приеме за доказан умисъл за извършване на убийство предвид събраните по делото гласни доказателства, че подсъдимият много е обичал майка си и не е целял да я лиши от живот, а за извършването на деянието е допринесъл и тормоза, на който той е бил подложен в семейната среда от роднините си /най- вече от страна на сестра му/. Предвид което от името на подсъдимия моли за налагане на едно наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Подсъдимият Г. В. Г. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума към съда заявява, че съжалява за извършеното като заявява, че не е искал да убива майка си. Дава обяснения по делото, в които прави частични самопризнания.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

2

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

Данни за подсъдимия:

Подсъдимият Г. В. Г. с ЕГН **********, е роден на

18.04.1978 година в Стара Загора, български гражданин от ромски етнос, с основно образование, неженен, без постоянна трудова заетост, осъждан многократно в Република България, както и в Република Кипър.

От изисканата по делото актуална справка за съдимост от 26.10.2022 г. от БС при РС-Стара Загора и бюлетините към нея се установява, че в периода от 1996 г. -2022 г. подсъдимият Г. е осъждан общо 23 пъти за извършени престъпления от общ характер, за които са му налагани различни по вид наказания, вкл. и наказания лишаване от свобода- предимно за престъпления против собствеността /по чл.195, ал.1 от НК/, както и за престъпления против личността – чл.131, ал.1 ,т.4, пр.2, вр. с чл.129, ал.2, т.8 от НК, но е извършвал и такива против реда и общественото спокойствие /хулиганства/, тъй като е осъждан два пъти за престъпления по чл.325, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. Наред с това същият е осъждан общо 7 пъти за престъпления по чл.296, ал.1 от НК, макар и в кратък интервал от време. Повечето от наказанията за извършените от него деяния са му налагани при условията на чл.55 от НК, поради което до този момент е получавал главно неголеми /в рамките от три месеца до 2 години/ наказания лишаване от свобода, както и наказание пробация. Освен това докато е бил в Кипър също е осъден на 4 месеца лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно.

Наложените му наказания явно не са дали резултат, тъй като същият е продължил да живее без да полага обществено полезен труд, злоупотребявал с наркотични вещества и е подлагал близките си на постоянен психически и физически тормоз.

Значение за квалификацията на деянието имат следните му осъждания преди извършване на деянието:

По НОХД № 420/2016г. по описа на РС- Стара Загора, с определение за одобряване на споразумение от 23.02.2016г., в сила от 23.02.2016г., по което е бил осъден на 6 месеца лишаване от свобода при строг режим, което е изтърпял на 04.08.2016г..

С присъда № 16069/2019г. на Окръжен съд Лимасол, РКипър, влязла в сила на 30.10.2019г., подсъдимият Г. докато е бил в чужбина е бил осъден на 4 месеца лишаване от свобода ефективно от този съд.

Горното е видно от отговора на МП с Писмо на изх.№ 11-09-256 от 03.02.2022 г. на Директор Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ до органа по разследването с приложена към него официална разпечатка- извлечение от Европейската информационна система за съдимост/ EСRIS/ на л. 19-30, том 2 от ДП/.

Предвид което действително настоящото си деяние подсъдимият Г. е извършил в условията на опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1, б.

3

„б“ от НК, тъй като е извършил престъплението по настоящото дело след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК.

Видно от последната актуална справка за съдимост от 01.03.2023 г., след извършване на настоящото деяние, докато е бил в затвора, е бил осъден още един път- с Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1523/ 2022 г. по описа на РС-Стара Загора от 22.03.2022 г. за извършено деяние по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. /Наказанието от 6 месеца ЛС по това дело е било кумулирано с други присъди и към момента е изтърпяно/.

След изтърпяване на наказанието си в РКипър подсъдимият Г. се завърнал в България и заживял в дома на родителите си- майка му П.

П. Н. и баща му В. Г. Н., в собствената им къща, намираща се в гр.Стара Загора, кв.Лозенец, ***. При тях живеела и дъщеря им В. В. Г. – сестра на подсъдимия, с нейния син- св. А. В. В.

От всички горепосочени писмени, а и от гласните доказателства, събрани по делото се установява, че по време на общото им съжителство често са възниквали скандали между подсъдимия и родителите му като подс.

Г. е упражнявал насилие спрямо възрастните хора и сестра си, св.

Виолета В.Г. Тези обстоятелства са безспорно установени не само от показанията на всички разпитани по делото свидетели, но и данните в справката му за съдимост, както и от приложените бюлетини към нея и Решение от 12.05.2015 г. по гр. дело № 1468/ 2015 г. на РС-Стара Загора, изискано и приложено по настоящото дело. Видно от тях, подсъдимият Г. е осъждан общо седем пъти за неизпълнение на горното съдебно решение относно ограничителни мерки по Закона за домашното насилие в периода 06.04.2015 – 01.06.2015 г., които наказания са били кумулирани с определение от 17.09.2015 г. по ЧНД 2203/ 2015 г. по описа на РС-Стара Загора. Някои от проявите му на тормоз по отношение на родителите и сестра му не били съобщавани на органите на полицията. Една от последните прояви на агресия спрямо майка му, баща му и сестра му е била само два месеца преди деянието /видно от материалите по изисканата прокурорска преписка № 1999/ 2021 г. по описа на РП-Стара Загора, образувана във Второ РУП-Стара Загора, по която е приложено заявлението на пострадалата Н. с твърдения за извършено физическо насилие на 28.01.2021 г., приключила с постановление за отказ да се образува ДП и прекратяване на преписката поради оттегляне на жалбата от пострадалата на 22.02.2021 г.. По преписката е приложен и протокол за полицейско предупреждение на подсъдимия от 18.03.2021 г. „да не влиза в конфликти и саморазправа, както и да не отправя заплахи за живота и здравето на П. Н.“.

На инкриминираната дата- 08.04.2021 год., около 10.00 часа, на двора на къщата между св. В. Н., и подс.Г. възникнал поредния 4 спор поради направена забележка от св.Н. на сина му да не пуска силно водата от чешмата. Св.В. В. Г., находяща се в къщата, чула, че двамата се карат отвън. После в къщата дошъл баща й и й показал, че Г. го бил намокрил с вода. След баща й влязъл Г. и веднага се развикал на баща си да не му казва какво да прави. Подс. Г. взел една чиния и с нея ударил баща си по устата и носа. От носа и от устата на св. Н. потекла кръв.

Тогава майка му, пострадалата П. Н., се намесила, за да предотврати по-нататъшно насилие спрямо мъжа и в опит да го защити.

Подсъдимият Г., ядосан от това поведение на майка си, нападнал и нея.

Започнал първоначално да й се кара и да й крещи, че не му дава храна /поточно един домат/. Пострадалата била седнала на леглото си и си свивала цигара, когато той и се нахвърлил да я бие. До телевизора имало един стъклен буркан. Той взел буркана и с него я ударил по главата, но бурканът не се счупил. Вследствие на този удар обаче пострадалата паднала на земята и започнала да вика. Там обаче отново била ударена от подсъдимия в дясната слепоочната област на главата и в дясната очница като по делото не можа да се установи точно колко удара са и били нанесени в тази област както и какви удари още са и били нанесени. /По делото не е била назначена на ДП СМЕ на живо лице, нито пък на подсъдимия/.

Разпечатката съдържа 36 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da8e3b2e-7a23-4f35-ba80-d01ad52848f8