Определение № 1571 от 09.06.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1571 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500439 по описа за 2026 година Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД срещу Определение № 70/27.01.2026 г. по гр. д. № 43/2023 г. по описа на РС – Самоков, с което частично е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същество на делото решение в частта относно разноските.

Частният жалбоподател посочва, че от представения по делото договор за правна защита не можело да се установи дали е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Липсвало посочване на конкретно дело, спорещи страни, предмет, за който страните да са постигнали съгласие за правна защита и съдействие. Твърди се, че начинът, по който делото е водено от насрещната страна, представлява злоупотреба с процесуални права. По – конкретно, ищцата подала две искови молби с идентично съдържание, в т. ч. петитум и обстоятелствена част, срещу един и същ ответник и дори чрез един същ процесуален представител, единствено с цел да генерира повече съдебно – деловодни разноски. По двете искови молби били образувани гр. д. № 42/2023 г. и гр. д. № 43/2023 г. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, съгласно която в подобни хипотези се присъжда един адвокатски хонорар, съобразно общия материален интерес по всички заведени дела, като той се присъжда по едно от делата, а по всички останали не се присъжда възнаграждение за адвоката. Не на последно място се сочи, че нормативно определените минимуми за заплащане на адвокатската работа не са задължителни, а служат само като ориентир. По същество се иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се откаже присъждането на разноски за адвокатски хонорар, а в условията на евентуалност – същият да се намали.

1

Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна, в който се изразява становище за правилност на обжалваното определение. Първоинстанционният съд съобразил материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на делото и определил възнаграждение в минимален размер. Намира, че редуцирането на възнаграждението под минимума би означавало обезценка на адвокатския труд. По същество се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като се запозна с въззивната частна жалба, приема следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск за нищожност на клауза за неустойка в Договор за паричен заем № 658400 от 04.04.2022 г.

Първостепенният съд е уважил отрицателния установителен иск за прогласяване нищожността на договорната клауза, уважил е и предявения осъдителен иск.

Съобразно този изход на спора, частният жалбоподател „СИТИ КЕШ“ ООД е осъден да заплати на насрещната страна общо 1285,00 лв. съдебно – деловодни разноски. Част от тези разноски са за адвокатско възнаграждение, а именно 1000,00 лв.

С Определение № 70/27.01.2026 г. обаче районният съд е уважил частично искането на частния жалбоподател „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като е редуцирал адвокатското възнаграждение от 1000,00 лв. на 400,00 лв.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че независимо от критиките към съдържанието на договора за правна помощ на процесуалния представител на ищцата, адвокатско възнаграждение в случая се дължи. Действително задачата на адвоката е формулирана широко, като правна защита и съдействие, по установителен иск по чл.

26 ЗЗД за прогласяване на нищожност и по осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Както договорът за правна помощ и съдействие, така и съответстващото му пълномощно обаче носят подписа на ищцата, а единствените условия, които законът поставя към формата на упълномощаването, са визираните в чл. 37 ЗЗД.

Правилно първоинстанционният съд е отчел невисоката фактическа и правна сложност на делото, обема от доказателства и броя на съдебните заседания. В допълнение следва да се отбележи, че в производството са разгледани съвместно два иска, обективно кумулативно съединени с исковата молба. Допусната е и експертиза.

При това положение адвокатският хонорар е определен правилно в препоръчителния минимален размер.

Съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава, има незадължителен характер и представлява актове на въззивни съдебни състави в страната, а не на Върховния касационен съд. Отделно от това, цитираните съдебни актове на окръжни 2 съдилища касаят хипотези, в които са заведени множество сходни дела межди едни и същи страни. В процесния случа се касае за заведени само две дела пред РС – Самоков - гр. д. № 42/2023 г. и гр. д. № 43/2023 г., които касаят два отделни договора за заем.

Всяко от тези две дела разкрива известни специфики – по гр. д № 42/2023 г. е предявен отрицателен установителен иск от ищеца и два насрещни осъдителни иска от ответника, а по гр. д. № 43/2023 г. ищецът е предявил обективно съединени искове – установителен и осъдителен по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като насрещни искове не са предявявани. Следователно, предвид, че търсената защита е сходна, но не и идентична и предвид, че са заведени две, а не множество дела, настоящият въззивен състав споделя извода на първата инстанция, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат и по двете дела, макар и в минималния размер.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 70/27.01.2026 г. по гр. д. № 43/2023 г. по описа на РС – Самоков.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3