Решение № 358 от 17.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. В., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110204420 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Н. Д. ЕГН ********** против Наказателно постановление № 248703-000874/18.07.2024 г., издадено от ВПД Началника сектор към ОД на МВР В., с-р СПС, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и нарушението не е осъществено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото се пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението останало недоказано.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира писмено становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбоподателят Д. бил правоспособен водач на МПС за категория "В". Той управлявал лек автомобил марка "БМВ Е 350".

На 30.06.2024г. около 14.46 часа се движел в района на кръстовището на ул.“В.Р.„ с ул.“Б.Б.“ в гр.В.. По същото време полицейските служители свид. С. и Т. със служебен автомобил изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. Двамата се намирали на ул.“Б.Б.“ в гр.В., когато дочули шум от форсиране двигател на автомобил, това привлякло вниманието им и проследили от къде идва звука. Двамата полицейски служители възпрели движението на л.а.БМВ с ДК№ КН8054ВР идващ от алеята на плаж К., как рязко форсира двигателя и изкарва автомобила от сцепление на гумите, с което го привежда в неконтролируемо положение. При наблюдение на кръстовището на ул.“В.Р.„ с ул.“Б.Б.“ в гр.В. двамата полицейски служители видели как автомобил БМВ извършвайки маневра ляв завой водача дава газ и извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите.

Полицейските служители възприели как водача умишлено форсирал автомобила и поднесла задната му част на ляво и на дясно, като водача няколкократно го довел до загуба на сцепление на задните гуми – дрифт .

След това автомобила бил спрян за проверка и бил установен като водач въз.Д..

При така установеното срещу въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива постъпили в 3-дневния срок, те били разгледани от АНО но не били приети.

В последствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

НП било връчено лично на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло 2 показанията на депозирани в с.з. от свидетелите С. и Т.. Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Липсват каквито и да било данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото, за да се съмнява съдът в показанията им.

Поради това кредитира същите с пълно доверие. Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в съС.ие да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дава необективни и тенденциозни показания. Това, което твърди в показанията си, е възприел лично при процесната ситуация, при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на свидетелят не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с извършеното от въззивника.

По делото не са ангажирани други доказателства от въззивната страна.

Свид.Т. сочи, че е наблюдавал продължително време движението на автомобила и е възприел умишленото поведение на водача как форсира автомобила и поднасящата се задната му част на ляво и на дясно, като с това въззивника го е довел до загуба на сцепление на задните гуми – дрифт. Това движение е продължило повече от 50-100 метра и в никакъв случай свидетелят не може да го определи като случайно. Мястото от което е наблюдавал му давало перфектна видимост към движението на автомобила управляван от въззивника.

Свид.С. дава идентични показания пред съда, като сочи, че е възприел как водача повече от 50 метра привежда автомобила в чрез подаване на излишна газ до загуба на сцепление на гумите, като автомобила е бил неконтролируем.

При това положение, предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите С. и Т. съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители. Този 3 извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства и на първо място изготвената от актосъставителя докладна записка, в която същият потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации. Поради това и съда кредитира твърденията на св. С. и Т., че се касае за преднамерено извеждане от контрол на превозното средство, довело до загуба на сцеплението на задните гуми.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена. Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН, на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деЯ.е не осъществява състава на административно нарушение, установен в чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок / / от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалника на сектор ВПД при СПС ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от 4 компетентен орган .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан въззивникът, както и че било налице противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца. Така че несподеллимо е твърдението в жалбата, че въззивникът бил наказан за нарушение, което не е осъществил.

Нещо повече подведения под административна отговорност се защитава срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и терминологии.

Приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава. С нищо не е препятствано правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна 5 волята на АНО защо налага санкция на конкретния водач – за това, че ползва за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, път отворен за обществено ползване.

Съдът не приема възражението, че полицейските служители е следвало да изследват съС.ието на гумите на автомобила управляван от възз.Д., тъй като действията му са били целенасочени и в никой случай не се касае за случайно поднасяне на автомобила, а за умишлено действие по продължително довеждане до загуба на сцепление на гумите – дрифт.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул.“В.Р.„ с ул.“Б.Б.“ в гр. В. са отворени за обществено ползване. От показанията на свидетелите, за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че жалбоподателят е използвал кръстовището между посочените улици не по предназначението им за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин въззивника е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.

Действително, в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието "дрифт", използвано в наказателното постановление. Това понятие е дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиЯ.ето на тежестта му и инерционния момент. В практиката си ВАдмС изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение № 554 от 20.04.2022 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 464/2022 г.). Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява състава на нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП - становище, 6 което се споделя изцяло и от настоящия състав. (В тази насока са не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022 г. на АдмС В. по к. а. н. д. № 346/2022 г. и мн. др.)