Решение № 6710 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6710 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100504511 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците Г. В. Ж. и Р. Г. Ж. чрез адв. С.

Х. - САК срещу решение № 20688/14.12.2023 г. по гр. д. № 14030/2023 г. на СРС, 120 състав, с което са отхвърлени техните осъдителни искове срещу Д.

В. Г. с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от по 2400 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за нанесена от ответника на всеки един от двамата ищци неимуществени вреди, причинени от Публикация във фейсбук на 28.09.2019 г. в личния профил на ответницата в социалната мрежа, изразяващи се в стрес, психически шок и афект, чувство на наранено достойнство, омерзение и унижение, променено отношение на познати и близки хора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 28.09.2019 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на решението и в частност за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на доклад по делото. Сочи се, че СРС не е указал на страните кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и за кои от твърдените факти не сочат доказателства. Въпреки това е приел редица твърдения за недоказани и на това основание е отхвърлил процесните искове. По-конкретно, СРС е приел, че не се установява идентичност между ищеца Г. В. Ж. и посоченото в процесната пубикация лице. Не били ангажирани доказателства, че ищецът е водещ на предаване по 1 телевизия СКАТ и тематиката на предаването.

Излага, че твърденията, че ищецът „се изхранва с провокации“, „Баща му В. Ж. е член на БКП, от Хасково.“, „...направи доходоносна провокация професия от провокациите си срещу хората“, „...баща му, който е бил учител по руски и член на БКП“, представляват твърдения с обиден характер, които са и клеветнически и приписват на баща му престъпление, поради факта, че БКП е призната за престъпна организация, която в дейността си е била насочена към потъпкване на човешките права и демократичната система (чл.

3, ал. 2 от закона), поради което може да се приеме, че всички членове на тази партия са участвали в престъпна организация и като такива самите те са престъпници. В този смисъл твърдението, че бащата на Г. Ж. е бил член на БКП е равнозначно на твърдение, че баща му е престъпник. В обобщение на доводите си молят въззивния съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и необосновано и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от тях искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Претендират разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника –Д. В. Г., чрез особениия й представител адв. Л.

Ц., в който се излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и моли за потвърждаването му. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд Г. В. Ж. и Р. Г. Ж. са предявили субективно съединени осъдителни искове за сумата от по 2400 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за нанесена от ответника на всеки един от двамата ищци неимуществени вреди, причинени от Публикация във фейсбук на 28.09.2019 г. в личния профил на ответницата в социалната мрежа, изразяващи се в стрес, психически шок и афект, чувство на наранено достойнство, омерзение и унижение, променено отношение на познати и близки хора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 28.09.2019 г. до окончателното плащане, с правно основание на иска чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че ответникът Д. Г. е осъществила непозволено увреждане спрямо тях. Посочват, че на 28.09.2019 г. ответницата публикувала в своята фейсбук страница публикация, касаеща Г. Ж.. В резултат на нея, приятели, познати и политически съмишленици питали Г. Ж. дали е вярно написаното от ответницата, а някои дори го подозирали, че действително той и 2 семейството му са били свързани с БКП, баща му е бил член на БКП, а самият Г. Ж. се занимавал с описаните от Г. „провокации“. Сочат, че държат да изчистят честта на семейството си, в това число на починалите родители на ищеца. Сочат, че ответницата цели да унизи, омерзи, наклевети публично ищеца, като от нейните клеветнически твърдения страдала и ищцата. Майката на Ж. била квалифицирана като жена с нисък морал, а баща му бил обявен за член на БКП, която е призната за престъпна организация със Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в ДВ, брой 37 от 5 май 2000 година. Освен това, ответницата се опитвала да набеди и самия ищец за лице с неморално поведение, тъй като се занимавал с провокации и така се изхранвал.

Ответникът оспорва иска с твърдението, че не е осъществил непозволено увреждане спрямо ищците, за което да носи деликтна отговорност. Счита за несъстоятелно твърдението, че всички лица, които са членували в БКП по време на периода на социализма, са престъпници по силата на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

По делото не е спорно, че е публикуван пост от 28.09.2019 г. от лице с имена Д. Г. със следния текст: „Искам да ви кажа няколко думи за Г. Ж.. Дълго време го мислех за човек, който по някакви причини не е добре, слушайки неадекватните му злобни нападки срещу кого ли не. Убедих се обаче, че не е болен, а става дума за злоба. И знаете ли как се изхранва? С брутални провокации. Ходи с човек с камера и провокира жертвите си, докато му отговорят. Успя да осъди доста читави хора на доста големи суми за обида или за това, че му биха един шамар, та се намери на земята. Следващия път, когато го видите, не му отговаряйте, не го удряйте, а го снимайте как ви клевети, обижда и предизвиква. И го съдете вие. А във Фейсбук просто го блокирайте или го докладвайте. Спазвайте хигиена. Впрочем, в определени дни трябва да му бъде забранен достъпът до Паметника на жертвите пред Параклиса на НДК, защото точно там си прави скандалите, когато има някакво събитие или помен. Което само по себе си е кощунство, както е наказуемо, защото отива там с цел да провали събранието на хората. А това е наказуемо според българските закони.“

По-надолу, в коментарите към поста, от името на същото лице са публикувани отговори на коментарите, както следва: „Има няколко профила, всичките са на кирилица. Ще го познаеш по това, че плюе срещу комунизма и се зъби срещу антикомунистите. Изкарва всички ченгета и пр. Водеше едно предаване по СКАТ: Безкомпромисно с Г. Ж.. Син е на А.Д., Бог да я прости.

Баща му е В. Ж., член на БКП, от Хасково.“; „Е.К., няма да може. Защото е блокиран и не вижда тукашните постове. Но по принцип описвайте действията, а не слагайте епитети. Например, вместо злобар, казвате: от думите му се лее злоба и агресия.“; „Оказва се, че май изобщо не са препатили. Наистина като млада майка му е била изселена в Хасково, но се омъжва за баща му, който е бил учител по руски и член на БКП, а след това са ги изстреляли в София.“; „Г. Фотев, не си само ти за жалост. И президентът П.С., който поне го ошамари, а сега съди и И.И.. Беше го нападнал пред 3 дъщеря му. И сега, видите ли, той бил обиденият.“

Първоинстанционният съд е приел, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника, само ако позорят адресата и са неверни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Освен това, с оглед обстоятелството, че ищецът сам се е поставил в ролята на публична личност чрез участието си и воденето си на предавания по телевизия Скат и множеството си публикации във фейсбук по определени теми, същият следва да има по-висока търпимост за оценката на обществото, както и по-високите морални изисквания към него като застъпващ определена теза като идеал и водещ мотив за съответната му публична дейност.

Пред настоящата инстанция е разпитан М.С.В., който заявява, че познава въззивника като водещ на предаване по телевизия СКАТ, участвал е в негови предавания, в приятелки отношения са и е наясно с неговата антикомунистическа идеология. Твърди, че е запознат с процесната публикация, която според него е обидна, както за Г. Ж., така и за неговата леля. Според него с тази публикация Д. Г. обвинява Г. Ж., че когато е водил неговото предаване по телевизия СКАТ „Безкомпромисно“, е ходил с камера и по някакъв начин е провокирал хората чрез своите въпроси и те са му отвръщали с удари, с плесници и т.н. Обвинява неговия баща, че бил член на комунистическата партия. Относно обстоятелството дали му е известно как лелята на Г. Ж. е разбрала за публикацията свидетелства, че нейната дъщеря й е показала във фейсбук писанията на въпросната Д. Г. и тя така е разбрала, а и самият Г. Ж. също се е обадил и е казал за това нещо.

В качеството на свидетел е разпитан и И.И.Л., който заявява, че познава Г. Ж. от 30 години, от предаване в телевизия „СКАТ“. Знае за публикация във Фейсбук, в която пишело, че баща му бил член на БКП, че майка му била изселена в Хасково. Лично е говорил с Р. Ж., която била възмутена от публикацията.

От правна страна въззивният съд намира следното:

Правото на изразяване на мнение, свободата на печата и правото да се търси, получава и да се разпространява информация не са абсолютни.

Основанията за ограничаването им се съдържат в Конституцията – в чл. 39, ал.

2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2, които не позволяват те да бъдат използвани за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общата разпоредба относно защитата на правата – чл. 57, ал. 2 от Конституцията, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърняват права или законни интереси на други. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ свободата на изразяване на мнение да бъде ограничено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закон, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на изрично предвидените цели.

Обидата представлява действие или изказване, което е унизително за 4 честта или достойнството на другиго, като се използват унизителни от гл. т. на господстващия морал епитети, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни или цинични. Обидата на група лица, характеризирани на определен признак, без да са идентифицирани поименно не съставлява обида, като в тези случаи в зависимост от контекста, може просто да е налице критика към работата на определена институция, бранш и т.н. Съдебната практика многократно извежда, че при преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий – от общоприетите морални разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично.