Решение № 31 от 11.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20233100502198 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 67253/13.09.2023г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път“ No 260, представлявано заедно от А. В. Я. и Д.Б.Ш., срещу Решение № 2926/ 14.08.2023г., постановено по гр.д. № 9572 /2022 г. на Районен съд – Варна, 10-ти съдебен състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на П. К. Ж., ЕГН **********, с адрес в ****, сумата от 4970,29 лева (четири хиляди деветстотин и седемдесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сбор от извършени, но неразрешени от титуляря П. К. Ж., ЕГН **********, транзакции чрез кредитна карта „Мастъркард“, от дата 23.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят е осъден и на разноски за производството.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че мотивите на съда не били подкрепени от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд не бил съобразил, че по делото се установило безспорно, че оспорените операции били извършени чрез създадена в приложението „Apple Pay“ дигитална карта към кредитна карта Mastercard на клиента, като същата представлявала дигитален еквивалент на издадената от банката карта с различен номер от този на физическата карта. При създаване на дигитализираната карта, ищцата била използвала потвърждение с еднократен код с ръчно добавяне на картата в 1

„Apple Wallet“ чрез въвеждане не само на кода, изпратен чрез SMS до клиента, но и чрез въвеждане на всички персонализирани средства за сигурност на самата карта. Еднократният код, който се предоставял на клиента чрез SMS бил изпратен на мобилния номер на клиента, регистриран и посочен лично от него чрез физическо посещение в клон на Банката. В конкретния случай верификационният код бил изпратен на номер ***, като нямало спор между страните, че това бил действителният номер на ищцата, на който тя отговаряла и получавала съобщения. Изпратеният от Банката SMS бил със статус „доставен" с датата на доставяне 23.12.2021г. в интервала между 11:19 и 11:22 ч., за което били представени доказателства по делото и които били използвани при изготвяне на експертизите по делото т. 5 от експертизата от 10.05.2023г. В този смисъл и използван бил метод на задълбочено удостоверяване и идентификация на клиента (ЗУИ) чрез изпратения до ищцата уникален код с SMS, който само ищцата знаела, на посочения от нея личен мобилен номер, с който само тя разполагала и притежавала. Чрез този получен код било потвърдено активирането на дигитализираната карта, с която били извършени оспорените плащания. След това операциите чрез „Apple Pay" се извършвали чрез допълнителна идентификация - лицево разпознаване или пръстов отпечатък. В този смисъл и невъзможно било дадено лице, различно от ищцата да регистрира дигитална карта или да извърши операциите без да има достъп до самата карта и без да разполага с изпратения SMS код. Това означавало, че или операциите били извършени лично от ищцата или тя не била опазила персонализираните си защитни характеристики като ги била направила достояние на трето злонамерено лице, като в последния случай Банката не следвало да носи отговорност. Банката била направила нужното да разработи и поддържа системи за защита и двуфакторна идентификация, които правели технически невъзможно извършването на операции от неоправомощено лице, което не разполагало с персонифицираните защитни характеристики на платежния инструмент.

Оспорените транзакции по делото биха могли да бъдат извършени от трето лице, само ако ищцата била разкрила данните за картата си и изпратения SMS код на трето лице. До всички тези изводи били стигнали и вещите лица по делото, което съдът не бил взел предвид.

Твърди, че правно релевантният факт, който трябвало да се вземе предвид относно механизма на инсталиране на One Wallet е до кой телефонен номер било изпратено съобщението с еднократния код за активиране, а не на какво устройство било активирано приложението One Wallet. Мобилното устройство, в което била СИМ картата на клиента и мобилното устройство, на което бил инсталиран One Wallet могат да съвпадат, но могат и да са различни. И в двата случая, обаче, достъпът до първото устройство - това, в което била СИМ картата на клиента и бил получен еднократният код за активация бил безусловно необходима стъпка за активацията на One Wallet. Допускането този код да бъде узнат от трето лице съставлявало груба небрежност. Също така първоинстанционният съд не бил обърнал внимание на изводите на вещото лице по изготвената с дата 10.05.2023г. експертиза, като то изрично посочвало, че за осъществяване на процесните операции CVV кодът не бил необходим. След въвеждане на картата в Apple Pay - Apple не изисквал това, това било политика на самия търговец и не можело да се вмени вина на Банката за това.

Всичко гореизложено води до извод, че за извършване на транзакциите се предполагало физическо държане на картата или разкриване на нейните характеристики на трето лице.

Никъде по делото не се установило и доказало ло категоричен начин, че ищцата не притежавала устройство „Арplе" – това било единствено твърдения на ищцата. Дали ищцата притежава „Аррlе" устройство или не, било напълно безпредметно, ако същата била предоставила данните си и защитни характеристики на трето лице, за което Банката била навела аргументи в тази насока.

За да били налице условията и предпоставките за ангажиране отговорността на Банката, следвало да се установят две групи факти и обстоятелства, първата от които била свързана с изпълнение на всички договорни и законово установени задължения и такива 2 произтичащи от принципа за полагане на грижата на добрия стопанин от страна на ищцата, в качеството й на оправомощен ползвател на платежния инструмент кредитна карта, а втората група била свързана с евентуално неизпълнение на договорните и законово установени задължения на банката-ответник, в качеството й на доставчик на платежни услуги на платеца. Също така следвало да се установи и че между евентуалното неизпълнение на задълженията на доставчика на платежни услуги или въобще при неговите действия или бездействия, била налице пряка причинно-следствена връзка с настъпилите неблагоприятни или вредоносни последици в патримониума на ищцата. Жалбоподателят счита, че по делото не били представени както доводи от страна на ищцата, така и доказателства, а само изявления, от които да се установява надлежното изпълнение нейните договорни и законови задължения, като потребител на въпросната платежна услуга, към които задължения твърди, че същата била действала при груба небрежност; нито се установило противоправно и виновно поведение от страна на банката, като доставчик на платежните услуги, изразяващо се в неизпълнение на нейните договорни и законови задължения чрез евентуални действия и бездействия на нейни служители, а още по-малко се установявали такива евентуални действия или бездействия на банката да били в причинноследствена връзка с настъпилата вреда за ищцата.

Обобщава, че процесните плащания били направени с приложението „Apple Pay" с дигитална карта, като в случая за потвърждение се приемали въведените персонализирани защитни характеристики на платежния инструмент, които потвърждавали ползването й от притежателя на картата. След въвеждането на тези характеристики на дебитната карта и извършено надлежно ЗУИ и запазване на дигитална карта на смарт устройството в "Apple Wallet" последващо такова потвърждение на транзакции не се изисквало. Това се случвало абсолютно винаги, когато банковата карта се добавяла в "Apple Wallet" на Apple устройство.

Финансовите институции не правели запитване преди всяка една транзакция. До същото заключение достигнали и вещите лица по приетите експертизи. По отношение на приложението „Apple Pay" следвало да се посочи, че то било достатъчно сигурен съвременен и надежден начин за извършване на плащания на реални ПОС терминали и виртуални такива в интернет, като използвало възможностите на „iPhone" да защитава всяка трансакция. Операциите, осъществявани с това приложение се приемали за безопасни, доколкото те били извършвани чрез удостоверяване самоличността на платеца с „Face ID", „Touch ID" или паролата за ползваното мобилно устройство, както и с еднократен уникален динамичен код за защита. При всяко плащане, извършвано чрез приложението се използвал специфичен за устройството номер и уникален код за транзакцията. Така номерът на картата никога не се съхранявал на устройството или на „Аррlе"-сървъри, а когато се плащало „Apple" никога не споделял номера на картата с търговци - т. 4.1, т. 6, т. 11 от изготвената на 10.05.2023г. експертиза. Подчертава, че това приложение било създадено, развивано и поддържано от търговеца “Аррlе", който носел пълната отговорност за изискваните и прилаганите методи на идентификация на клиента и потвърждаване на плащанията.

Възразява, че не следвало на Банката да й се вменява да установява по какъв точно начин, чрез каква поредица от действия и бездействия нейният клиент бил разкрил всичките си 3 персонализирани средства за сигурност на трети лица. Достатъчно било Банката да установи, че неправомерното плащане не се дължало на пробив на сигурността на нейните системи - което било посочено и в заключението на приетата експертиза. Банката била въвела подходящи мерки за сигурност и защита на поверителността и неприкосновеността на персонализираните средства за сигурност на ползвателите на платежни услуги, осигурила била метод за задълбочено установяване на идентичността на платеца при иницииране на плащане в интернет. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и исковата претенция отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение не били допуснати никакви нарушения на съдопроизводствените правила, събрани били всички доказателства, релевантни за спора и въз основа на тях, закона и съгласно вътрешното си убеждение, съдът бил постановил, правилно и изключително мотивирано решение, след детайлно обсъждане правната същност на платежните услуги, оспорените платежните операции и на всички доказателства събрани по делото по правилата уредени в ГПК. Изводът, че ищцата не била разрешила извършването на оспорените трансакции, а доставчикът на платежни услуги не бил осигурил законовите изисквания относно прилагането на задълбочено установяване на идентичността на платеца при платежни операции с карти в Интернет, бил единственият възможен в случая. Поради това, логично съдът уважил изцяло предявеният осъдителен иск и присъдил сторените по делото разноски от ищеца. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител, като е депозирано писмено становище, с което се поддържа жалбата, моли се за отмяна на решението и за присъждане на разноски по представен списък. Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и подробно излага становище по същество, като моли за присъждане и на разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ No 260, представлявано заедно от А. В. Я. и Д.Б.Ш., иск с правно основание чл. 79 от ЗПУПС, да бъде осъден ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 4970,29 лв., представляваща сбор от извършени, но неразрешени от титуляра транзакции чрез кредитна карта, от дата 23.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.