Решение № 494 от 27.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 324/2026
- Вид
- Решение № 494
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 494 гр. Варна, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110200324 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ***, представлявано от управителя Г. Х. Л., чрез процесуален представител адв. К. Т., срещу Предупреждение № 867853-F754528 от 17.12.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна. С обжалвания акт, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, дружеството е предупредено за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че предупреждението е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство не е било законосъобразно спряно поради липса на „щателно издирване“ на нарушителя за връчване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН).
Моли се съдът да отмени обжалваното предупреждение и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
1
Ответната страна – ТД на НАП – Варна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който моли за потвърждаване на процесното предупреждение като законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.02.2024 г. е съставен АУАН сер. А N № F754528 срещу *** ЕООД за това, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в законоустановения срок до 14.11.2023 г. справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.10.2023 г. – 30.10.2023 г. Декларацията е подадена на 16.11.2023 г. Нарушението е квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
По административнонаказателната преписка са приложени два протокола за посещение на адреса на управление на дружеството – гр. Варна, ***:
Протокол изх. № 125895 от 09.05.2024 г. и Протокол изх. № 126222 от 20.05.2024 г., като и в двата протокола е отразено, че на адреса не е открито дружеството или упълномощено от него лице, на което да бъде връчен АУАН.
Видно от приложената по преписката разписка, АУАН е връчен на управителя на дружеството Г.Л. на 19.10.2024 г.
На 17.12.2025 г. наказващият орган е издал обжалваното Предупреждение № 867853-F754528. В мотивите е прието, че нарушението е извършено за първи път и представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
По делото не са представени други доказателства от административнонаказващия орган за предприети действия по издирване на нарушителя в периода от съставянето на АУАН (01.02.2024 г.) до неговото връчване (29.10.2025 г.), освен двата протокола за посещение. Липсват данни за опити за връзка по имейл, въпреки че такъв е посочен в Търговския регистър, или за ангажиране на органите на МВР или общинската администрация по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
2
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Безспорно е установено извършването на нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Основният спорен въпрос е дали при издаването на обжалваното предупреждение са спазени процесуалните срокове, регламентирани в ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, административнонаказателното производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Тази норма, съгласно чл. 54, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, се прилага и за случаите, в които вместо наказателно постановление се издава предупреждение по чл. 28 от ЗАНН. Срокът по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е давностен и с изтичането му се погасява правото на държавата да наложи административно наказание.
Този срок може да бъде спрян при наличие на предпоставките по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН – когато нарушителят не може да бъде намерен след „щателно издирване“.
В настоящия случай наказващият орган е представил доказателства за две посещения на адреса на управление.
Съгласно константната съдебна практика, понятието „щателно издирване“ предполага извършването на целенасочени, систематични и активни действия за установяване на местонахождението на лицето по всички възможни начини.
Две посещения на един и същ адрес, без да са изчерпани други възможности за контакт (като например по известен имейл) и без да е ангажирана помощта на други служби съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не отговарят на законовия критерий за „щателно издирване“. Следователно, не са били налице законови предпоставки за спиране на административнонаказателното производство.
Тъй като по делото не са налице доказателства за законосъобразно спиране на производството, шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е започнал да тече от датата на съставяне на АУАН – 01.02.2024 г., и е изтекъл на 01.08.2024 г. Предупреждението е издадено на 17.12.2025 г., т.е. значително след изтичането на давността.
3
Издаването на акт по чл. 28 от ЗАНН след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, без да се разглежда спорът по същество.
С оглед на изложеното, обжалваното предупреждение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и направеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 255.65 евро за плащането на които са налице писмени доказателства.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предупреждение № 867853-F754528 от 17.12.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, с което на *** ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е отправено предупреждение за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна да заплати на *** ЕООД, ЕИК ***, сумата от 255.65 евро, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4