Решение № 2579 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2579 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110218019 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д –чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. А. А. срещу Наказателно постановление № 24-4332-005918 от 21.03.2024 г., издадено от Г. В. Б. - Началник група в отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя А. А. А. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 2 /два/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

В жалбата на А. А., която има бланкетен характер, се оспорва процесното наказателно постановление, като се сочат твърдения за упражняване от същия на дейност като шофьор. Намира така издадения санкционен акт за незаконосъобразен, като иска от съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. А. А., редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел ”Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С. К., която пледира съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. Същата счита за безспорно установено осъществяването на вменения състав на нарушение от жалбоподателя. Позовава се на обстоятелствената част на НП по отношение обстоятелствата, свързани с напускане мястото на произшествието и неуведомяване на службата за контрол от страна на жалбоподателя.

Намира наложеното наказание за пропорционално на нарушението, като счита и приложеното санкционна норма за правилно посочена. По отношение изчерпателност и 1 пълнота на съображенията препраща към депозирани от същата писмени бележки.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На ***. около 16:50 ч. в гр. София, ж.к. „Младост-1“, на паркинга до бл. № 9 на ул.

„Йерусалим“ жалбоподателят А. А. А. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“ с рег. № ***. Същият при извършване на неосигурена маневра на заден ход с управляваното от него превозно средство, реализирал ПТП като ударил паркиран лек автомобил „Мерцедес Ц 180 Компресор“ с рег. № ***, нанасяйки щети по предна броня, преден ляв калник и фар на същия. Непосредствено след настъпване на произшествието А. напуснал мястото и не уведомил служителите на КАТ за случилото се.

Действието било възприето от В. М. З., който се намирал в близост и сигнализирал органите на КАТ.

В последствие на място пристигнал екип на КАТ – Автопатрул 91-7, в състав Н. Н. и Д. Н.. На място били посрещнати от свидетеля-очевидец З.. Въз основа на снетите сведения от З., Д. Н. съставил протокол за ПТП № 1886187/16.01.2024 г., в който отразил дословно направените от свидетеля-очевидец изявления, а от Н. била съставена докладна записка за случилото се.

На жалбоподателя А. А. била предоставена възможност да попълни декларация, в която да отрази кое е лицето, управлявало на посочената дата моторното превозно средство, каквато и същият попълнил.

След приключване на проверката докладната записка, заедно със скицата и протокол за ПТП, справката за регистрация на автомобила и декларацията били изпратени в отдел АНД на отдел „Пътна полиция“. Въз основа на наличните писмени доказателства на 26.02.2024г. свид. С. Д. съставил против жалбоподателяа А. А. А. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 0582979/26.02.2024 г. за нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1 , т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт при идентично словесно описание на указаните нарушения и дадената правна квалификация от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР било издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-4332-005918 от 21.03.2024 г., с което на жалбоподателя А. А. А. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 2 /два/ месеца, за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля С. Д., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - протокол за ПТП № 1886187 от 16.01.2024 г. ведно със скица към същия, декларация на водача А. А., справка картон на водача, Заповед № 513з-586/26.01.2017 г., Заповед № 8121к-13170/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, документи от и до Застрахователя относно предявена претенция № 2410029936.

Гореизброените доказателства непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Съдът кредитира и показанията на св. С. Д., като от тях се черпи информация относно източниците, въз основа на които е съставен процесният АУАН, а именно изготвената докладна записка, снетите от В. З. сведения и приобщените 2 писмени доказателства. Макар и с липсваща детайлност относно събитийната последователност на ПТП, показанията на сочения свидетел илюстрират събитията, като категорично и несъмнено установяват, че той не е бил очевидец на пътния инцидент.

Важно е да се отбележи също така, че изготвеният протокол за пътно-транспортно произшествие № 1886187 от 16.01.2024 г. е писмено доказателство, което също следва да се цени в настоящото производство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество – аргумент от чл. 63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери в цялост законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

При извършената проверка за законосъобразност настоящият съдебен състав служебно констатира, че процесните два процесуални документа АУАН и НП са издадени от компетентни органи /видно от приобщените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи/.

Въз основа на служебната проверка съдът приема още, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното Наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай както в акта, така и в обжалваното наказателно постановление са посочени в нужния обем и вид обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Изрично и в двата документа са намерили отражение времето, мястото, индивидуализиращите процесното МПС признаци и въобще фактите, свързани с механизма на настъпване на произшествието, респективно с резултата от него.

От така направеното словесно описание на нарушенията по несъмнен начин се установява извършването на какви точно нарушения са вменени на жалбоподателя А., което при посоченото първо нарушение съответства в пълна степен на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП.

По отношение нарушението на чл. 40, ал. 1 ЗДвП

Посоченото нарушение е извършено с факта на осъщественото управление на превозното средство, без водачът да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и при движението си на заден ход, по такъв начин, че в причинноследствена връзка с това волево поведение на водача е причинен и вредоносният резултат ПТП, при което са нанесените щети по чужд паркиран автомобил.

Деянието е извършено виновно, като водачът-субект на административнонаказателната отговорност А. А. е имал представи в съзнанието си за обстоятелствата, при които осъществява управлението на превозното средство /маневрата на заден ход/, като въпреки тези представи същият е продължил управлението на заден ход, без да осигури непрекъснатото наблюдаване на пътя зад него, така че в даден момент е допуснал реализирането на пътно-транспортно произшествие.

За така осъщественото от жалбоподателя А. нарушение, на същия е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева, който размер, с оглед 3 съществуващата към момента на извършване на нарушението актуална редакция на ЗДвП, не може да бъде редуциран. Поради изложеното съдът намира, че процесният санкционен акт следва да бъде потвърден в тази част.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП:

По отношение обаче правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. А. А. за второто нарушение, съдът не споделя виждането на наказващия орган.

Разпоредбата чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, предвижда няколко самостоятелни хипотези на административни нарушения, които са уредени в зависимост от задълженията на участниците в ПТП и техните последващи действия. Така на първо място задължение на всеки участник в настъпило ПТП, е без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието – такова задължение е предвидено в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. След което, в зависимост от настъпилия резултат, в случай че са налице само имуществени вреди, за него вече възниква задължение: да окаже съдействие за установяване им, а при съгласие на участниците, относно обстоятелствата с настъпилото произшествие, да се попълни двустранен констативен протокол. В случай на липса на такова съгласие, без да се напуска местопроизшествието, участниците следва да уведомят компетентните органи и да изпълнят указанията им – такова задължение вменява разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

За да е осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, то необходимо е: 1. да е реализирано ПТП; 2 . от произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е напуснал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни дадените указания. В допълнение е необходимо, от субективна страна, нарушителят към момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна; да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на общественоопасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предотврати /с оглед на това, че административнонаказателната отговорност може да бъде ангажирана, както при умишлени, така и при непредпазливи нарушения /.

По отношение цитираната т. 3 на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, предписваща поведението на водач, участник в ПТП, когато от последното са настъпили само имуществени вреди, съдът намира за необходимо да отбележи следното: