Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18613 от 13.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25088/2022
Вид
Решение № 18613
Подписан
13.11.2023
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 18613 гр. С, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110125088 по описа за 2022 година

Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ... е предявил срещу Н. Т. А, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С № ... следните искове:

Да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на „Т” ЕАД сума в общ размер на 589, 37 лева, от които: 500,73 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва в размер на 60,86 лв. за периода 15.09.2018г. до 19.05.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. в размер на 23,33 лв., главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва върху втората главница в размер на 4,45 лв. за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г., както и сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв, с който ответницата иска производството по делото да бъде прекратено, тъй като твърди, че е изплатила търсените суми, въз основа на сключено с ищеца споразумение № ... от 27.07.2021г. Към отговора представя копие на сключеното споразумение, на фискални бонове за платени суми.

Представя писмо с нов ID номер, на който трябва да плаща сметката си към „Т“, бракоразводно решение и нотариален акт за дарение на недвижим имот.

Отговорът на исковата молба е изпратен на ищеца, който с нарочна молба, както и чрез пълномощника си в съдебно заседание твърди, че ответникът Н. Т. А е погасила процесните 1 задължения в хода на делото. От същата се претендира само юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

От събраните по делото писмени доказателства, във връзка с твърденията на страните се установи следното във фактическо и правно отношение:

Предявените установителни искове са по реда на чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Т“ ЕООД, за която по делото се установи, че осъществява услугата дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот.

Предявените искове са допустими.

По заявление от 21.06.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 35377/2021г. по описа на СРС, по което на 06.07.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Длъжникът Н. Г. е оспорила в срок заповедта, поради което на „Т“ ЕАД е указано да предяви иск за установяване на вземанията си, което е сторено в срок.

Разгледани по същество, понастоящем исковете спрямо Н. А не са основателни, тъй като тя макар да е била потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот до 27.07.2018г., когато е дарила своите ½ идеални части от собствеността по отношение на него на децата си Р А и И А, по време на съдебното производство е заплатила процесните задължения преди обявяване на съдебното дирене за приключило.

Във връзка с искането на ищеца за присъждане на юрисконсулско възнаграждение като сторени съдебни разноски за водене на делото и възражението на ответницата за тяхната недължимост, съдът установи че Н. А е започнала заплащането на задължението си към „Т“ АД на 27.07.2021г. след завеждане на ч. гр.д. № 35377/2021г., следователно е дала повод за завеждането му и по правилото на чл. 78, ал.1, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК дължи юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в минималния размер от 100 лв.

Воден от горното, на осн. чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ,,Т – С‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... срещу Н. Т. А, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С № ... за признаване за установено по отношение на нея, че дължи на „Т” ЕАД сума в общ размер на 589, 37 лева, от които: 500,73 лева - главница, незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва в размер на 60,86 лв. за периода 15.09.2018г. до 19.05.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. в размер на 23,33 лв., - главница, ведно със законната лихва върху 2 нея, считано от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва върху втората главница в размер на 4,45 лв. за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г.

ОСЪЖДА Н. Т. А, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С № ... да заплати на ,,Т – С‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... сторени разноски по делото в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал.1, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца „Т“ ЕООД – гр. С.

След влизане в сила на решението по делото, сверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 35377/2021г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3