Решение № 171 от 08.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20265001000063 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №72 от 12.08.2025 г.,постановено по т.д.№96/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,е осъден ответникът по делото „БиСи Индъстрис“ ЕООД, ЕИК 204917386, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Средец, ул.“Шейново“ № 7, да заплати на ищеца „Торре“ ЕООД, ЕИК 202544084, със седалище и адрес на управление: гр.Харманли, ул.“Княз Борислав“ № 12, сумата в размер на 78 985.90 лв. /седемдесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, дължима общо по фактура № 4220 от 17.04.2024 год.; фактура № 4214 от 05.04.2024 год. и фактура № 4202 от 07.03.2024 год., представляваща цена за организиране и извършване на автомобилен превоз на пътници, в изпълнение на договор № 777 от 10.08.2023 год.,а също така да заплати на ищеца и сумата от 9 449.44 /девет хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева - деловодни разноски.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „БиСи Индъстрис“ ЕООД, ЕИК 204917386,чрез пълномощника на дружеството адв. Я. Г.,с която решението се обжалва изцяло като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,поради необоснованост и поради нарушение на материалния закон.Твърди се от жалбоподателя,че са допуснати 1 съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд,изразяващи се в непълно и формално изготвен доклад по чл.146 от ГПК,без да са изчерпани задължителните елементи на доклада и при наличие на неправилно определяне предмета на доказване и нарушение при разпределяне на доказателствената тежест,като по повод на последното се твърди,че първоинстанционният съд е възложил доказателствена тежест за редица факти върху ответника вместо ищеца да докаже извършените превози и приемането им.Твърди се още,че съдът неправилно е отказал допускането на релевантни писмени доказателства /приемо-предавателни протоколи и електронна кореспонденция/,без да изложи законосъобразни мотиви в своя акт и че не е извършил комплексна преценка на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка,а е дал предимство на едностранно изготвени документи на ищеца,без потвърждение от ответника.Твърди се,че съдът не е обсъдил и не е преценил ключови доказателства,представени от ответника,като по този начин е лишил последния от възможността да упражни пълноценно правото си на защита и наред с това е приел за доказани факти само въз основа на едностранни твърдения и фактури,издадени от ищеца,без да е налице потвърждение на услугите от страна на ответника,без да има данни фактурите да са осчетоводени при ответника.Изложен е и довода за неоснователен отказ на първоинстанционния съд да допусне гласни доказателства на ответника.

В жалбата се поддържа още,че и аргумента за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,изразяващи се в тълкуване на договорните клаузи в противоречие с действителната обща воля на страните.В тази насока се твърди от жалбоподателя,че по силата на сключените договори ищецът “Торре”ЕООД следва да предоставя услуги само след писмена заявка и при подписан приемо-продавателен протокол,удостоверяващ извършен превоз и че за да е налице неизпълнение,следва да има възникнало задължение,а в случая ищецът не е доказал нито реалното извършване на транспортите,нито приемането им от ответника.Твърди се,че липсва доказателство за настъпване на падеж и изискуемост на вземането.

В процесната въззивна жалба се поддържа на следващо място,че дружеството-жалбоподател има насрещни вземания срещу ищеца,произтичащи от договорни неустойки и неизпълнение на част от курсовете,а съдът е отказал да разгледа това възражение и това,според жалбоподателя,е съществено процесуално нарушение.

И на база всички поддържани в жалбата аргументи,дружествотожалбоподател моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение на ОС-Хасково като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявените от “Торре”ЕООД искове като неоснователни и недоказани.Моли да му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият “ТОРРЕ”ЕООД-гр.Харманли,ЕИК 202544084 е подал в законния срок отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Г. Г..В отговора си излага становището,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,допустимо и правилно,а подадената срещу него въззивна жалба е неоснователна.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище 2 въззиваемият е развил в отговора си и моли въз основа на тях жалбата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното с нея решение.Моли да бъде осъден въззивника да му заплати направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Във въззивната жалба са заявени доказателствени искания,които въззивният съд е оставил без уважение с протоколно определение от 08.04.2026 г.,постановено в проведеното на същата дата открито съдебно заседание.

По настоящото дело е налице и частна жалба,подадена от “Торре”ЕООД,ЕИК 202544084,чрез пълномощника му адв. Г. Г.,против частта на определение №320/28.11.2025 г.,постановено по т.д.№96/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,с която е оставено без уважение искането,обективирано в молба с вх. № 8492 от 25.08.2025 год., подадена от адвокат Г. Р. Г. като пълномощник на ищеца „Торе“ ЕООД - гр.Харманли,да бъде увеличен размера на присъдените с решение №72 от 12.08.2025 г. разноски за разликата над сумата от 10 015 лева до 19 678.69 лева.

В частната жалба е оспорен като неправилен извода на първоинстанционния съд,изложен в горното определение,че присъдените с решението суми за адвокатско възнаграждение са в достатъчна степен справедливи,а претендираният от страната размер на разноски е прекомерен.Поддържа се в тази насока,че съдът неправилно е използвал като критерий за “справедливост” Наредбата за заплащането на правната помощ,вместо действително приложимата Наредба №1 от 09.07.2004 г. За възнаграждения за адвокатска работа.Според частния жалбоподател,това позоваване на съда на неотносима към случая наредба е изцяло неоснователно и изцяло в ущърб на страните в процеса.Сочи се като несъстоятелно и позоваването от съда на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.Поддържа се в тази връзка аргумента,че съдът не е отчел разликата между материята,която се регламентира с тези три нормативни акта и обстоятелството,че същите не са взаимозаменяеми,нито пък употребата им е предоставена на свободната преценка на съда.Оспорен е и извода на първоинстанционния съд за неоправдано увеличение на размера на адвокатските възнаграждения спрямо предишната редакция на Наредба №1,като в тази връзка подробни доводи и обстоятелства са изложени в частната жалба.В обобщение се поддържа,че мотивите на съда за оставяне без уважение на молбата на ищеца са несъстоятелни и че съдията-докладчик е приложил явно занижени критерии за справедливост при определяне на адекватния размер на адвокатското възнаграждение по делото.Излага се и позицията на частния жалбоподател,че претендирания от него размер адв.

Възнаграждение не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото,както и че същият е определен в съответствие с Наредба №1 от 2004 г. на ВАдС и не надвишава предвидените в нея минимални размери.

С оглед на поддържаните в частната жалба аргументи е поискано да се отмени като неправилно горното определение в обжалваната му част и вместо това да бъде уважена в цялост подадената от “Торре”ЕООД молба по чл.248 от ГПК,като се увеличат съдебните разноски,които ответникът е осъден да 3 заплати на ищеца,от 10 015 лв. на 19 678,69 лева.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-“БИСИ ИНДЪРСТРИС”ЕООД с ЕИК 204917386 и от дружеството,чрез пълномощника му адв. Я. Г.,е подаден писмен отговор,в който е изложено становището,че частната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли като такава.Подробни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в първоинстанционното производство-от ответника по исковете,имащ правен интерес да обжалва конкретното съдебно решение с оглед на постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в тази връзка-че с решението първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият този иск въззивният съд счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№96/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е предявен от “ТОРРЕ”ЕООД-гр.Харманли,обл.Хасково,с ЕИК 202544084 против “БиСи Индъстрис”ЕООД-гр.София с ЕИК 204917386 осъдителен иск за заплащане на сумата от 78 985,90 лв.,представляваща общата стойност на три издадени от ищеца фактури,а именно:фактура №0000004202 от 07.03.2024 г. на стойност от 32 832,10 лв.,фактура №0000004214 от 05.04.2024 г. на стойност от 36091,44 лева и фактура №0000004220 от 17.04.2024 г. на стойност от 10062,36 лева,всички те издадени за извършена услуга с предмет “Специализиран автомобилен превоз на пътници” на основание сключен между страните договор №777/10.08.2023 г.

4

По повод на така предявения иск ищецът твърди в исковата молба,че развива дейност,свързана с транспорт на пътници и че между него и ответника е сключен договор №777 от 10.08.2023 г. За услуга с предмет “Специализиран автомобилен превоз на пътници”,по който договор ищецът има качеството на изпълнител,а ответникът-на възложител.Твърди,че е изпълнил същия договор с грижата на добрия търговец и е осъществил превоза съобразно договорните условия,но от страна на ответника-възложител са останали неизплатени процесните три броя фактури,описани в исковата молба,общата стойност на които възлиза на сумата от 78 985,90 лв. и които са издадени на основание процесния договор за извършената от ищеца услуга по договора.Твърди се,че паричните суми по фактурите са ликвидни и изискуеми и подлежат на плащане,като за заплащането им ищецът е изпратил до ответника и последният е получил покана с изх.№1 от 11.06.2024 г.,но въпреки това плащане по фактурите липсва и това поражда правния интерес на ищеца от предявяването на процесния иск.

Ответникът не е подал в законния срок отговор на исковата молба.Подал е такъв след изтичане на законния двуседмичен срок заедно с молба по чл.65 от ГПК за възстановяване на срока за отговор,но по това искане е постановен отказ от първоинстанционния съд с протоколно определение от 27.01.2025 г.,което не е обжалвано и е влязло в законна сила и с оглед на това следва да се счита,че отговор на ИМ не е подаден от ответника в преклузивния закон срок.Като последица от това е преклудирано и правото на ответника за възражения срещу процесния иск и за ангажиране на доказателства по повод този иск.Единствено следва да се отчете становището му по иска,заявено от него чрез процесуалния му представител в откритото съдебно заседание,проведено на 09.06.2025 г.,което становище е,че иска е неоснователен по основание и размер.