Определение № 38014 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38014 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20131110106578 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл. 151 от ГПК.

Съдът е сезиран от ищеца Ц. А. Н. с молба с вх. № 318596/14.10.2026 г. за поправка на протокол от проведено открито съдебно заседание на 08.10.2026 г.

Твърденията на ищеца са, че в протокола от съдебното заседание не е отразено направено от него изявление в заявлението му от 07.07.2026 г. с вх. № 217553 и изявлението му в молбата от 06.10.2026 г. с вх. № 306716, а именно, че „новоконституираните наследници на починалия съделител не са направили изрично искане за възлане на имота по чл. 349 от ГПК в законовия срок след конституирането им, поради което правото им е преклудирано (погасено)“. Поддържа се, че това изявление е от съществено значение за правилното решаване на делото, като се иска от съда да допълни в този смисъл съдебния протокол.

По така заявената молба на ищеца, съдът намира следното:

Предвидената в разпоредба на чл. 151 ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия или съответно отразяване на процесуални действия, които е пропуснато да бъдат удостоверени.

Този ред обаче е неприложим в случаите, когато се претендира да бъде осигурено отразяване на действия, извън тези посочени в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ГПК, или да бъде постигната редакция на съдебния протокол, която не променя същността на изявленията на страните или на някоя от тях.

Съгласно чл. 150, ал. 2 ГПК протоколът от съдебно заседание се съставя под диктовка на председателя на състава, който определя съдържанието му, като вписва само съществените изявления и факти, които са от значение за делото. Кое е съществено определя председателят на съдебния състав – Постановление 6/1968, т. 6. Страната не може да въведе като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето субективно разбиране за същественото съдържание на съдебния протокол, тъй като процесуалният закон не ù дава такова право. При това положение искане за поправка на протокол от съдебно заседание е допустима единствено в рамките на обстоятелствата, подлежащи на удостоверяване в него, съобразно чл. 150, ал. 1 ГПК, а извън тях искането е недопустимо (вж. Определение № 206/22.03.2019 г. ч.т.д.643/2019 г.II т.о.).

В светлината на цитираната съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав неотклонно споделя, същият намира молбата за недопустима.

В случая изявленията на ищеца и по-точно искането му в протокола от проведеното 1 на 08.10.2026 г. съдебно заседание да се включат към докладваните от съда молби от 06.10.2026 г. и 07.10.2026 г. какво точно е вписано като твърдение и изложение във въпросните молби, не са от естеството на процесуални изявления или такива, касаещи хода на делото, поради което дори и да е пропуснато да бъдат удостоверени в претендирания от ищеца начин, това не е основание за допълване на протокола.

Направеното от ищеца искане съдът приема, че касае изявление, което не е съществено, а съгласно т. 6 от Постановление № 6 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС в съдебния протокол се отразяват само съществените изявления. Кое е съществено, определя председателствуващият заседанието, под чиято диктовка се съставя съдебният протокол.

Отразяването на изявленията на съда по начина, по който е направено, не променя неговата същност.

За яснота, съдът намира да допълни следното. Докладването на една молба по делото не е нужно да бъде съпътствано с посочване на входящия й номер, доколкото самото й приобщаване по делото е достатъчно да ангажира вниманието на съда, т.е. липсата на посочен входящ номер на въпросните две молби на ищеца, които са надлежно докладвани от съда, не би могло да компрометира по какъвто и да било начил правилността на решението или правата и законните интереси на ищеца. Аналогично съждение може да се поддържа и във връзка с искането на ищеца да се допълни протокола като се опише какво точно твърди той в двете молби. Подобно описване на съдържанието на всяка постъпваща по делото молба, за което претендира ищеца, не само е ненужно, но и би затруднило процедурно движението по делото. Фактът, че ищецът е подал въпросните молби до съда е надлежно отразен и достатъчен, като докладване на съдържимото в тях не ползва страните, в това число и ищеца, защото е действие от технически характер.

Накрая, определенията по чл. 151 ГПК, с които се допуска или отказва поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание, нямат характер на преграждащи, тъй като не препятстват развитието на исковото производство и постановяването на решение по делото, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното им обжалване.

(Определение № 7 от 7.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4911/2021 г., II г. о., ГК).

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 318596/14.10.2026 г. за поправка на протокол от проведено открито съдебно заседание на 08.10.2026 г., подадена от ищеца Ц. А.

Н..

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2