Решение № 4268 от 27.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4268 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20235330104036 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по иск по чл. 144 СК, предявен от К. Н. А., ЕГН **********, с местожителство *** против Н. П. А., ЕГН **********, местожителство - ***.

Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като с решение от 28.12.2022 г. по гр.д. № 3641/2022 г. по описа на ПдРС, III бр.с. месечният размер на издръжката постановена с предходно решение по гр.д. № 740/2014 г. по описа на ПдРС, IV бр.с. бил увеличен от 150 лева на 400 лева, считано от 15.03.2022 г. до навършване на пълнолетие на детето - *** г. Към настоящия момент ищецът бил ученик в ***клас, за учебната 2022/2023 г., дневна форма на обучение. Освен обичайните разходи, ищецът имал допълнителни такива за пътни, които възлизали в размер на 300 лева. Твърди се, че К. пътувал всеки учебен ден от град *** до *** ***, с л. а., който му бил предоставен б. о. д. м. п. м. л.. Били необходими средства и за закупуване на помагала, ч. у. и др. Твърди се, че ищецът бил т. м. и имал много различни интереси. Участвал в много извънучилищни дейности, за които били необходими допълнително средства.

На ищеца предстоял а. б. и к. и., а в последствие заплащане на с. т. в у.. М. м. б. а., но с оглед икономическата ситуация в страната реализирала ниски доходи, като се наложило дори да преустанови дейността си за определено време. Сочи се, че ответникът реализирал доходи. Бащата работил на т. д. в *** „*** ***“ - *** ***, като получавал м. т. в. в размер на 710 лева. Получавал и п. в размер на 1600 лева. Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 400 лева месечно, считано о. д. н. п. н. и. м. - *** г., докато учи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил от отговор от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. По възражението за 1 недопустимост на иска счита, че производството по настоящото дело следва да се прекрати, доколкото пред същия съд, между едни и същи страни, на едно и също основание имало образувано друго гр.д. № 3641/2022 г., по което имало постановено решение, което не е влязло в законна сила. В случай че съдът намира иска допустим, то счита същия за неоснователен. Оспорва размера на претендираната издръжка. Твърди се, че ответникът заплащал ежемесечно издръжка на сина си в размер на 200 лева. Към настоящия момент бил б.. Получавал е. п., но отделял значителни средства за л., тъй като бил х. б.. Тъй като имал ф. з. с. п. д. и. н. к.. Счита, че задължението за издръжка на п. д. не е абсолютно, като следва да се вземат предвид възможностите на родителите, с оглед материалните и икономически условия на живот. Пътуването с а. до у. не можело да се причисли към необходимите разходи, тъй като имало р. о. т. и картите за пътуване на ученици били с допълнителна отстъпка. Ищецът бил завършил д. к. з. с. н. б. м., от к. д. п. д.. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че К. Н. А., ЕГН ********** е син на Д. А. В., ЕГН ********** и Н. П. А., ЕГН **********.

От представеното по делото копие на Решение № 4417 от 28.12.2022г. се установява, че присъдената със съдебно решение № 2306 от 02.06.2014г. на ПРС, 4бр.с. издръжка в полза на ищеца е увеличена от 150 лева на 400 лева, считано от 15.03.2022г. до навършване на пълнолетие на детето, а именно на дата ***г.

Представено е и копие на съдебно решение № 2306 от 02.06.2014г. на ПРС, 4бр.с.

Представени са: удостоверение за завършен п. г. е. н. с. о.; с. з. о. о. н. и., както и г.; с. з. л. к. з. сезон 2020-2021г.; г. з. у. з. о. з. н. *** *** с в. к. К.; с. з. п. п. к. н. т. „О. н. п. д. п. н. п. п. п., б. и и. с.“; Уверение № ***/***г., издадено от *** *** „*** ***“, ю. ф., от което е видно, че ищецът е с. *** курс, специалност „***“, през учебната 2023/2024г. Представени са и квитанции и касови бонове за заплатени такси и покупка на необходими дрехи и стоки.

От постъпилата по делото справка НАП за ищеца К. Н. А. е видно, че същият няма регистрация като едноличен търговец или като самоосигуряващо се лице; няма участие в търговски дружества; няма регистрирани трудови договори за периода 01.01.2021г – 19.05.2023г. За отчетната година 2022г. ищецът е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи от друга стопанска дейност с код 307 – доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в размер на 906,71 лева. Представена е и справка за изплатените доходи. От Справка – Данни за осигурител за периода 01.01.2021г до 31.05.2023г., е видно, че в графа данни за осигурител на К. Н. А. за месец 04.2023г., фигурира Община ***, с осигурителен доход в размер на 195 лева.

От постъпилата по делото справка за ответника Н. П. А. е видно, че същият няма регистрация като едноличен търговец или като самоосигуряващо се лице; няма участие в търговски дружества; няма данни за ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2

2021-2022г., няма данни и за изплатени доходи от извънтрудова дейност за периода 2021-2022г; Видно е, че последното трудово правоотношение на ищеца е било с Община ***, като същото е прекратено на ***г. От Справка – Данни за осигурител за периода 01.01.2021г до 31.05.2023г., е видно, че в графа данни за осигурител на Н. П.

А. за месец 01.2023г., фигурира Община ***, с осигурителен доход в размер на 799,82 лева. Видно е, че същият притежава недвижими имоти в *** *** и *** ***, както МПС марка С., с рег.№ ***. От представената Справка от Агенция по вписванията – *** ***, е видно , че ответникът е извършил продажба на част от притежаваните от него имоти.

От предоставеното по делото Удостоверение № ***-***-*** от ***г., издадено от НОИ – ***, са видни получаваните от ответникът п. и добавки за периода януари 2022г. до м.май 2023г., като за м.май 2023г. е получил п. и добавка в общ размер на 1903,14 лева.

От представените по делото е., а именно: Е. о. н. о., ИЗ № ***/*** от ***г., е видно, че на о. е п. д.: и. и. ц. х. д., л. с. н. т., с п. з.: а. х.; з. д.; д. п..; Е. № ***/***/*** от ***г. от в. о., е видно, че на ответника е с п. д.: б. е. б. с. н. о. б. с., с м. п. з.: а. х.; х. с.; е.; п.; д. п.. П. е и р. к. .

Представени са копия на д. з. п. з. с. от ответника с н. к. и., а именно М. ЕООД и Л. К., като видно от представените погасителни планове, карйният срок за погасяване и на двата заема е ***г. Представено е и копие на д. з. т. п. с. между ответника и Б. *** АД, като видно от п. п., същият е с к. с. н. п. ***г.

Представено е и копие на Т. д. № *** /***г. сключен между ответника и Община ***, както и Заповед № ***/***г., издадена от Община ***, от която е видно, че т. п. е п., считано от ***г.

Представени са и копия на разписки от И. П. за заплащане на т. с. з. п..

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на с. К. Г. В. и К.

С. А. /протокол от съдебно заседание, проведено на 29.09.2023 г./.

От разпита на с. К. Г. В. / б. н. и. п. м. л. / се установява, че майката на ищеца полага грижи за него, а бащата п. н. с. и. о. н.. Г. н. бащата заплащал по 200 лева издръжка, която била недостатъчна за момче на *** години. Миналата година ищеца б. а., х. н. у. п. а., м. и б. е., които стрували скъпо. Споделя, че в. й е с. н. б. о. и д. в п. д. о.

*** – П.. С д. о. х., когато имало н. и п.. Ищецът ходил и на к. в Т. и У., като част от курса заплащал той. Споделя, че ищеца е с. и живее при тях в ***. Използвал колата на майка си, за да пътува и да може да съвместил всичките си ангажименти. Разходите се поемали от майката. Твърди, че п. н. б. била над 2000 лева. Миналата година бащата р. к. у. и п. още 700 лева, а в м. р. к. о. в и. з. в гр. ***. Ответникът и. д. г. д., които не се н. о. п. м.. Ответникът никой не издържал. Сочи, че ж. с ж., к. с. р..

От разпита на с. К. С. А. / без родство със страните / се установява, че с ответника са п. о. г.. Споделя, че след като ответникът приключил работа в п. р. и. в.

3 к. о., н. п., п. и.. Повече от година о. н. р.. П. м. р. б. в у.. Споделя, че п. ищецатъй к. о. в. с. в з., а К. б. б., в. с. с. н. м.. Споделя, че е виждал К. да и. а. „К.“, но впоследствие го сменил с „Т. А.“. Споделя, че с ответника с аработили в е. и с. и. з. и е в. н. д. д. п. н.

К.. Ответникът винаги давал каквото може и колкото може на ищеца, но Н.ро с. з. н. к., н. н. з. к. е п.. Ответникът му споделил, че н. са водили разговор с К. и му казал: „Н. д. в. д., щ. с. р.“. Споделя, че о. г. о. ***-*** г., к. и. с д. т. х., к. с. о. 20 лева.

Съдът кредитира п. на с. К. С. А., като л., п., о. н. н. в. и допълващи се от останалите доказателства по делото.

Съблюдавайки нормата на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на с. К. Г.

В . / б. н. и. п. м. л. / също следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни, последователни и непосредствени и касаят лични впечатления, като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

По делото не се доказва ответникът да има друго семейство и низходящи, за които по закон да е длъжен да осигурява издръжка.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице, п. о. с. в. в. у. з..

С оглед на така очертаното материално състояние на родителите на ищеца, както и като взе предвид факта, че ответникът в това производство не заплаща издръжка на друго непълнолетно лице, а м. ж. в е. д. с и., с. н., ч. в. о. р. н. п. м. д. с. в. в и. н. п. и., п. о. с. в *** *** „*** ***“.

Установената по делото фактическа обстановка налага извод за частична основателност на предявения иск по изложените по-долу съображения:

Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.

В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. Тоест, при присъждане на издръжка на пълнолетни 4 учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите като в този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Издръжката на пълнолетно дете в периода на обучение във висше училище принципно се дължи и от двамата родители стига да не представлява особено затруднение.

Безспорно, от представените по делото доказателства бе установено по делото, че ищеца е син на ответника, както и това, че същият е студент в редовна форма на обучение в *** *** „*** ***“. Също така се установи, че ищецът реализира доход от възнаграждения по извънтрудови правоотношения и не притежава движимо или недвижимо имущество. Следва да се посочи, че сумата, сочена като осигурителен доход на ищеца, както и декларираното възнаграждение от извънтрудова дейност за 2022г., са далеч, под необходимата за задоволяване на ежедневните му нужди, както и че същите са достатъчни за да може ищецът да се издържа от тях.