Решение № 15034 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15034 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251110119038 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 411, ал. 1 от КЗ.

Ищецът ЗД „Е-с“ АД твърди, че между него и собственика на автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ е сключена застраховка „Каско“- полица № ***/04.08.2023 г.

Заявява, че на 05.07.2024 г. в гр. София, на кръстовището на бул.„Сливница“ и бул.

„Константин Величков“, автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР, управляван от Ангел Ангелов, поради неспазване на дистанцията блъска намиращото се пред него МПС автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ. Поддържа, че е съставен Двустранен констативен протокол от 05.07.2024 г. Твърди, че към момента на ПТП-то за автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР е имало активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответника-полица № BG/03/124001407147. Заявява, че при него е образувана ликвидационна преписка по щета № **********/05.07.2024 г., като е определено и изплатено застрахователно обезщетение на автосервиза извършил ремонта „АЮС“ ЕООД в размер на 4680.44 лева. Поддържа, че е изпратил до ответника Регресна покана (рег.№ РК-014-10975/29.10.2024 г.), като с Уведомление (рег.№ 9890/2/02.12.2024 г.) на ищеца прихваща(погасява) вземането си от ответника за сумата от 3161.12 лева.

Претендира сумата 1534.32 лева, представляваща остатъка от дължимото застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни 15 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 02.04.2025 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ответникът ЗЕАД „БВИГ“ е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Оспорва механизма на ПТП-то; причинно-следствената връзка; вината на водача на автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР. Заявява, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. Претендира разноски.

1

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 05.07.2024 г. е имало валидна застраховка „Каско“- полица № ***/04.08.2023 г., между ищеца и собственика на автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ, както и между ответника и собственика на автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР по застраховка „Гражданска отговорност“- полица №

BG/03/124001407147, както и погасяването (чрез прихващане) от ответника на ищеца на сумата от 3161.12 лева.

Установява се по делото от Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.07.2024 г., че на същата дата в гр. София, на кръстовището на бул.„Сливница“ и бул.„Константин Величков“ автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР, поради неспазване на дистанцията удря намиращото се пред него МПС-„Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ, като на последното МПС са причинени вреди-десен заден стоп, броня и десен калник.

От застраховка „Каско“ - полица № ***/04.08.2023 г. и Искане за завеждане на претенция(вх.№ РК-014-6968/05.07.2024 г.) по щета **********/05.07.2024 г. се установява по делото, че при ищеца като застраховател, с когото собственикът на автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ е имал застрахователно правоотношение по имуществена застраховка

„Каско”, е образувана застрахователна преписка по щета

№**********/05.07.2024 г., относно увредения от процесното ПТП автомобил.

Установява се от представените Приемо-предавателен протокол №РК-0146968/3/30.09.2024 г.; Възлагателно писмо от 05.07.2024 г.; Фактура № 0100044775/25.09.2024 г. и Извлечение от банков превод от 04.10.2024 г. се установи, че застрахователя по имуществена застраховка е констатирал описаните в описа вреди на автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ, възложил е отремонтирането на МПС-то и е платил на автосервиза „АЮС“ ЕООД, извършил ремонта на сумата от 4680.44 лева.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото съдът възприема за достоверно се установява, че механизма на настъпване на процесното ПТП е следният – на 05.07.2024 г. около 06:45 часа в гр.София, автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР се движи в района на кръстовището на бул.„Сливница“ и бул.„Константин Величков“, където водача реализира ПТП с намиращия се пред него, спрял на жълт сигнал на светофарната уредба, автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ. Според заключението именно причинените вреди (заден десен калник, задна броня и стоп-десен) са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като размерът на същите по средни пазарни цени към деня на застрахователното събитие е 4144.14 лева.

Представена и Регресна покана (изх.№РК-014-10975/29.10.2024 г.), получена от ответника на 02.02.2024 г.

Приложено е Уведомление (рег.№ 9890/2/02.12.2024 г.) от ищеца до ответника, като 2 признава за процесната щета (№6 от Приложение №2) сумата от 1534.32 лева, след извършеното прихващане.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения; заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към настъпването на ПТП-то.

По делото се доказа, че при настъпването на процесното ПТП между ищеца и увредения – собственика „Мотобул“ ЕАД на автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ е съществувало действително застрахователно правоотношение по аргумент от чл.

399 от КЗ, като за този договор е предвидена писмена форма за действителност – чл.344, ал.

1 от КЗ, която в случая е спазена. В срока на действие на този договор между тях е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което ищецът като застраховател е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер на 4680.44 лева.

Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ. Деянието на водача на автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР е противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 23, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от ЗДвП. По делото се доказа от Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.07.2024 г.; Приемопредавателен протокол №РК-014-6968/3/30.09.2024 г. и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите на автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ са заден десен калник, задна броня и стоп-десен, които са в причинноследствена връзка с механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП, съответно с противоправно поведение на водача на автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР.

Виновното причиняване на посочените вреди: заден десен калник, задна броня и стоп-десен, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно действията на водача на автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР представляват граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.

Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, 3 обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието на действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и делинквента – водача на автомобил „Пежо Боксер“, с рег.№ СВ 3791 НР застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ покрива отговорността на водача на автомобила. Този правнорелевантен факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя по “Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования. По делото се доказа от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че действителния размер на причинените от процесното ПТП вреди на автомобила по средни пазарни цени е 4144.14 лева. Отчитайки факта, че част от претенцията е погасена, чрез извършеното прихващане за сумата от 3161.12 лева, то предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от 502.61 евро (равностойността на 983.02 лева), представляващ изплатеното застрахователно обезщетение за вредите на автомобил „Шевролет Малибу“, с рег.№ СА 1996 ТХ, с включени ликвидационни разходи от 15 лева и като такъв следва да бъде уважен за този размер, като за разликата до пълния предявен размер от 1534.32 лева, следва да бъде отхвърлен. Законна последица от уважаването на иска е и присъждането на законна лихва от подаването на исковата молба – 02.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор право на разноски имат и двете страни.

На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, следва да се присъди сумата от 52.86 евро (равностойността на 103.39 лева), представляваща разноски за държавна такса от 39.32 лева и юрисконсултско възнаграждение от 64.07 лева, съразмерно на уважената част от иска.

На ответника на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъди сумата от 55.11 евро (равностойността на 107.79 лева), представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице от 71.86 лева и юрисконсултско възнаграждение от 35.93 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

По изложените съображения, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ №5, да заплати на ЗД „Е-с“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, на основание чл. 411 от КЗ, сумата 502.61 евро (равностойността на 983.02 лева), представляваща неизплатената част от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по образувана при ЗЕАД „БВИГ“ застрахователна преписка по щета № ********** за настъпило на 05.07.2024 г. в гр.

София пътнотранспортно произшествие, с включени 1 5 лева ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба- 02.04.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1534.32 лева.

ОСЪЖДА ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, пл.“Позитано“ №5, да заплати на ЗД „Е-с“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, с у м а т а 52.86 евро (равностойността на 103.39 лева), представляваща разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗД „Е-с“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да заплати на ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ №5, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, с у м а т а 55.11 евро (равностойността на 107.79 лева), представляваща разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.