Решение № 204 от 14.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Веселка Г. Узунова

Членове:Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20212100500603 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на К. С. Л.,подадена от пълномощника му АД "Топузанова и Терзиева",представлявано от адв.Топузанова,против съдебно решение №260004 от 27.01.2021г.,постановено по гр.д.№102/2020г.по описа на ЦРС,в ЧАСТТА,с която районният съд е определил местоживеенето на децата СТ. К. Л. и АЛ. К. Л. да бъде при тяхната майка и законен представител Н. СТ. Л. в Република Германия и в частта,с която се дава разрешение децата да напускат пределите на Република България,да пътуват заедно и поотделно за срок от 5 години в 27-те държави членки на ЕС,Сърбия,Турция,Македония,Черна Гора,Швейцария,Норвегия,Лихтенщайн и Исландия,придружавани само от своята майка Н. СТ. Л. и без съгласието на баща им К. С.

Л. и е допуснал предварително изпълнение върху това решение.

С въззивната жалба е оспорено решението на ЦРС като неправилно,незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Прави се оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения,изразяващи се в липса на указания в доклада на районния съд относно това кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест между страните съобразно чл.146 ал.1 т.5 от ГПК.Посочва,че съдът е допуснал изключително съществено нарушение,което е попречило да се изясни основния въпрос по делото,а именно:в новото местоживеене в Германия,където ищцата желае да се установи,налице ли са необходимите условия за отглеждане и възпитание на децата,съответстващи на техните интереси и нужди.Не е било установено ,нито постановено от съда на кой адрес ще е това "местоживеене в Германия" и какво има на този адрес,което представлява недопустима непълнота на решението.Счита,че социалният доклад е бил единствената възможност да се съберат обективни доказателства за твърденията на майката,тъй като искът и се основава на желанието и намерението да живее и работи в Германия,където е заминала в началото на 2020г.,но за реализацията на намеренията и не са 1 били представени убедителни писмени доказателства.Социален доклад не е бил изготвен,а ищцата не е представила доказателства за битовите и материални условия за живеене е осигурила за децата,каква ще бъде социалната среда ,възможностите за обучение,здравното обслужване на децата в Германия.Липсва и информация за личността на мъжа,с когото майката твърди,че има намерение да гради бъдеще там и с който ще живеят децата.Абсолютно нелогично според въззивника е заключението на съда,че по вина на ответника не можело да бъде изготвен социален доклад,защото не пускал децата да заминат за Германия.В действителност,майката е била тази,която е създавала пречки и отказала да се срещне със социалния работник ,изтъквайки ред неудебителни причини,нито пък е представила убедителни доказателства за твърденията си,а впоследствие въззивникът е разбрал,че дори не е контактувала със социалната служба в Германия,за което представя доказателства с въззивната жалба.На следващо място се прави оплакване,че районният съд е постановил решението си без да конкретизира и обсъди нито едно от събраните по делото доказателства,според които счита,че "майката разполага с нужния родителски капацитет и е в състояние да осигури подходящи условия за отглеждането и възпитанието на децата в Република Германия.". Съдът е тълкувал превратно и субективно в полза на ищцата гласните доказателства,а така също не е изпълнил и добросъвестно задължението си по чл.145 ал.2 ГПК,тъй като макар да е приканил страните към спогодба,не им е разяснил последиците от нея и въпреки,че бащата е заявил лично и чрез пълномощника си неколкократно,че е съгласен децата да живеят в Германия,стига да се установи еднозначно,че това ще е безопасно за тях ,с оглед условията,в които ще живеят и учат.Съдът е игнорирал това становище на бащата и е продължил да разглежда делото,приемайки,че спогодба не е постигната.На следващо място се излагат подробни оплаквания за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на решението,като постановено при съществени нарушения на материалния закон,неглижиране на интересите на децата и правото им на закрила,незачитане на фактите по делото и превратно и необективно тълкуване на доказателствата,без обсъждане на нито едно от възраженията на ответника.По отношение на решението в частта,с която съдът е допуснал неограничено пътуване на децата в чужбина се изтъква,че решението противоречи на възприетото в съдебната практика становище,че правото на свободно придвижване на детето без съгласието на единия родител извън границите на страната следва да бъде обосновано от конкретна необходимост за пътуване,а разрешението може да бъде дадено само ако пътуването е предвидимо във времето и пространството,което изрично изисква да се регламентира броят,периодите и местата на пътуване.В случая даденото от районния съд разрешение не отговаря на тези изисквания,то е твърде общо,без посочени дестинации и без ограничение във времето,за срока на валидност на паспортите и без да се изтъкне или обоснове необходимост от пътуване на децата .По делото би могло да се приеме евентуална необходимост от пътуване на децата в Германия,с оглед срещите им със социалния работник,за изготвянето на социален доклад,като за целта съдът е можело да разреши еднократно пътуване за кратък период от време заедно с майката.Позовава се на ТР №1 от 03.07.2017г.Намира за напълно необосновано допуснатото предварително изпълнение на решението в обжалваната част,като счита,че не са били налице предпоставките на чл.242 ал.2 т.3 ГПК ,а и съдът не е изложил мотиви.В заключение се изразява становище,че от събраните по делото доказателства се обосновава извод,че промяната на местоживеенето на децата в Германия не отговаря на техните интереси и би ги поставила в неблагоприятна за тях среда,при неподходящи условия за отглеждане и възпитание,без близки и приятели,при невъзможност на майката да осигурява необходимата им издръжка.Моли се за отмяна на съдебното решение на ЦРС в обжалваната част и постановяване на съдебно решение от въззивната инстанция,с което да се отхвърлят исковите претенции на ищцата.В случай,че въззивният съд намери решението на ЦРС за правилно и го потвърди,въззивникът моли да се конкретизира на кой адрес в Германия ще бъде местоживеенето на децата,по какъв начин оттук нататък бащата ще изплаща издръжката,както и да се произнесе по режима на лични отношения и контакти на децата с бащата ,съобразно изменените обстоятелства.Представя писмо от ДСП гр.Царево и МП,които са приобщени към делото и са налични в интернет 2 сайта на ЕПЕП,от съдържанието на които е видно,че от социалните служби в Германия за уведомили МП,че майката е написала само един имейл на 27.11.2020г. и оттогава не отговаря на нито един имейл,изпратен от социалните служби. Настоява незабавно да се изиска изготвяне на социален доклад от германските власти,който да бъде представен по делото.

В представения писмен отговор въззивната жалба е оспорена като неоснователна.Въззиваемата счита,че изложените в жалбата твърдения не отговарят на установеното от събраните пред първата инстанция доказателства,фактите са представени изопачено,демонстрирана е декларативна загриженост за интересите на децата,в разрез с действителното поведение на техния баща,включително и в противоречие с обективната му възможност в настоящия момент да осъществява в пълен обем дадената му по силата на сключеното споразумение между бившите съпрузи възможност за лични контакти с децата и контрол върху средата,в която се намират.Основното оплакване в жалбата за липса в диспозитива на решението на конкретен адрес,на който децата ще пребивават намира за неоснователно,като посочва,че определянето на местоживеенето на децата няма за цел да го фиксира с точно определен адрес,а родителят има възможност да взема решение за конкретното място на живеене и да го променя,с оглед конкретни социално-битови обстоятелства,различни негови или на децата потребности.Посочването на конкретен адрес в съдебното решение би представлявало непропорционално,несъразмерно ограничаване на правата на отглеждащия родител и децата-то би означавало да се води съдебно дело във всеки случай,в който се наложи промяна на адреса.Посочва,че бащата не е бил ограничаван в контактите си с децата,а твърдението,че със заминаването им за Германия ще се ограничат личните контакти на бащата е необяснимо,при положение,че самият той от няколко години живее в Германия ,поради което до момента е имал много по-редки и краткотрайни лични срещи с децата,отколкото има в момента възможност да провежда.Заявява,че адресът не е бил крит от бащата ,нито е останал неизвестен за него,а още с исковата молба майката е представила удостоверение за адресна регистрация в град Бад Ибург,бащата е канен лично да посети адреса и да се увери в битовите условия,но той не е сторил това,а е отказал да предостави на децата своя личен адрес.Понастоящем,след като децата са вече в Германия,майката е сменила адреса си-преместила се е в съседен,по-голям град,който предлага по-добри условия за образование на децата,като се посочва новия адрес в гр.Гревен.Както майката,така и децата имат адресна регистрация на този адрес,а къщата,в която живеят е собственост на партньора на майката М Г.Децата са записани на училище и за двете е получен идентификационен номер за целите на данъчната регистрация.По отношение на липсата на социален доклад въззиваемата счита,че районният съд не е допуснал изключително съществено нарушение,а е приложил процесуалната възможност на чл.158 ГПК.В първата инстанция е имало обективни пречки за изготвяне на социален доклад,тъй като въззиваемата не е могла да пътува до Германия за среща със социален работник,защото не е имало на кой да повери децата,а видно от кореспонденцията със социалния работник,той е изчаквал тя да пристигне в Германия с децата.Намира за несъстоятелни оплакванията,че съдът игнорирал изявлението на бащата за постигане на спогодба.Съдът е дал възможност на страните за постигане на спогодба,приканил ги е,включително и по настояване на въззивника делото е било отложено с тази цел,но изразеното намерение е останало декларативно.Изтъква се,че изготвянето на социален доклад в момента е възможно,майката също желае да бъде изготвен такъв доклад и да бъде представен по делото,за да убеди бащата,че децата ще бъдат отглеждани в подходяща среда.За целта тя проявява пълно съдействие,веднага след пристигането си в Германия е уведомила работещия по случая социален работник,предоставила му е новия адрес,случаят е прехвърлен в гр.Гревен и от там са посочили дата 07.04.2021г.за посещение в дома и събеседване с майката и децата.Оплакванията,че майката не е предоставила никакви данни за битовите и материални условия,за образованието на децата и личността на мъжа,с който живее се сочи,че не отговарят на истината.Пред първата инстанция са представени писмени доказателства,разпитани са и свидетели.Доказателствата са интерпретирани от въззивника превратно,съдържанието им е възпроизведено непълно и неточно,като се цели да създаде у 3 съда предварително отрицателно отношение към майката.До момента родителският капацитет на майката не е бил поставян под съмнение от бащата,а преразглеждането на въпроса кой от родителите ще упражнява родителски права не е предмет на настоящото дело.По отношение на предварителното изпълнение се посочва,че то в случая е допуснато на основание чл.127а ал.4 СК,като преценката е оставена изцяло на съда ,който следва да изхожда от интересите на децата,а не от тези на спорещите родители.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна,а решението на ЦРС-потвърдено в обжалваната част. Въззиваемата също прави доказателствено искане за изготвяне на социален доклад,представя и нови писмени доказателства.