Акт от 29.06.2020, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 334

29.06.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Павлина Господинова

Антоанета

Митрушева при секретаря Дорета Атанасова и прокурора Елеонора Иванова, като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

АНД (К) № 49 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОТДЕЛ „МИТНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ И РАЗСЛЕДВАНЕ ЮЖНА МОРСКА“, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 167 от 26.11.2019г., постановено по АНД № 736/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, с която е отменено НП № 1156/2019г. на и.д. началник на отдел МРР „Южна Морска“, а именно, с която на основание чл. 20, ал.

1 от Валутния закон е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – сумата от 16 500 евро, като противоречаща на правото на ЕС. Неправилен бил изводът на съда, че предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ВЗ административно наказание „глоба“ в съчетание с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват несъразмерни и и надхвърлящи необходимото с оглед преследваните с Регламент № 1889/2005 цели. Излагат се доводи, че режимът на контрол и движение на пари в брой, установен в българския Валутен закон и Наредба № Н-1/01.02.2012г. бил декларативен и не бил в противоречие с посочения регламент. Твърди се, че съдът тълкувал превратно нормите на европейското законодателство. Посочва се, че определеното от административнонаказващия орган наказание е справедливо, съответствало на тежестта на нарушението и било от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие спрямо нарушителя и останалите членове на обществото. С оглед на така изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да потвърди НП № 1156/2019 от 01.10.2019г. на и.д.началник на отдел „МРР Южна Морска“ в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

Ответникът по касационната жалба – Ф.А. (F. A.), чрез процесуалния си представител адв.Д.С., депозира по делото писмени бележки, в които излага доводи, оспорващи касационната жалба. Моли да бъде потвърдено изцяло решението на РС – Свиленград.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни, поради което предлага решението на РС – Свиленград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като съобрази нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение №

167/26.11.2019 г., постановено по АНД № 736/2019 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № 1156/2019 от 01.10.2019г. на и.д.

Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, в частта, с която на F. A., за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв., и е отменил наказателното постановление в частта, с която на основание чл. 20, ал. 1 и чл. 21 от Валутния закон е постановено отнемане в полза на държавата на 330 броя по 50 евро с обща стойност 16 500.00 евро.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. Посочил е, че наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган, в надлежната форма, по съответния ред и има необходимото съдържание и реквизити, както и, че са спазени процесуалните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Изложил е доводи, обусловили извода за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, приемайки, че същият е осъществил състава на валутно нарушение по чл. 18, ал. 1 от Валутния закон. Посочил е, че наложеното на жалбоподателя наказание - глоба в размер на 1 000 лв. е определено при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба, но е намерил наказателното постановление за незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка - “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно недекларираната парична сума, в размер на 16 500 евро. Изложил е пространни доводи в подкрепа на извода, че предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ВЗ административно наказание глоба, в съчетание с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ, се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент № 1889/2005 цели в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението, съответно е преценил, че в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.

При касационната проверка на решението в оспорената му част настоящата инстанция намира, че същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.

Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Изцяло се споделя приетото от районния съд, че в случая нарушението, каквото безспорно се установява да е осъществено от обективна страна, основателно е вменено на жалбоподателя.

По отношение приложението на чл. 20 от ВЗ, следва да бъде отбелязано следното: Съгласно чл.

20, ал. 1 от ВЗ (действал към датата на констатиране на визираното в обжалваното НП нарушение), предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен. Към настоящия момент тази разпоредба е отменена съгласно § 6 на Закона за изменение и допълнение на ВЗ, обнародван в ДВ, бр.14 от 18.02.2020г. Съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, настоящият състав намира отмяната на посочената разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица отпадане на отнемането в полза на Държавата на предмета на нарушението, поради което в случая отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 330 броя по 50 евро с обща стойност 16 500 евро, се явява незаконосъобразно.

Като е достигнал до извода за отмяна на наказателното постановление в тази му част, макар и по различни съображения, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение № 167/26.11.2019 г., постановено по НАХД № 736/2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград, в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.