Решение № 522 от 09.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Враца, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6755/29.12.2023 г. на Ц. Д. Ц., чрез пълномощника му адв.И. Я., против Решение № 243/24.11.2023 г. по гр.д.

№ 1376/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.

В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност – неправилно, че е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и непълнота на доказателства, както и че е необосновано.

На първо място в жалбата се сочи, че районният съд се е произнесъл по недопустим иск. Навеждат се доводи, че посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право и представлява основание на иска, е встъпването на ответника в задължение на ищеца, като в този смисъл е и направеното от ищеца в първото с.з. на 21.03.2023 г. уточнение на иска. В тази връзка се посочва, че от представеното споразумение е видно, че ищецът има задължение към трето за делото физическо лице, в което се твърди, че е встъпил ответника. Излагат се съображения, че кумулативното поемане на дълг представлява съглашение, по силата на което едно трето лице встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ дълг и двамата длъжници солидарно отговарят пред кредитора.

При това положение правото на иск е на кредитора (бившия съдружник), а не на ищеца, който е длъжник и в чийто дълг се твърди, че ответникът е встъпил.

На следващо място в жалбата се поддържа, че решението е неправилно.

Според въззивника, изготвеният доклад по реда на чл.146 ГПК е непълен, тъй 1 като липсва конкретика при разпределянето на доказателствената тежест и указания за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства. Намира, че решението е и необосновано, тъй като в мотивите са приети за доказани факти, за които не са представени доказателства по делото, като същевременно са изключени относими писмени доказателства и не са обсъдени възраженията на ответника.

В жалбата се посочва, че районният съд е разгледал различни от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и неправилно е приел, че процесното споразумение е договор за спогодба по чл.365 ЗЗД.

Навеждат се доводи, че споразумението не съдържа правните характеристики на този вид договор, тъй като от него не може да се приеме за безспорно установено наличие на парично задължение и със същото нито се прекратява съществуващ спор, нито се избягва възможен спор, нито страните си правят взаимни отстъпки. В жалбата се излага съдържанието на споразумението, след което се прави обобщение, че всички клаузи по същото касаят дълг на дружеството-ищец към трето юридическо лице "Сънпро енерджи" ЕООД, както и че ответникът е посочил, че желае да напусне дружеството като съдружник и се е задължил да прехвърли дяловете си на Й. Л., а вземането от 45 000 лв. към момента на сключване на споразумението е в патримониума на трето лице "Сънпро енерджи" ЕООД, поради което ответникът Ц. в лично качество няма вземане, за което да договаря и спрямо него с клаузите на споразумението не се правят никакви отстъпки. Въззивникът счита, че при липсата на формирана воля относно съществените елементи на договора за спогодба, процесното споразумение не може да има последиците по чл.365 ЗЗД и не съставлява основание за дължимост на претендираните суми.

Според изложеното в жалбата, в останалата си част споразумението има характер на договор за встъпване в дълг, тъй като в т.7 е посочено, че дружеството-ищец "Нипро инженеринг 2000" има неизплатени задължения в размер на 40 000 лв. към негов кредитор, а именно – наследниците на бившия съдружник С. Т. В., а ответникът Ц. се е съгласил да поеме половината от задължението на ищеца. Навеждат се правни доводи, че съгласно чл.101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника, като независимо от това с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнение на задължението, а това с кого е сключено съглашението има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. В тази връзка въззивникът поддържа направеното пред първата инстанция възражение, че е направил валидно оттегляне от съглашението за встъпване в дълг, за което е уведомил ищеца с нотариална покана, както и направеното възражение за несъществуване към 22.12.2021 г. на дълг, в който ответникът да встъпи.

Счита, че от текста на процесното споразумение не става ясно какво е основанието за поемане на задължението от негова страна, а предоставянето имотна облага другиму винаги се извършва с определена цел. Излага аргументи, че в цитираният в споразумението Протокол от общото събрание на съдружниците в "Нипро Инженеринг 2000" от 04.01.2013 г. е посочено, че задължението на дружеството към С. Т. В. в размер на 115 382,48 лв., от които 45 000 лв. са задължение към съдружника Ц. Д. Ц., т.е. оказва се че ответникът е встъпил в дълг на ищеца като солидарен длъжник за задължение, което 2 частично е негово собствено вземане. Изтъква, че от доказателствата по делото е изключена извънсъдебна спогодба, която ищецът е сключил с наследник на кредитора С. Т. В. и от която е видно, че задължението на ищеца е 117 000 лв., като кредиторът опрощава 57 000 лв., при условие, че върне задължението си на вноски по 1 000 лв., считано от 20.07.2020 г. Според въззивника, като се вземе предвид, че сумата на задължението към починалия съдружник включва 45 000 лв. задължение на ищеца към ответника и датата, на която е възникнало задължение за плащане от страна на ищеца – 20.07.2020 г., то към датата на процесното споразумение 22.12.2021 г. не е съществувало задължение в размер на 40 000 лв. При тези съображения счита, че процесното споразумение е нищожно поради невъзможен предмет и липса на основание.

Прави възражение за нищожност и поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите.

Най-сетне в жалбата се поддържа, че районният съд неправилно е оставил без разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане със суми, които му се дължат от ищеца въз основа на договор за наем на недвижим имот. Навеждат се доводи, че ако при постановяване на решението съдът приеме, че вземането на ищеца съществува, то е длъжен да разгледа възражението за прихващане, да обсъди всички факти, отнасящи се до вземането на ответника, и да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане, като в зависимост от това да отхвърли изцяло или отчасти исковата претенция. В тази връзка се развиват подробни правни съображения относно същността на възражението за прихващане като процесуално средство за защита на ответника.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на РС-Бяла Слатина и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност се иска съдът да се произнесе по възражението за прихващане на ответника.

Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Постъпил е отговор вх.№ 967/21.02.2024 г. от адв.Р. Д., като пълномощник на "Нипро инженеринг 2000" ООД, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Най-напред в отговора се поддържа, че предявеният иск е допустим.

Навеждат се доводи, че съдът правилно е квалифицирал и се е произнесъл по иск за плащане на задължение по договор по чл.79 ЗЗД, като основанието на претенцията е неизпълнение на задължение на въззивника, поето със Споразумение от 22.12.2021 г., съгласно чийто чл.7 той се е задължил да изплати половината от задължението на "Нипро инженеринг 2000" ООД, произтичащо от даден от бившия съдружник С. В. паричен заем и Споразумение за разсрочване на плащането от 18.10.2018 г. Посочва се, че Ц. е поел дълга на "Нипро инженеринг 2000" ООД, но същевременно лично се е задължил към същото дружество със сумата 20 000 лв., която съгласно ал.3 на чл.7 от Споразумението се е задължил да плаща на месечни вноски.

Според въззиваемия, неоснователни са и всички изложени в жалбата аргументи за неправилност на първоинстанционното решение. Счита, че дали подписаното Споразумение от 22.12.2021 г. ще бъде квалифицирано като такова по чл.365 ЗЗД не повлиява по никакъв начин на задълженията на въззивника по чл.7 от същото. Отново подчертава, че едновременно с поемането на дълга на "Нипро инженеринг 2000" ООД въззивникът 3 недвусмислено е приел, че в отношенията му с това дружество половината от остатъка от дълга на дружеството - 20 000 лв., с които са изградени двете фотоволтаични централи, ще се счита за негов личен дълг към "Нипро инженеринг 2000" ООД и от това задължение въззивникът не може да се оттегли.

На следващо място се оспорват изложените в жалбата твърдения, че дружеството-приобретател на централата е трето лице и няма нищо общо със споразумението между Ц. и "Нипро инженеринг" ООД. Навеждат се доводи, че "Сънпро енерджи" ООД е със съдружници и управители Ц. Д. Ц. и неговите синове. Поставя се въпросът кое вземане въззивникът Ц. е цедирал на собственото си дружество "Сънпро енерджи" ООД с договора за цесия от 21.12.2021 г. и действителна ли е тази цесия. В тази връзка се посочва, че няма сключен и изпълнен договор за заем, по силата на който Ц. да е превел на "Нипро инженеринг 2000" ООД сумата от 45 000 лв., а след като такова плащане не е извършвано, то няма и дълг, който да бъде предмет на прехвърляне с договора за цесия, което прави този договор нищожен. В подкрепа на тези твърдения въззиваемият се позовава на приложената по делото Нотариална покана рег.№ 2204, том І, акт 98 на нотариус А. В., с която въззивникът Ц. кани майката на починалия съдружник В. да му върне заетата на наследодателя й сума от 45 000 лв. Не се оспорва фактът, че С. Т. В. е финансирал "Нипро инженеринг 2000" ООД за изграждането на двете фотоволтаични централи и неговият договор за заем е формирал дълга на дружеството към наследниците му, като именно сумите по този договор са постъпили по сметките на дружеството и задължението фигурира в счетоводството. Твърди се, че липсват счетоводни данни за наличието на задължение по договор за заем към Ц..

В отговора се поддържа, че "Нипро инженеринг 2000" ООД се е съгласил да приеме нищожната цесия и да прехвърли срещу нея една от централите си на дружеството "Сънпро енерджи" ООД, поради поведението на въззивника Ц. спрямо Л. С. - съдружник и управител на "Нипро инженеринг 2000" ООД, който в продължение на години е бил малтретиран, за което има и образувани преписки в полицията и прокуратурата. Посочва се, че всички документи, съпътстващи прехвърлянето на ФТЕЦ "Алтимир" на посоченото и контролирано от Ц. търговско дружество "Сънпро енерджи" ООД, включително договорът за цесия и споразумението, са били съставени и подписани едновременно, за да може да се даде създаде фактическа и правна рамка, при която "Нипро инженеринг 2000" ООД да прехвърли собствеността на едната си централа на Ц., без той да я заплати. Сочи се също, че така извършеното поделяне на активите на "Нипро инженеринг 2000" ООД би било приемливо за дружеството, ако не е съществувал дълга към наследниците на починалия съдружник, който е финансирал изграждането на централите, тъй като приходът от продажбата на произведената от само една централа електроенергия не би могъл да покрие вноската за погасяване на заема към кредитора. Ето защо се е наложило в Споразумението от 21.12.2021 г. да бъде поставено условие, че Ц. Ц. ще се включи в изплащането на заема, като поеме половината от остатъка от задължението на дружеството. В потвърждение на изложеното, въззиваемият се позовава на фактът, че централата е била прехвърлена по балансовата й стойност, без да се отчитат бъдещите приходи от продажбата на ел.енергия до края на експлоатационния й период.