Решение № 2349 от 23.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2349 гр. Пловдив, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330207646 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-009665, издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, с което н а Т. Т. Д. е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и допълнителните мотиви към нея излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Сочи, че:

-не бил извършил нарушението на ЗДвП, посочено в НП;

-по делото не било доказано, че именно той е управлявал МПС в процесния случай;

-случаят бил маловажен;

-АУАН бил издаден в нарушение на чл. 34 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени за това, че на 02.01.2021г., в 18.45 часа , в гр.

Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до №20, посока град Асеновград, Т.

Т. Д. управлява собствения си лек автомобил БМВ 34 с рег.№ *******, като се движи със скорост 115 km/h, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50km/h. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача. Наказуема скорост 111km/h.

Нарушението е установено с АТСС-CORDON-M2 № МD1196 и заснетият материал е показан на водача. АУАН е съставен на основание чл.40 ал. 2 от ЗАНН.

Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито и да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН;

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

-приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON-M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на 2 номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. По делото е изискано по служебна инициатива на съда с разпореждането за насрочване на делото статично изображение по образец съгласно инструкцията за експлоатация, на което е виден автоматично разпознатия номер, който изцяло съвпада с отразения в ЕФ. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ номер на автомобил и този, който се забелязва на снимката.

-приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

-приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, подписана от жалбоподателя в качеството му на единствен регистриран собственик на МПС, от която е видно, че именно той е управлявал МПС в процесните време и място.

Действително на снимковия материал, както изтъква жалбоподателят, се забелязва само номер на автомобил, но не и лице на водача. Посоченото обаче не е било и необходимо, доколкото законодателят в чл. 188 ЗДвП е предвидил специален ред за доказване на действителния водач , в случаите на нарушения по ЗДвП, които не са установени на място от актосъставителя, а именно чрез попълване на нарочна декларация от регистрирания собственик, който под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК уведомява наказващия орган за самоличността на лицето, в чието владение е бил автомобила по времето мястото на извършване на нарушението.

В процесния случай жалбоподателят, под страх от наказателна отговорност, е посочил в декларацията по чл. 188 ЗДвП, че лично е управлявал на 02.01.2021г., в 18.45 часа собствения му автомобил БМВ с рег.№ *******, поради което авторството на деянието се явява доказано по несъмнен начин.

Още повече, че той не е оспорил авторството след връчването на АУАН, нито е представил доказателства на съдебна фаза, с които да опровергае презумптивната доказателствена сила на АУАН и верността на декларираното от него по реда на чл. 188 ЗДвП.

Изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з3 532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за техническа проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 115 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,45 км/час. След приспадане на толеранса се получава 111, 55 км/час . При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради изложеното получената скорост от 111,55 км/час следва да се закръгли до най-близкото цяло число, като изцяло законосъобразно това закръгляне е извършено в полза на наказания субект, а именно към по-ниското цяло число- 111 км/час, а не към по-високото-112 км/час.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори скоростта о т 111, 55 км/час да не бе закръглена в полза на наказания субект към 111 км/час, а към най-близкото число -112 км/час, то отново не би се достигнало до различни изводи за законосъобразност на НП, доколкото наказуемото превишение отново би било над 60 км/час и под 65 км/час като приложимата санкционна норма и санкция биха останали непроменени.

Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при разминавания в приложение на законоустановения толеранс (каквито в случая няма) ЕФ се отменя само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА

АТСС.

4

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо от БИМ.

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото 5

Протокол за първоначална проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;

- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити и е представен в четлив екземпляр след изискването му от съда.

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Действително по делото липсва протокол за последваща проверка на АТСС, но всъщност той не е бил необходим съгласно действащото законодателство. По преписката е приложен протокол № 10-СИСИС/21.02.2020г. за първоначална проверка след нов внос. Съгласно чл.

835а, ал.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол- срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на срока за валидност на последваща проверка. От друга страна, съгласно чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията, вр. т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН- срокът на валидност на последващите проверки е една година.

В процесния случай първоначалната проверка е извършена на дата 21.02.2020г., като съгласно горецитираната нормативна база срокът й на валидност е бил до 21.02.2021г.

Процесното заснемане е извършено на 02.01.2021г., далеч преди изтичане срока на валидност на първоначалната проверка, поради което последваща проверка не е била необходима, а АТСС е било доказано изправно.

В този изричен смисъл по идентично възражение Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд Пловдив.

Действително в протокола по чл. 10 липсва и посочване на номера на първо и последно статично изображение. Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и 6 час и минута на край на работа с АТСС , съдът намира че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови реквизити.

В този смисъл следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10 от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 08.00 часа до 20.00 часа на 02.01.2021г., а процесното нарушение е установено на 02.01.2021г. в 18.45 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола – гр.