Определение № 5280 от 18.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5280 гр. София, 18.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002103114 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. Ч., подадена чрез процесуален представител адв.

Б. Г. срещу решение № 3042/20.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 14563/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 19017/22.10.2024г. постановено по гр.д. № 44241/2023г. по описа на Районен съд – София, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени предявените от П. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] срещу „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 8312/06.06.2023г., връчена на 08.06.2023г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ считано от 09.06.2023г., за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „специалист кредит контрол“ при „Йеттел България“ ЕАД, както и за заплащане на сумата от 13512 лв., представляващ обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, претендирано в брутен размер и за периода от 09.06.2023г. до 09.12.2023г.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане решението на въззивната инстанция да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и предявените искови претенции да бъдат уважени.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Йеттел България“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. В. К., изразява становище, че не са налице предпоставки 1 за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на което ищецът заемал длъжността „сътрудник информационно обслужване на клиенти“ при ответника въз основа на трудов договор № 5460/19.10.2016г., сключен първоначално за срок от две години със срок за изпитване от 6 месеца. С допълнително споразумение от 01.09.2018г. длъжността му била изменена на „сътрудник информационно обслужване – корпоративни клиенти“, като трудовият договор бил трансформиран в такъв по вътрешно заместване по чл. 259 от КТ и отново с уговорен срок за изпитване от 6 месеца. С последващо допълнително споразумение от 10.05.2019г. към трудовия договор на ищеца, същият е трансформиран в безсрочен трудов договор по чл.

67, ал. 1, т. 7 от КТ.

На 22.11.2022г. между страните е сключено ново допълнително споразумение към трудовия договор, в което е променена заеманата от работника длъжност на „специалист контрол приходи, специалист кредит контрол“, като същият се задължил да работи по новата длъжност считано от 05.12.2022г. Правоотношението отново е уговорено срочно – за две години до 04.12.2024г. с уговорен срок за изпитване на работника от 6 месеца в полза и на двете страни. Изпитателният срок е бил удължен с 5 дни на основание чл. 70, ал. 4 от КТ поради използването на 5 дни болничен от работника съгласно болнични листи № Е20223873138 и № Е20223873275, тоест изпитателният срок бил продължен до 10.06.2023г.

С оспорената Заповед № 8312/06.06.2023г., връчена на ищеца на 08.06.2023г., трудовото правоотношение на П. Ч. на длъжността „Специалист, контрол приходи“ било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ в срока за изпитване, считано от 09.06.2023г.

В съдебно заседание от 19.12.2023г. в производството пред СРС е открито производство по чл. 193 от ГПК относно истинността на оспорени от ищеца документи представени от ответника, формално носещи подпис на ищеца – длъжностна характеристика за длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“, автобиография, и-мейли относно кандидатурата му и електронни извлечения от поддържаната от работодателя ел. система, в частта относно ел. подпис на ищеца.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за заобикаляне на забраната на чл.

70, ал. 5 от КТ и за нарушаване на правилото на чл. 67, ал. 3 от КТ; за липса на съществена 2 разлика в трудовите функции включени в длъжностната характеристика за двете длъжности; че промяната в заеманата от работника длъжност била само формална; за злоупотреба от страна от работодателя, който за да избегне забраната за уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т.

3 и ал. 2 от КТ е злоупотребил с доверието на работника и недобросъвестно и против волята му извършил само формално промени в трудовия му договор, които не са намерили реално отражение в изпълняваните от ищеца трудови функции.

При тези факти, за да отговори на заявените доводи от правна страна въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя – страна, в чиято полза е уговорен изпитателният срок, по време на течението на същия, с надлежно връчена заповед.

Приел, че не се установява ищецът да е бил трудоустроен или да е подлежал на трудоустрояване към момента на сключване на допълнителното споразумение от 22.11.2022г., с което е уговорен шестмесечен срок за изпитване на ищеца за длъжността „Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“. Съобразил в тази връзка практиката на ВКС, съобразно която със сключването на договор по чл. 70 от КТ между работодател и трудоустроен /или подлежащ на трудоустрояване/ работник или служител за друга длъжност с уговорка за изпитване, последвано от прекратяването му по чл. 70, ал. 1 от КТ, се заобикаля забраната в чл. 325, т. 9, пр. 2 от КТ чрез поставяне на работника в понеблагоприятно трудово - правно положение от това, в което е бил като здрав и трудоспособен на първоначално заеманата работа. Работодателят е длъжен да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник, включително чрез друга работа, която му предлага да заеме като подходяща по чл. 314 от КТ, а не да изпитва годността му за нея с уговаряне на клауза за изпитване. В случая обаче приел, че такава хипотеза не е налице, доколкото задължение за ответника работодател да трудоустрои работника като го устрои на подходяща работа възниква, когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и същевременно са посочени противопоказни условия на труд. Отчел, че определянето на процент трайно намалена работоспособност с решението на ТЕЛК, но при липса на посочени противопоказни условия на труд, не съставлява произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването и съответно за работодателя не се пораждат задължения по чл. 314 от КТ. В този смисъл се е позовал на решение по гр.д. № 112/2020г., IV ГО на ВКС. В случая съобразил, че в Експертно решение № 1415 от 10.04.2020г. на ТЕЛК е описано, че ищецът страда от увреждане на междупрешленния диск, хипертония и хронична бъбречна недостатъчност и му е определена 72 % ТНР, но в решението липсват посочени противопоказни условия на труд във връзка с трайно намалената работоспособност, а в експертно решение № 91074 от 25.04.2023г. на ТЕЛК е обективирано становище, че изпълнението на задълженията за длъжността „специалист контрол приходи, специалист кредит контрол“ е напълно съвместимо със здравословното състояние на ищеца. Извел извод, че не е установено ищецът да е подлежал на трудоустрояване или да е бил действително трудоустроен към 22.11.2022г., когато е сключено споразумението за изпитателен срок. Обосновал, че уговорената клауза за изпитване е валидна и по делото не е установено работодателят да е заобиколил забраната по чл. 325, т. 9, пр. 2 от КТ и да е действал недобросъвестно с цел недопустимо изпитването 3 на служител, подлежащ на трудоустрояване. Приел, че не е установено и твърдяното от ищеца заставяне/подлъгване да кандидатства за длъжността „Специалист кредит контрол“, нито подаденото от него заявление за кандидатстване да е неавтентично в частта относно подписа. Оспорването на ищеца по чл. 193 от ГПК на автобиография, подадена при кандидатстване и длъжностната характеристика приел, че са останали недоказани. Отчел, че в системата на работодателя са налице записи за подадено от ищеца заявление по обявата за работа с приложена автобиография. Автобиографията и длъжностната характеристика според заключението на приетата по делото СТЕ са подписани от ищеца чрез използване на името, паролата и допълнително изпращане на четирицифрен код до мобилния номер на ищеца. От показанията на свидетелите Б. и С. приел, че ищецът е кандидатствал за длъжността и се е явил на интервю. Приел от друга страна, че не е налице нарушение на забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ, съгласно която за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Длъжността „Сътрудник информационно обслужване на клиенти“ /която е заемал преди/ и на длъжността „Специалист кредит контрол“ /на която е назначен с уговорен срок за изпитване/ обсъдил като същностно различни, въпреки наличието на няколко повтарящи се задължения от общ порядък в длъжностите характеристики за двете длъжности, като например попълване на информация в системата и архивиране. В първия случай ищецът е работил в кол център, а във втория – като анализатор на кредитни досиета.

При разглеждане на отликите между тях отчел, че длъжността „Сътрудник информационно обслужване на клиенти“ е пряко свързана с обслужване на клиента – да предоставя информация на клиентите на мобилния оператор, да активира и деактивира абонаментни услуги, да прилага правилата за кредит контрол, а длъжността „Специалист кредит контрол“ предполага проследяване на нетипично поведение на клиентите, договорно неизпълнение и анализ за лимитите на услугите. Според длъжностната характеристика за длъжността „Специалист кредит контрол“ съществено и определящо за нея задължение на служителя е да извършва дейности по кредит контрол. Служителят е длъжен да обработва статистическа информация, да работи за разрешаване на проблемите на клиентите във връзка с потреблението на услугите, да прави предложения за промяна на процедурите. Пряка работа с клиенти тази длъжност не предполага. Извел съответно извод, че длъжността „специалист кредит контрол“ е съществено отличаваща се от длъжността „специалист информационно обслужване“. В заключение обосновал неоснователност на доводите, с които е оспорена законосъобразността на уволнението, съответно, че работодателят законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право по чл. 71, ал. 1 от КТ, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът П. Ч. обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими и решени в противоречие с практиката на ВКС следните въпроси:

1/ Налице ли е нова длъжност в контекста на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, когато първоначално изпълняваната от служителя длъжност включва в обема си основните функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен?

4

2/ Налице ли е промяна на трудовите функции, когато в новата длъжност по трудовото правоотношение са включени нови функции, които не са били възлагани като задължения на предходно заеманата длъжност, но същите са несъществени и имат само организационен характер?