Решение № 2119 от 18.10.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2227/2023
- Вид
- Решение № 2119
- Подписан
- 18.10.2023
- В сила
- 17.01.2024
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.46 ал.2, предл. първо · Закон за нормативните актове
- чл.327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2119 гр. Бургас, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА. П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20232120102227 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. Г. и Т. В. М. против “Ню Ейдж 2012“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.
Х. С. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25000 лева, представляваща част от изискуемо вземане в размер на 55369.72 лева по фактура № 26652/22.03.2022 г. за извършени доставки от „***“ АД към „Ню Ейдж 2012“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на основание Договор за факторинг от 21.06.2012г., изменен и допълнен с 51 анекса към него, и приложимите Общи условия за извършване на факторинг сделки на „*** (***)“ ЕАД, сключени между фактора „***“ ЕАД (с предишно наименование „*** (***)“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът) и доставчика „***“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че вземането произтича от доставка по търговска фактура, издадена от доставчика „***“ АД към платеца „Ню Ейдж 2012“ ЕООД. Титуляр за вземанията по тези фактури е банката-ищец на основание, както следва: 1/ сключен между банката-фактор и „***“ АД договор за факторинг, анекси и общи условия към него, който договор е за покупка на настоящи и бъдещи вземания по фактури с отложен падеж за извършени доставки; 2/ прехвърляне/цесия в полза на фактора „***“ ЕАД на настоящи и бъдещи вземания на доставчика „***“ АД по фактури за извършени доставки към платеца „Ню Ейдж 2012“ ЕООД и 3/ авансиране/плащане от стрА. на банката-фактор на основание договор за факторинг на доставчика на суми по прехвърлените/цедирани фактури, издадени от „***“ 1
АД срещу „Ню Ейдж 2012“ ЕООД. С договора за факторинг са прехвърлени вземания на доставчика „***“ АД към платеца „Ню Ейдж 2012“ ЕООД в полза на ищеца-фактор, по фактури с отложено плащане. Доставчикът е уведомил платеца с писмо, получено на 14.09.2017г., за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищеца. Платецът с друго писмо е потвърдил пред банката-фактор, че е уведомен за извършеното прехвърляне на настоящи и бъдещи вземания на доставчика в полза на фактора. Ответникът не е погасил на падеж задължението си по фактура от 22.03.2022г., като вземането е ликвидно и изискуемо.
Банката е извършила плащания по фактурата. Пълният размер на вземанията по фактурата е 55369.72 лева и са прехвърлени на банката-фактор. Платецът не е извършил плащане.
Плащане не е извършено и от доставчика на основание поетата солидарна отговорност по договора. Моли се искът да се уважи. Искът е по § 1 , т.11 ЗКПО вр. чл.327 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Счита, че претенцията е недопустима, понеже ответникът не е активно легитимиран да отговаря по нея. Надлежен ответник по делото следва да е „***“ АД, което е доставчик.
Според ОУ към договора за факторинг факторът запазва правото си да поиска плащане от доставчика по всяко време след падежа на фактурата, при отказ от стрА. на платеца да погаси вземанията към фактора. Доставчикът се задължава да възстанови на фактора до 7 дни от искането размера, който е получен като авансово плащане плюс лихвите, начислени до датата на възстановяване на сумата и съответните разноски. Доставчикът остава солидарно задължен с платеца спрямо фактора до пълното събиране на вземанията. Банката не е спазила ОУ, предвиждащи разпределение на риска при неплащане на вземането и не може да извлича благоприятни последици от противоправното си поведение. Релевира се възражение, че банката не е спазила чл. 2.2.1 от анекс № 1 към договора, както и чл.9 от ОУ, визиращи представяне на редица документи във връзка с факторинга /удостоверение от ЦРОЗ, удостоверение от НАП, писмо за прехвърляне на настоящи и бъдещи вземания/, които не са представени, поради което се намира в договорно неизпълнение на съществени условия от същия. Прави възражение за нарушение на чл.1.7 от Условията за изкупуване на вземания, а именно че приемането на фактурираните вземания от фактора се осъществява посредством частично авансово плащане на сумата по фактурите. Твърди, че банката не е спазила и задължението си по чл.1.8. от Условията за изкупуване на вземания, а именно да извести писмено платеца на всяко едно вземане по фактурите за извършеното прехвърляне на вземания в полза на фактора. Според договора за факторинг рискът от неплащане на платците се поема от доставчика, който отговаря солидарно с платеца за погасяване на задълженията по фактурите. Моли се делото да бъде прекратено, евентуално искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и закона, намира исковете за основателни.
Вземанията по иска се търсят на основание договор за факторинг. Според решение № 94/10.07.2014г. на ВКС по т.д. № 3643/2013г., разпоредбата на чл.2 ал.2 т.12 от Закона за кредитните интитуции /ЗКИ/ при изреждане на банковите сделки урежда най-общо 2 факторинга като договор за покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране на тези вземания. Следователно между цесията и факторинга съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет вземания на една от страните по тях към трети лица-длъжници на прехвърлителя.
Предметът на втория договор, обаче е ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга са само парични вземания, основани на тези сделки. С оглед целта на самия факторинг, а именно ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги на трето лице-негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се застъпва становището, че за разлика от цесията вземането-предмет на прехвърляне с договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към датата на сключване на договора за факторинг или най-малкото: с бъдещ, т.е. ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват функциите: финансиране от стрА. на фактора на търговската дейност на доставчика и поемане на риска, които отличават факторинга като форма на финансово-кредитна дейност за разлика от цесията по гражданското право.
Извън спецификите на договора за факторинг, очертани по-горе, последният съдържа като правопораждащ факт съществени общи признаци с договора за цесия, уреден в ЗЗД и следователно при празнина в закона, относно правните последици на договора за факторинг, съгласно чл.46 ал.2, предл. първо ЗНА следва да се приложат по А.логия на закона правните норми, уреждащи цесията по общото гражданско право.
В случая е бил сключен договор за факторинг от 21.06.2012г. между *** /***/ ЕАД като фактор и *** АД като доставчик, като с този договор доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи парични вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени на основанията по т.1 срещу лицата по т.3 от приложенията към договора, срещу определена в договора цена. Договорът е с краен срок до 21.06.2013г., но с многобройните му анекси срокът е бил продължаван, като последно е продължен до 01.11.2023г.
С приложение № 36-1 към анекс № 36 от 14.12.2018г. за платец по фактурите е посочено Ню Ейдж 2012 ЕООД. Следователно, според уговореното в договора за факторинг, ищецът като фактор е придобил бъдещите парични вземания на доставчика по съответните фактури по отношение на задълженото по фактурите лице, сегашен ответник. Вземанията за доставените стоки са прехвърлени на фактора, който следва да заплати на доставчика до 90% от стойността на фактурите, но не повече от 1200000 лева.
*** /***/ ЕАД е заличено юридическо лице с правоприемник *** АД. С други думи, банката-ищец е придобила бъдещите, респ. непадежиралите вземания по фактурите.
Доколкото договорът за факторинг е вид цесия, тя трябва да се съобщи на длъжника по силата на чл.99, ал.4 ЗЗД, за да може да го обвърже. В случая това е сторено. Налице е писмо от платеца Ню Ейдж 2012 ЕООД до *** /***/ ЕАД, в което е признато, че платецът е 3 получил от *** АД писмо за уведомяването му, че доставчикът ползва факторинг услугите на банката и всички възникнали вземания или вземания, които ще възникнат от вече подписани договори или от договорите, които ще бъдат подписани за доставките на стоки или услуги ще бъдат прехвърлени на *** /***/ ЕАД. Това ще важи за фактурите след 05.09.2017г., като за тези вземания прехвърлянето е неотменяемо и плащанията, за да са действителни и да имат погасителен ефект, трябва да се извършат единствено в полза на банката. Следователно ответникът е потвърдил писмено, че старият кредитор го е уведомил за прехвърлянето на бъдещите вземания. Така за кредитор на ответника се счита факторът.
Налице е искане за усвояване на суми, подадено от *** АД, като бъде заверена тяхна сметка със сумата от 49832.75 лева, представляваща 90% от стойността на фактура № 26652/22.03.2022г., издадена общо за 55369.72 лева, с падеж на 19.07.2022г.
Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че в счетоводството на банката е отразено счетоводно записване по осчетоводяването на фактурата като вземане по партидите на доставчика и платеца, с дата на възникване на вземането 22.03.2022г.
Извършено е авансиране на 90% от стойността на фактурата - 49832.75 лева чрез извършен превод от стрА. на банката към доставчика на 23.03.2022г. Вещото лице сочи, че не се установява плащане от стрА. на платеца към банката фактор.
Следователно, в полза на банката е възникнало вземането по фактурата спрямо платеца - ответник по делото. Банката е фактор по договор за факторинг и е закупила вземанията на доставчика по фактури, които вземания още не са били падежирали при закупуването им. Конкретно тя е закупила и вземанията против ответника, включително и това по фактура № 26652/22.03.2022г., издадена общо за 55369.72 лева. Платила е на 22.03.2022г. 90% от фактурата, а именно 49832.75 лева. Прехвърлянето на вземанията е съобщено на платеца видно от негово писмо, с което той извънсъдебно е признал за този факт. Ето защо сега банката може да претендира сумата по фактурата да й бъде заплатена от ответното дружество.
Възраженията на ответника в отговора му са неоснователни. Възразява се, че според ОУ към договора за факторинг факторът запазва правото си да поиска плащане от доставчика по всяко време след падежа на фактурата, при отказ от стрА. на платеца да погаси вземанията към фактора, понеже доставчикът остава солидарно задължен с платеца спрямо фактора до пълното събиране на вземанията. Съдът отчита, че това наистина е така, но отговорността на платеца за плащане на фактурата остава и банката може да търси сумата именно от платеца. Доставчикът остава солидарно с платеца за вземанията, които не са платени и банката може да заведе дело и против него, но дали тя ще предяви иск против платеца или против доставчика е въпрос изцяло на нейна преценка. В случая искът е против платеца, който отговаря за заплащане на фактурата, която е отдавна падежирала.
Другото възражение е, че банката не е спазила чл. 2.2.1 от анекс № 1 към договора, както и чл.9 от ОУ, визиращи представяне на редица документи във връзка с факторинга /удостоверение от ЦРОЗ, удостоверение от НАП, писмо за прехвърляне на настоящи и бъдещи вземания/, които не са представени, поради което се намира в договорно 4 неизпълнение на съществени условия от същия. Съдът намира, че това възражение е неотносимо, тъй като касае въпрос в отношенията между фактора и доставчика. Дори и документите да не са осигурени, това не е било очевидно пречка за фактора да заплати 90% от фактурата и съответно вземането е стА.ло негово.
Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da8963c1-ee14-4aab-9a1c-a6187851874f