Решение № 129 от 27.06.2023, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 129 от 27.06.2023 г., гр.

Кюстендил

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АСЯ СТОИМЕНОВА

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 123 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Л.С.Т., с ЕГН **********, чрез адвокат А.Т., срещу Решение № 108/29.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1151/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № BG22032022/5800/P8-461/15.09.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). С посоченото наказателно постановление на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Т. е наложена глоба в размер на 1800 лева. В жалбата е изложено касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 1 от

Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

Л.Т. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. Със становище с вх. № 2453/14.06.2023 г. адвокат А.Т. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

Директорът на НТУ към АПИ не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 4875/25.05.2023 г. по описа на Районен съд – Дупница и молба с вх. № 2357/12.06.2023 по описа на Административен съд – Кюстендил процесуалният му представител по пълномощие юрисконсулт Д Т. оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Л.Т. е ангажирана за това, че на 11.03.2022 г. в 16:49 часа, по път А-3, км 52+049, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал пътно превозно средство (ППС) влекач, марка и модел „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС”, с рег. № СВ1221КН, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Районният съд е приел от фактическата страна на спора, че посоченото ППС, управлявано от Т., е установено на 22.03.2022 г. в 21:31 часа на граничен контролно-пропускателен пункт „Кулата”, в направление излизане от територията на Република България. При направената от служители при Агенция „Митници” справка в Електронната система за събиране на пътни такси е установено, че на 11.03.2022 г. в 16:49 часа, по път А-3, км 52+049, в обхвата на платената пътна мрежа (съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерския съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса) същото ППС е засечено от контролно устройство на АПИ да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Срещу Л.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG22032022/5800/Р8-461/22.03.2022 г. за нарушение по чл.

179, ал. 3а от ЗДвП (съгласно посочената норма водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева). Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното постановление.

Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд за доказано авторство на процесното деяние. Субект на отговорността по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е водачът, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП, в приложимата редакция, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането ѝ дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Л.Т. е санкциониран за нарушение на първата хипотеза на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП

– за това, че на 11.03.2022 г. в 16:49 часа, по път А-3, км 52+049, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал ППС влекач, марка и модел „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС”, с рег. № СВ1221КН, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тежестта за установяване на авторството на деянието е на административнонаказващия орган. От събраните по делото доказателства не се установява, че на 11.03.2022 г. в 16:49 часа Л.Т. е управлявал процесния влекач по път А-3, км 52+049, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Липсата на възражение от страна на Т. срещу процесния АУАН не доказва авторството на деянието.

Предвидената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възможност нарушителят да направи възражения при съставянето на акта и в седемдневен срок от подписването му е проявление на правото му на защита.

Независимо от изхода на спора на Л.Т. не следва да се присъждат деловодни разноски в касационното производство, доколкото липсват доказателства да са направени такива.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ

Решение № 108/29.03.2023 г., постановено по АНД № 1151/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление

№ BG22032022/5800/P8-461/15.09.2022г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Л.С.Т., с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.