Определение № 19417 от 17.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19417 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508397 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", против определение № 18704 от 19.05.2026г, с което е оставена без уважение молбата ни по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 19524/29.10.2025 г. по описа за 2026 г. на СРС, 127 състав, в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба „ИЗИ

АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, взема становище по частната жалба, като счита частната жалба за неоснователна и необоснована.

Моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по чл. 248 от ГПК на насрещна страна се дава възможност за становище, като съдът се произнася в закрито заседание и определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Настоящият съдебен състав приема, че с решението отговорността за разноските по делото е разпределена правилно с Решението от 29.10.2025 г. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт.

Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет.

Както и съдът е посочил в мотивите на решението, в гражданския процес следва да бъде стриктно съблюдавано правилото на чл. 3 ГПК, задължаващо участващите в съдебните производства под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

1

Злоупотребата с право представлява съзнателно превратно упражняване на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права - какъвто именно е настоящия случай. Справедливите граници за упражняването на едно материално или процесуално право е преди всичко задоволяване на интереси, които законодателят счита достойни за защита, както и постигането на правомерни цели.

В мотивите си първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е постановил мотивирано и обосновано Определение в обжалвания от страна на ищеца съдебен акт.

По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно е определил разноските, отчитайки актуалната правна уредба към приключването на устните състезания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.", против определение № 18704 от 19.05.2026 г. постановено по гр.д. № 20251110103851 по описа за 2025 г. на СРС, 127 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2