Определение № 334 от 02.10.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 412/2024
- Вид
- Определение № 334
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 ал.4, 5 и 6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25 ал.5 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25 ал.4, 5 и 6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20245001000412 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 130 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 5840/17.06.2024 г. от С. „С.к.и.б.и. „Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Б. и от Г. Г. Б. като физическо лице в лично качество – чрез процесуалния представител на С.то и на физическото лице адв. Т. З. против Определение №148 от 31.05.2024 г., постановено по т. д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е прекратено производството по т.д. №9/2024г. по описа на Окръжен съд – Хасково, поради недопустимост на предявените от С. „С.к.и.б.и. „Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г.
Г. Б. против С. „Б.К.ф.“ за обявяване за нищожни решенията, взети с Протокол от 21.01.2024г. на УС на С. „Б.К.ф.“ и при условията на евентуалност – за отмяна на тези решения на УС, поради незаконосъобразността им и с което е осъдено С. „С.к.и.б.и. „Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Б. да заплати на С. „Б.К.ф.“, ЕИК **, със съдебен адрес: гр.
С., бул. „С.ш.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* разноски в размер на 1255 лева.
Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.
Изложени са съображения за допустимост на исковете против решенията на УС на С.то, които – според жалбоподателя - подлежат на пряк съдебен контрол, защото са такива от компетентността на общото събрание на С.то, а решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол. Другият довод е, че те страдат от такива съществени пороци, които обуславят тяхната нищожност, а всеки, който има правен интерес, би могъл да твърди 1 нищожност на тези решения и да се позовава на нея пред съд. Като съществено нарушение, обосноваващо нищожността, се сочи недопускане на двама от членовете на УС да участват в заседанието чрез двустранна телефонна връзка и отразяването на неверни данни в протокола от председателстващия.
Постъпил е отговор от С. „Б.К.ф.“ – гр.С., ЕИК **, със съдебен адрес: гр. С., бул. „С.ш.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* – чрез процесуалния представител на С. адв. А. Д. с адрес: гр. С., ул. „М.“ №*, с който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски в размер на 600 лева за производството по частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С Определение №148 от 31.05.2024 г., постановено по т. д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, е прекратено производството по т.д. №9/2024г. по описа на Окръжен съд – Хасково, поради недопустимост на предявените от С. „С.к.и.б.и. „Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Б. против С. „Б.К.ф.“ за обявяване за нищожни решенията, взети с Протокол от 21.01.2024г. на УС на С. „Б.К.ф.“ и при условията на евентуалност – за отмяна на тези решения на УС, поради незаконосъобразността им и с което е осъдено С. „С.к.и.б.и.
„Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Б. да заплати на С. „Б.К.ф.“, ЕИК **, със съдебен адрес: гр. С., бул. „С.ш.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* разноски в размер на 1255 лева.
Този извод на първоинстанционния съд се основава на обстоятелството, че обжалваните решения на УС на ответното С. не подлежат на директен съдебен контрол, а следва първо да бъдат оспорени пред Общото събрание на С.то, като едва решенията на ОС по повод на оспорените пред него решения на УС биха подлежали на съдебен контрол.
Тези изводи на окръжния съд следва да бъдат споделени.
Предявени са искове за обявяване за нищожни решенията, взети с Протокол от 21.01.2024г. на УС на С. „Б.К.ф.“ и при условията на евентуалност – за отмяна на тези решения на УС, поради незаконосъобразността им. В исковата молба са изложени твърдения за нередовно свикване на заседанието на управителния съвет, за провеждането му извън населеното място по регистрация на С.то, за недопускане на двама от членовете на УС да участват в заседанието чрез двустранна телефонна връзка и за липса на основания за освобождаване от длъжност на председателя и заместник – председателя на УС и за избор на други такива. С допълнителна уточняваща молба се твърди, че решения на УС са нищожни, тъй като приемането и изключването на членове е от компетентността на ОС като орган на С.то и защото двама от членовете на УС не са допуснати да участват в заседанието чрез двустранна телефонна връзка. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на решенията на УС, при условията на евентуалност.
Съгласно чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава.
Съгласно чл.25 ал.5 от ЗЮЛНЦ решенията на органите на С.то, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на С.то или 2 на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.
Следователно законът предвижда съдебен контрол само за решенията на общото събрание на С. с нестопанска цел, не и за решения на други негови органи, в това число и на управителния съвет.
Същото е предвиждането и в устава на С.то. Съгласно чл.43 от същия всеки заинтересован член на ф. може да оспори пред общото събрание решение на управителния съвет, което е взето в противоречие със Закона, устава или други вътрешни актове на ф.. В този смисъл е и разпоредбата на чл.34 от устава, съгласно която решенията на органите на ф., които са взети в противоречие със закона, устава или другите вътрешни актове, могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание по искане на заинтересованите членове на С.то или на негов орган.
Съгласно чл.35 от устава споровете относно законосъобразността на решенията на ОС могат да бъдат повдигани пред съда по регистрацията на ф. от всеки член или неин орган.
Следователно регламентацията относно оспорването на решения, взети от УС и в устава на С.то е идентична с тази в ЗЮЛНЦ.
В закона е въведен диференциран правен режим за защита срещу решенията на органите на С.то с нестопанска цел като в зависимост от компетентността на органа е уреден различен ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, предвиждащ оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, приложим при оспорване на решенията на общото събрание пред компетентния за това съд. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Определение №448/24.06.2013г. по ч. т. д. № 2297/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 179 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
Независимо дали противоречието на атакуваните решения със закона или устава ще бъде определено като тяхна нищожност или тяхна незаконосъобразност, правния ред за защита е този, посочен от чл.25 ал.4, 5 и 6 от ЗЮЛНЦ. Жалбоподателите имат възможност да оспорят пред ОС на С.то решенията на УС, като при евентуално тяхно потвърждаване от ОС би възникнало правото им да оспорят решенията на ОС по съдебен ред. Директното оспорване на решения на УС пред съда не се допуска от правния ред. Касае се за явна недопустимост на предявения иск. В случая не е налице положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК следва С. „С.к.и.б.и. „Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г.
Б. и Г. Г. Б. като физическо лице в лично качество да бъдат осъдени да заплатят на С.
„Б.К.ф.“, ЕИК **, със съдебен адрес: гр. С., бул. „С.ш.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* сумата 600 лева – разноски за производството по частната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 5840/17.06.2024 г. от С.
„С.к.и.б.и. „Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Б. и от Г. Г. Б. като физическо лице в лично качество – чрез процесуалния представител на С.то и на физическото лице адв. Т. З. против Определение №148 от 31.05.2024 г., постановено по т. д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е прекратено производството по т.д. №9/2024г. по описа на Окръжен съд – Хасково, поради недопустимост на предявените от С. „С.к.и.б.и. „Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Б. против С. „Б.К.ф.“ за обявяване за нищожни решенията, взети с Протокол от 21.01.2024г. на УС на С. „Б.К.ф.“ и при условията на евентуалност – за отмяна на тези решения на УС, поради незаконосъобразността им и с което е осъдено С. „С.к.и.б.и.
„Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Б. да заплати на С. „Б.К.ф.“, ЕИК **, със съдебен адрес: гр. С., бул. „С.ш.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* разноски в размер на 1255 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА С. „С.к.и.б.и. „Б.“, ЕИК ***, представлявано от Г. Г. Б. и Г. Г. Б. като физическо лице в лично качество да заплатят общо на С. „Б.К.ф.“, ЕИК **, със съдебен адрес: гр. С., бул. „С.ш.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* сумата 600 лева – разноски за производството по частната жалба.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4