Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5949 от 07.08.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2497/2019
Вид
Решение № 5949
Подписан
07.08.2019
В сила
07.08.2019
Състав
ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА, ДЕСИСЛАВА ЛЮБОМИРОВА ПОПКОЛЕВА, АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 136, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 96, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 60а · Закон за съдебната власт

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.08.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ

ОРЕШАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА

ПОПКОЛЕВА

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при секретаря Татяна

Щерева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 2497 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 182 от 02.01.2019 г., постановено по гр. д. № 45835/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 120-ти състав, е отхвърлил предявения от М.С.П. срещу Административен съд – София град иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за необосновано забавяне на производството по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на Административен съд – София град. Със същото решение съдът е уважил частично предявения от М.С.П. срещу Върховния административен съд иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, като е осъдъл ответника да заплати на ищцата сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за необосновано забавяне на производството по кас. адм. д. № 582/2017 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1 500 лева. С оглед изхода на спора Върховния административен съд е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лева – разноски по делото съразмрно на уважената част от иска.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата М.С.П., в която се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, възлизащи в размер на сумата от 3 500 лв., срещу Административен съд – София град, както и неоснователно е отхвърлил претенцията ѝ срещу Върховния административен съд за сумата над 1 000 лв. до пълния предявен размер. Жалбоподателката счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че Административен съд – София град е бил в невъзможност да предстви изисканият от него препис от образуваното под негов опис адм. д. № 6621/2014 г., като по този начин е пропуснал да приложи по отношение на този ответник нормата на чл. 161 ГПК като приеме за установени по делото обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Противопоставя се на възприетата в обжалваното решение фактическа обстановка, като намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че по отношение на ищцата производството пред Административен съд – София град е продължило само година, два месеца и шест дни като не е било съобразено обстоятелството, че исковата молба на ищцата е постъпила в съда значително преди конституирането ѝ като страна по адм. д. № 6621/2014 г. с нарочно определение на съда. От друга страна жалбоподателката счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил правилото на чл. 161 ГПК по отношение на втория ответник – Върховния административен съд – като обаче неправилно е определил следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди на сумата от 1 000 лева, размер, който жалбоподателката счита за несправедлив и занижен. В допълнение счита, че съдът е изградил изводите си на отчасти неправилно възприета от него фактическа обстановка като е приел, че пред Върховния административен съд са били проведени само три открити съдебни заседания, без да са били съобразени заседанието, провело се на 05.12.2018 г., както и насроченото за 30.01.2019 г. открито съдебно заседание. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени за пълния предявен размер. Претендира разноски. В съдебното заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззивницата и нейн син

С.П. поддържа въззивната жалба и моли да се уважи изцяло.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от Административен съд – София град, в който се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Възприема като правилни изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на него не са били налице условията за прилагане на процесуалната санкция по чл. 161 ГПК, доколкото административното дело, препис от съдържащите се в което писмени доказателства са изискани от съда, не се е намирало у него.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила и въззивна жалба от Върховния административен съд, с която решението се обжалва в осъдителната му част, с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил по отношение на него санкцията по чл. 161 ГПК, в резултат на което е възприел извод за необосновано забавяне извън разумния за това срок на образуваното под негов опис адм. д. № 582/2017 г.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от М.С.П., в който се излагат подробни съображения в подкрепа на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника уважена част. Ищцата оспорва възраженията на жалбоподателя, че по делото не са представени доказателства, подкрепящи твърденията ѝ за реалното настъпване на претендираните от нейна страна неимуществени вреди. Намира за неотносими и несъстоятелни доводите на жалбоподателя, че забаването на делото извън разумния срок се дължало на високата натовареност на съда. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила в обжалваната уважена част.

Софийска градска прокуратура намира въззивните жалби за неоснователни, поради което счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част и частично неправилно. По съществото на поставения за разглеждане правен спор настоящият въззивен състав намира, следното:

Неоснователно първоинстанционният съд без по делото да е приложен отговор на вторите писма от м.10. и от м.11.2018год., с които са изискани служебно заверени копия от адм.дело №6621/2014год. на АССГ и от адм.дело №582/2017год. на ВАС, след като първото дело е приложено към второто и което е било висящо, поради което не е могло да бъде изпратено и без да съобрази от първоинстанционният съд с оглед на приложените по делото писма отговори от ВАС, че същите адм.дела са искани от още няколко състава на СРС едновременно, а видно и от отговор на ВАС с писмо от 19.10.2018год. заверени преписи от исканите адм.дела са били вече изпратени в СРС, като съдържат около 989страници и се искат от още 15 състава на СРС, не е извършил служебна проверка, за да установи, че към момента на приключване на делото исканите адм.дела са били вече в СРС и е можел да направи констатация от тях, но е приключил производството по настоящото дело, като се е позовал на чл.161 ГПК. Неоснователно е позоваването на първоинстанционният съд в този случай на посочената разпоредба поради което след като са изискани и приложени по настоящото въззивно производство заверени преписи от адм.дело №6621/2014год. на АССГ и от адм.дело № 582/2017год. на ВАС следва да бъдат обсъдени като доказателства по делото.

От приложения препис от доказателствата по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ е видно, че делото е образувано на 04.07.2014 г. въз основа на изпратена по подсъдност от Върховния административен съд искова молба, подадена от З.К.С.и Д.Р.Ц.срещу Министерство на образованието и науката. С молба, депозирана на 07.07.2014 г., ищците са уточнили предмета на делото, като е посочено, че съдът е сезран с искане за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи във връзка с нищожна Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. на министъра на образованието.

По делото не е спорно, че с молба от 19.02.2015 г. двадесет и две физически лица, в това число и ищцата по настоящото дело М.С.П., са поискали да бъдат конституирани като ищци по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ.

С определение № 1171 от 09.03.2015 г. съдът е оставил исковата молба на З.К.С.и Д.Р.Ц.без разглеждане като е постановил прекратяване на адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ.

С определение № 6551 от 03.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4094/2015 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, обжалваното определение № 1171 от 09.03.2015 г., постановено по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ е отменено, като делото е върнато в АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане от 05.06.2015 г. адм. д. № 6621/2014 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.09.2015 г.

С определение от 30.07.2015 г. съдът е постановил разпореждане, с което е приел, че са налице предпоставките за присъединяване на адм. д. № 2401/2015 г. по описа на АССГ, образувано по искова молба на двадесет и две физически лица, в това число ищцата М.С.П., срещу Министерство на образованието и науката за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи във връзка с незаконосъобразна Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. на министъра на образованието, като е постановил същото да се присъедини към висящото пред него адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ. В приложено определение по гр.дело №2401/2015год. е констатирана нередовност на исковата молба и в тази връзка е посочена постъпила от ищците молба, с която са уточнили предявените искове до присъединяване на делото.

Видно от протокола от провелото се на 28.09.2015 г. открито съдебно заседение по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ ищцата М.С.П. се е явила лично, като заедно с останалите явили се по делото ищци са заявили, че упълномощават ищеца З.К.С.да ги представлява по делото. Ход на делото не е даден, поради противопоставяне на ищеца З.К.С., във връзка с присъединяване на делата, сбиране на доказателства и призовававане на служебен защитник и на страните е предоставена възможност в тридневен срок да изложат всичките си доказателствени искания.

Следващото открито съдебно заседание по делото се е провело на 19.10.2015 г. Ход на делото отново не е даден, тъй като съдът е приел, че по делото следва да вземе участие, съответно следва да бъде призован, назначеният на ищеца З.К.С.служебен адвокат по гр. д. № 844/2013 г., присъединено по адм. д. № 6621/2014 г. Разглеждането на делото е отложено за 30.11.2015 г.

С определение от 21.10.2015 г. съдът, след като е съобразил, че с определение от 24.04.2014 г. ищецът З.К.С.е лишен от правна помощ, е отменил протоколно определение от 19.10.2015 г., с което е постановено призоваването на служебния защитник на З.К.С.. На ишеца са дадени указания да представи доказателства във връзка с материалното и гражданското си състояние с оглед необходимостта от извършване на преценка по искането му за допускане на правна помощ.

С молба от 30.10.2015 г. З.К.С., в лично качество и като пълномощник на останалите ищци, е поискал отвод на съдебния състав, като с разпореждане от 02.11.2015 г. молбата е оставена без разглеждане. С молба от 04.11.2015 г. ищецът повторно е поискал отвод на докладчика по делото. С определение от същата дата съдът се е произнесъл с определение, с което е оставил молбата на ищеца без уважение. Срещу определението на съда от 04.11.2015 г. е постъпила частна жалба, оставена без разглеждане с определение от 25.11.2015 г., постановено по адм. д. № 13126/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Определението на Върховния административен съд от 25.11.2015 г. е обжалвано с частна жалба, оставена без уважение от петчленен състав на същия съд, постановено на 21.01.2016 г. по адм. д. № 14180/2015 г.