Решение № 6700 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6700 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110159298 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Б. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ..., притежаваща л.к. № ..., валидна до 26.06.2032 г., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ..., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността в гр. София, ..., представлявано от Д. М. М. Управител, против "Вивус. БГ" ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в гр.

София, ..., представлявано от управителя З.С.Р.

Твърди се в исковата молба, че на 22.05.2023 г. между ищеца, като заемател и ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем № 9881355002. Съгласно клаузите на договора ответникът е предоставил на заемателя сумата от 200 лв., която той се е задължил да погаси в срок до 21.06.2023 г. при уговорени ГПР в размер на 49.60 % и лихвен процент в размер на 40.94 %. С договора страните са уговорили кредитополучателят да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 51.26 лв. Твърди, че е погасила изцяло задължението си по договора за паричен заем, чрез заплащане по банкова сметка на ответника на сума в общ размер от 258.00 лв.

И. Б. Т. навежда доводи, че процесния договор за паричен заем е нищожен в цялост, тъй като противоречи на императивни норми и съдържа неравноправни клаузи.

Ищецът поддържа, че целият договор за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Поддържа, че в договора бил погрешно посочен размерът на ГПР, като действителният приложимият такъв в отношенията между страните размер на ГПР превишавал в пъти законоустановения максимален праг установен в ЗПК. Счита, че това е така, доколкото възнаграждението за допълнителна услуга има характер на прикрит разход, с който се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗЗП. Сочи, че налице била заблуждаваща търговска практика по 1 смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от ЗЗП. Намира за нищожна процесната клауза за определяне на такса за експресно разглеждане на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че процесната клауза е неравноправна на по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК.

Като излага тези факти и съображения, И. Б. Т. предявява обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата в Договор за паричен заем № 9881355002/22.05.2023 г., регламентираща заплащането на такса за бързо разглеждане поради проиворечиетони със закона , с добрите нрави или до колкото представлява заобикаляща закона неравноправна клауза, както и да бъде осъдено ответното дружество да и заплати сумата от 50.00 лв., частичен иск от цялото вземане в размер от 51.26 лв, представляваща платена без основание такса за бързо разглеждане по нищожно клауза по Договор за паричен заем № 9881355002/22.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените по делото разноски.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

С молба с вх. № 376215/17/11/2025 г. процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, с което поддържа исковете и направените доказателствени искания, моли на основание чл. 214 ГПК съда да допусне изменение по размер на иска, чрез неговото увеличение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като същия да се счита предявен за сумата от 51.26 лв, който иск вече няма да е частичен, а представлява пълния размер на вземането. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие при редовно призоваване на страните в открито съдебно заседания. В случай че съда счете делото за изяснено от фактическа страна, моли да се даде ход на устните състезания. Не сочи други доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез юрк.

Десислава Добромирова Димитрова, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани при съображения подробно изложени в изложени в отговора. Не оспорва извършено плащане на сумата по кредита от ищцата на 26.06.2023 г. Ответникът не оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Навежда доводи и твърдения, че договорът за потребителски кредит е действителен – не противоречи на добрите нрави. Твърди, че таксата за бързо разглеждане е начислена на потребителя за предоставената допълнителна услуга с незадължителен характер, която се намира в съответствие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Оспорва твърденията, за наличие на неравноправни клаузи, в това число и относно клаузата предвиждаща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените исковете, като неоснователни и недоказани. Прави възражение против размера на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищцата, като навежда доводи и твърдения във връзка с процесуалното поведение на процесуалния представител на ищцата във връзка с предварително планирани и последователни действия касаещи злоупотреба с право, като противоречащи на основни процесуални принципи, конкретно на чл. 3 от ГПК. Претендира разноски.

Моли, при редовно призоване на страните по делото и не явяване на ответника и процесуалния му представител в открито съдебно заседание във връзка с чл. 142, ал. 1 от ГПК, същото да се гледа в тяхно отсъствие.

Ответникът, чрез пълномощника си с отговора на исковата молба, с вх. № 72966/28.02.2025 г., поддържа направени възражения и оспорвания във връзка с насрочено открито съдебно заседание.

2

В открито съдебно заседание от 20.11.2025 г. ответникът не изпраща законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно доказване по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл I, II и III ЗЗД и чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването й по валидни договорни клаузи.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата:

Между ищцата и ответника е бил сключен сключен договор за паричен заем № 9881355002/22.05.2023 г., падеж 21.06.2023 г., съгласно който ищцата получава сумата 200.00 лева, при ГПР 49.60%, годишен лихвен процент – 40.94%, като следва да заплати и такса за бързо разглеждане на докумети вв размер на 51.26 лв. Посочва се, че клаузата „Такса за бързо разглеждане“ към ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 9881355002/22.05.2023 г., както и в общите условия /чл. 4.1./ отново наименувана, като „Такса за бързо разглеждане“.

Съгласно чл. 4.1. от Общите условия кредитополучателят има право да поиска бързо разглеждане на документите за одобрение и отпускане на кредита. Бързото разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора.

С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено, че ищцата се е възползвала от допълнителната услуга за бързо разглеждане на документите за одобрение и отпускане на кредита по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 9881355002/22.05.2023 г., като за всяка незадължителна услуга е била начислена такса в размер съгласно тарифата на ответното дружество.

Сключеният между ищцата и "Вивус. БГ" ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност преценката относно действителността на процесните клаузи от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., 3

ОСТК.

Съгласно представените по делото Общи условия на ответника договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт и телефон/, като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК.

Посочено е, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента /кредитополучателя/, като, за да получи кредит той попълва искане за отпускане на кредит, намиращо се на уебсайта на дружеството, където предоставя пълни и верни данни, относно своята самоличност като: имена, ЕГН, адрес, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка и др. Договорът се счита сключен на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят го е приел на началната страница ( чл. 6. 2.).

От представените материали, описващи начина на кандидатстване на страницата на ответника, представеното платежно нареждане, за извършен по сметка на ищеца превод, на сума в размер на описаната в договора, както и данните в самия договор, представен от ищеца, който видно е генериран от страницата на ответника, съдът приема, че ищецът е попълнил заявка за кандидатстване на сайта на ответника, съдържаща личните му данни / три имена, ЕГН, телефон, електронна поща, банкова сметка и т. н. /. Попълването на заявката съдът намира, че е извършено именно от ищеца, доколкото не се твърди и доказва различно от него лице да е имало достъп до толкова лични данни и да ги е ползвало включително и относно електронния адрес.

Видно от представения от ответника материал от електронната страница за кандидатстване за кредит, за да бъде генериран договор с всички данни, които съдържа представеният към исковата молба, следва да се натисне бутон "подпиши".

Предвид изложеното с предоставянето на лични данни и изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството следва да се приеме, че ищецът изявява воля за сключването на договора и приема Общите условия, част от допълнителното му съдържание /чл. 13, ал. 4 вр. с, ал. 1 ЗЕДЕП/, с което електронната оферта е приета и подписана, а формата спазена. Изявленията, направени чрез електронна поща или проведени телефонни разговори, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. След като ищецът е в държане на договора генериран от страницата на дружеството, който се получава по електронна поща след завършване на описаната по – горе процедура и ответникът е превел сумата по кредита, по посочената от ищеца банкова сметка, съдът приема, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние.