Решение № 2963 от 06.08.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3488/2024
- Вид
- Решение № 2963
- Подписан
- 06.08.2025
- В сила
- 08.11.2025
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 2963 гр. Варна, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № **3110103488 по описа за ** година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Ищците С. Н. С. и Д. Н. П. твърдят, че с ответника К. Т. В. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/**-** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 03.02.2014 г., с адрес: гр. Варна, ж. к. „**“, площ: 839 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: **, съседи:
**-**, при равни квоти.
Излагат, че на 13.12.1971 г. по силата на Нотариален акт № **-** г., издаден от нотариус при Варненски районен съд, Т. Н. Д. дарила на покойния им баща Н. П. Т. следния свой недвижим имот: лозе в местност „Малка Кокарджа“, Варненско землище с пространство един декар, при граници: **** и Т. Н. Д.. Сочат, че Н. Т. починал на 26.04.1976 г. и оставил трима законни наследници: Ст. П. П. /преживяла съпруга/, Д. Н. П. и С. Н. С. /дъщери/, всяка от които придобила по 1/3 идеална част от описания недвижим имот.
С нотариален акт № **/** г., на 12.03.** г., при условията и реда предвидени в глава II от ЗСГ /отм./ била извършена продажба на гореописания имот /описан в нотариалния акт като дворно място от 1000 кв.м. в ж.к. „**“, гр. Варна, представляващо имот пл.№ **/, като за купувач на имота била определена ответницата К. Т. В.. С Решение от 06.04.** г. по гр. д. № 2284/** г. по описа на Районен съд – Варна, влязло в сила на 07.07.** г., договорът за продажба бил обявен за нищожен до размера на прехвърлените от ищците 2/3 идеални части от имота. Поради изложеното С. Н. С., Д. Н. П. и К. Т. В. се 1 явяват съсобственици на същия при равни квоти /по 1/3 идеална част за всяка от тях/.
Ищците поддържат, че понастоящем имотът се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.
Излагат, че от 90-те години на миналия век до настоящия момент същият представлява неоградено, необработвано и неподдържано дворно място, обрасло с храсти, трева и плевели. Няколко пъти годишно ищците и майка им го посещавали, а до преди няколко години последната се грижела за него, като го разчиствала от треви и храсти. На 22.02.** г. С. С. била уведомена от АГКК, че ответницата е инициирала производство за нанасяне на промени в КРНИ, засягащи делбения имот и състоящи се в заличаване на Н.
П. Т. и вписване на нея като собственик по давност. Така С. узнала, че В. се е снабдила с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № **-** от 2023 г. на нотариус Людмила Тренчева , вписан в Служба по вписванията – Варна вх. peг. № **-**.2023 г., с който е призната за едноличен собственик на имот с идентификатор ***. Ищцата веднага подала писмо до СГКК-Варна, с което се противопоставила на вписването.
Ищците оспорват ответницата да е владяла имота в продължение на 10 години, респ. да го е придобила по давност.
Излагат, че по заявление на майка им като собственици на имота са вписани наследодателят им – Н. П. Т., както и К. Т. В. /за 1/3 идеална част/.
Сочат, че винаги са заплащали дължимите местни данъци за имота, а през 2013 г. са подали искане до Община Варна за издаване на служебна бележка за това, че имотът не попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Заявяват, че винаги са имали намерение да възложат на строител да изгради сграда в поземления имот, като получат обезщетение - индивидуални обекти от бъдещата сграда.
Твърдят, че ответницата от години се е установила извън пределите на Република България.
Ищците уточняват, че К. В. е била в граждански брак към момента на съставяне на посочения по-горе констативен нотариален акт, поради което и са отправили искане за конституиране на съпруга й като страна в производството.
Отправят искане до съда за делба на подробно описания по-горе недвижим имот между С. Н. С., Д. Н. П. и К. Т. В., при равни квоти.
Оспорват издадения в полза на ответника констативен нотариален акт № **-** от 2023 г. на нотариус Людмила Тренчева и молят същият да бъде отменен.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Т. В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
С Определение № 10646/20.09.** г. като страна в производството е конституиран Ц. И. В., на когото по реда на чл. 131 ГПК е дадена възможност за подаване на писмен отговор.
В законоустановения срок Ц. И. В. е подал писмен отговор, с който 2 оспорва иска.
В проведеното по делото съдебно заседание ищците поддържат предявения иск за делба.
Ответникът К. В., лично и в качеството на процесуален представител на Ц. В., признава изцяло наведените с исковата молба твърдения.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала на твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху недвижимия имот – предмет на делбата, ликвидирането на която се цели чрез инициираното делбено производство.
С протоколно определение от 25.04.2025 г. съдът е приел за безспорни между страните следните обстоятелства: че Н. Т., наследодателят на ищците, е придобил делбения имот по силата на договор за дарение от 1971 г.; че след смъртта си последният е оставил за наследници своята съпруга Ст. П. и дъщерите си - ищците Д. П. и С. С., както и че по силата на договор за покупко-продажба от 12.03.** г. имотът е прехвърлен на ответницата К. Т., а впоследствие с решението по гр.д.№ 2284/** г., този договор е обявен за нищожен до размера на прехвърлените от ищците 2/3 идеални части от имота.
По делото служебно е допусната съдебно-техническа експертиза.
Според заключението на вещото лице, което следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и обосновано, е налице идентичност между делбения имот, от една страна, и имотите, описани в договора за дарение в полза на Н.
Т., както и в договора за покупко-продажба, с който К. В. се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от имота, от друга страна.
От изложеното следва, че ищците и майка им Ст. П. са придобили по наследство от Н. Т. по 1/3 от поземлен имот с идентификатор ***, като въз основа на договора за покупко-продажба от 12.03.** г. Ст. П. е прехвърлила на ответницата В. своя дял от имота. По този начин е възникнала съсобственост между С. Н. С., Д. Н. П. и К. Т. В. при равни квоти – по 1/3 идеална част за всяка от тях.
Ответниците, макар формално да се легитимират като собственици на процесния поземлен имот с издадения в полза на К. В. констативен нотариален акт /л. 16/, не са ангажирали доказателства за упражнявано давностно владение върху имота. Нещо повече, в първото по делото заседание, отв. В. признава, че е собственик само на 1/3 идеална част от имота, като не поддържа да е придобила останалата част от него след прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 12.03.** г.
От изложеното следва, че е доказана съсобственост между съделителите С. Н. С., Д. Н. П. и К. Т. В. върху делбения недвижим имот при равни квоти.
Поради изложеното следва да бъде допусната делба между посочените лица и при посочените квоти.
Ц. И. В. следва да бъде изключен от делбата, тъй като не се установява 3 същият да е собственик на дял от делбения имот.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза на К. В. констативен нотариален акт следва да бъде отменен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/**-** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 03.02.2014 г., с адрес: гр. Варна, ж. к. „**“, площ: 839 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: **, съседи:
**-**,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
1/3 идеална част за С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 21, ет. 2, ап. 4,
1/3 идеална част за Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 18, ет. 5, ап. 17, и
1/3 идеална част за К. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност ** Н. № 107.
ИЗКЛЮЧВА ОТ ДЕЛБАТА Ц. И. В., ЕГН **********, от от гр. Варна, местност ** Н. № 107.
ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № **-** от 2023 г. на нотариус Людмила Тренчева, рег. № 767 на НК, вписан в Служба по вписванията – Варна вх. peг. № **-**.2023 г., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на ищците чрез процесуалния им представител адв. А. П., а на ответниците - по електронна поща на посочения на л. 90 от делото електронен адрес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4