Определение № 3353 от 15.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3353 гр. Варна, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С.ов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501434 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба на М. Ц. М. и И. С. М. (съпрузи), двамата от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 781/06.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20223110113883 по описа на РС-Варна за 2022 год., с което е уважен, предявен от С. А. К., Д.

К. С., А. Ж. П., М. Г. П., всички от гр. Варна и А. Б. М. от гр. София, срещу въззивниците М. и И. М.и отрицателен установителен иск за собственост и е прието за установено в отношенията между страните, че ответниците М. и И.

М.и от гр. Варна не са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ XXII-545, 677, кв. 15 по ПУП на ЗПЗ (Западна промишлена зона) гр. Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна и е отхвърлен, предявен от М. и И. М.и от гр. Варна срещу ищците по първоначалния иск, отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците по насрещния иск С. А. К., Д. К. С., А. Ж. П., М. Г. П. и А. Б. М. не са собственици на същия недвижим имот, представляващ УПИ XXII-545, 677, кв.

15 по ПУП на ЗПЗ (Западна промишлена зона) гр. Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

В жалбата на наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че теренът, в който се е намирал имота на наследодателя на ищците по първоначалния иск, е бил в блок на ТКЗС. Считат, че доказателствата по делото не дават основание за подобен извод, поради което и не са налице предпоставките за земеделска 1 реституция в полза на ищците по първоначалния иск. Навеждат, че от доказателствата по делото е установено, че към датата на постановяавнето на решението № 719/11.07.2000 год. на ПК-Варна, действащият план за процесната територия е ЗРП от 1963 година, поради което и към 01.03.1991 год. (датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ), а също и датата на постановяване на Решението № 719/11.07.2000 год. на ПК-Варна процесният имот не е имал земеделски характер по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и не е подлежал на земеделска реституция по реда на чл. 10, вр. чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ, от което пък следва, че решението от 11.07.2000 год. на ПК-Варна, на което се позовават ищците по първоначалния иск, не е породило правен (респ. вещен) ефект, поради липса на предпоставките за реално възстановяване на собствеността, а именно: имотът да е имал земеделски характер.

Неправилно е прието също, че Решението № 719/11.07.2000 год. на ПКВарна е постановено от законен състав, като не е отчетена редакцията на чл.

60, ал. 4 ППЗСПЗЗ Дв, бр. 113/1999 год.

Твърди се също, че не е обсъдено и възражението на въззивниците – ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния – че реституцията в полза на ищците по първоначалния иск не е приключила – липсва издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед обстоятелството, че решението № 719/11.07.2000 год. на ПК-Варна е издадено в редакцията на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68/30.07.1999 год. и не се ползва с вещен ефект. Не е съобразено също, че не е завърШ. процедурата по реституция в полза на ищците по първоначалния иск и поради липсата на издадена заповед по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ – факт, който е безспорно установен по делото.

Навеждат още, че изводът на съда, че в полза на въззивниците не е изтекла предвидената в закона придобивна давност, е необоснован и е в противоречие със събраните по делото чрез разпита на свидетелите доказателства.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният от ищците първоначален отрицателен установителен иск за собственост относно УПИ XXII-545, 677, кв. 15 по ПУП на ЗПЗ (Западна промишлена зона) гр. Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, да бъде отхвърлен и да се уважи предявеният от ответниците, настоящи въззивници, насрещен отрицателен установителен иск за собственост върху същия имот.

Претендират и присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите С. А. К., Д. К. С., А. Ж. П., М. Г. П., всички от гр. Варна и А. Б. М. от гр.

София – ищци по първоначалния иск и ответници по насрещния – оспорват жалбата, считат, че е неосноватена, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендират присъждане на разноски.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

2

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от М. Ц. М. и И. С. М.

(съпрузи), двамата от гр. Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 781/06.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20223110113883 по описа на РС-Варна за 2022 год.;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.10.2025 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3