Определение № 795 от 28.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. Перник, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500608 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на РРС- Брезник № 2618/30.06.2026 г., подадена от „БАНКА ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска“ № 19, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК 121830616, чрез юрисконсулт П. В. срещу Разпореждане 837/ 12.06.2026 г. по ч. гр. дело № 0791/2026 г. на Районен съд - Брезник за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение относно вземанията, произтичащи от финансираните застрахователни премии и начислената върху тях договорна лихва. Сочи, съдът неправилно е приел, че към главницата по кредита са включени вноски за застраховка.

Излага твърдения, че предмет на претенцията са единствено неизпълените задължения по договора за кредит като в него не са включени застрахователни премии в падежиралата главница. Поддържа, че макар да е визуализирана информация в погасителния план, че е включена застрахователна премия, това не обосновава извод за фактическото й включване към главницата.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането и по повод, че процесното обезщетение за забава не е начислено на основание договора за паричен заем, а на законово основание – чл. 86 ЗЗД. Твърди се, че дори при установяване на недействителност на договора за кредит и дължимост само на чистата му стойност, длъжникът изпада в забава за нейното връщане най-късно от датата на подаване на заявлението в съда, поради което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено в тази част и да се разпореди издаване на заповед за изпълнение.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира същата за процесуално допустима 1 депозирана е в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е подадена с възражение на длъжника по чл. 414 ГПК.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е образувано по заявление на „БАНКА ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска“ № 19, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК 121830616 срещу Й. Г. П., ЕГН:

********** да заплати на заявителя сумите: главница в размер на 1044.72 евро, ведно със законна лихва за период 10.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 272.36 евро за периода 16.06.2025 г. до 28.05.2026 г.; санкционна лихва в размер на 9.59 евро за периода 16.07.2025 г. до 28.05.2026 г., както и законна лихва в размер 3.54 евро за периода 29.05.2026 г. до 09.06.2026 г. Претендират се и направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на 22.61 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро.

Към заявлението са приложени, както следва: извлечение от счетоводни книги на „БАНКА ДСК“ АД за актуалното състояние към 16.05.2025 г. на кредитната сметка по договор за банков кредит № ***, сключен на *** с кредитополучател Й. Г. П., ЕГН:

**********; договор за стоков кредит; общи условия за договори за стокови кредити; констативен протокол за предсрочна изискуемост; уведомление и разписка за получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост и пълномощни.

Настоящият съдебен състав съобразява, че по силата на чл. 419, ал. 3 ГПК въззивният съд отменя разпореждането за незабавно изпълнение при наличието на някоя от следните хипотези: 1. не са налице кумулативните предпоставки на чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК (документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника); 2. не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК (когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ) и 3. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В случая не са налице първите две хипотези за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение, съответно за обезсилване на издадения изпълнителен лист, при което неоснователни се явяват направените в тази връзка възражения по жалбата. Процесното заявление по чл. 417 ГПК е подадено от търговска банка на основание извлечение от счетоводните книги на заявителя, който документ попада в предметния обхват на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги на банката за сметка представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на кредитора спрямо длъжника. Приложеното извлечение е изготвено и подписано от оправомощен служител при заявителя и отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ относно минималното му задължително съдържание, а именно: в него се съдържа информация относно договора за кредит и датата на неговото сключване; кредитополучател, с посочени име, ЕГН, адрес; дата на разрешаване на кредита; краен падеж; общо дължима сума (остатък по кредита), от които - главница, лихва и период; подпис и печат на банката.

Не е налице и основанието по чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като към заявлението са представени доказателства, че банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, за което надлежно е уведомила длъжника - представени са уведомление за предсрочна изискуемост на процесния кредит и обратна разписка. Съобщението за предсрочна изискуемост е приложено като редовно връчено на 29.05.2025 г. след изтичане на срока по чл. 47 ГПК, тъй като длъжникът не се е явил в двуседмичния срок от залепване на уведомлението. Установено е, че същото няма регистрирани трудови договори и дружествени дялове.

2

По отношение на това дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав приема следното:

В случая се касае за претендирано вземане от заявителя въз основа на договор за стоков кредит № ***, сключен на *** между „БАНКА ДСК“ АД и Й. Г. П., ЕГН: **********, който договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и съответно отношенията между страните се уреждат от този закон.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, Към Договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „Банка ДСК“ АД и Й. Г. П., е предоставена застраховка, съгласно чл. 1, б. „б“, по силата, на който се дължи застрахователна премия в размер на 381.35 лв. Сключената застраховка е за застрахователна програма „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 години на застрахователна компания „Групама животозастраховане“ ЕАД. Клаузата на чл. 1, б. „б“ от Договора е неравноправна, тъй като същата не е индивидуално уговорена. Действайки като застрахователен посредник „Банка ДСК“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие „Банка ДСК“ АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Включването на вноските за застраховка към главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Тази клауза се явява неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Начислените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банкатакредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

В настоящия случай, вземането на заявителя произтича от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), каквото качество длъжникът има. Същевременно, доколкото длъжникът ползва услуги (застраховка), които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и няма данни да действа в рамките на своята търговска или професионална дейност, то тя е и „потребител „ по смисъла на § 13. (1) т. 1 от Закона за защита на потребителите ; и двата закона са приложими спрямо страните.

Настоящият състав изцяло споделя мотивите по дело C- 744/24 Съдът ЕС, с които е дадено разрешение, според което Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на 3 кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“,като са посочени специално средствата, получени от потребителя , но предназначение за заплащане от него на договорена в договора за кредит застраховка. Този извод е в съответствие и с практиката на ВКС, според която при недействителност на договора по чл.

22 ЗПК съдът следва да определи дължимото до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи (в този смисъл Решение № 50056/29.05.2023 г. по търг. дело № 2024/2022 г. на I- во т.о.).

По възражението в жалбата за отказа на районния съд да присъди законна лихва за забава върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. При констатирана недействителност на договора за потребителски кредит, задължението на потребителя за връщане на чистата стойност не произтича от валидно договорно съглашение и не следва предвидения в нищожния договор погасителен план. То е последица от специалната реституционна норма на чл. 23 ЗПК и за да изпадне длъжникът в забава за това безсрочно задължение е необходима изрична покана от кредитора.