Решение № 680 от 01.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Б., 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120201733 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на М. В. К., ЕГН ********** чрез адв. И.

И. от БАК против наказателно постановление № 22-0769-003765 от 05.02.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Б., с-р Пътна Полиция Б., с което за нарушение на чл. 21, ал.

2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на М. В. К. е наложена „глоба“ в размер на 1200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, не било издадено при спазване на процесуалните правила, не било ясно описано нарушението, възразява за изтекла давност.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява, за него се явява адв. И., която поддържа жалбата, прави възражение за изтекла давност, моли за отмяна на НП и претендира разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител депозирано е становище за неоснователност на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 14.04.2022 г. в 16:36 ч. М. В. К. в гр. Б. на път Първи клас № Е773 км.491 до Б. „Р.“ в посока от кв. В. към КПП – 1, като водач управлява лек автомобил „Тойота Версо“, рег. № ..., негова собственост с наказуема скорост 123 км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 840, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Участъка е сигнализиран с пътен знак Е-24.

1

Представена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика, както и от самия водач М. В. К., че той е управлявал МПС на 14.04.2022г. около 16:36 часа. Представена е връчена покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и декларация от жалбоподателя по чл. 188 от ЗДвП, че автомобилът към датата на нарушението е управляван именно от него.

С оглед на така установеното, и тъй като в указания в поканата срок за явяване на К. за съставяне на АУАН, същият не се явил, АУАН е съставен от св. Н. А. на 29.11.2022г. за това, че на 14.04.2022 г. в 16:36 ч. М. В. К. в гр. Б. на път Първи клас № Е773 км.491 до Б. „Р.“ в посока от кв. В. към КПП – 1, като водач управлява лек автомобил „Тойота Версо“, рег. № ..., с наказуема скорост 123 км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 840, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%, което е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Освен това обаче св. А. констатирал, че нарушението е извършено в рамките на една година след като нарушителят е санкциониран с влезли в сила ЕФ серия К 4648638 в сила от 02.08.2021г., серия К 5314577 в сила от 25.10.2021г. за нарушение извършено на 15.09.2021г.

АУАН е връчен на М. В. К. на 13.12.2022 г. от служители на РУ към ОДМВР. В срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН не е подал писмено възражение.

Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя факти и на 05.02.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства, които взаимно се допълват и не са налице такива, които да си противоречат.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД на МВР –Б., сектор ,,Пътна полиция“, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Б., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Неоснователно е възражението за неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН, тъй като нарушителят е установен към момента на попълване на декларация – 23.11.2022г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е открил кой е нарушителя на датата на подаване на декларация. АУАН е съставен на 29.11.2022г. (преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя и преди изтичане на една година от извършване на нарушението), а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок на 05.02.2023г. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Безспорно се установи, че процесното нарушение е било констатирано и заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 840 с отчетен толеранс на измерената от -3%, като е представен протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране на пътищата на територията на гр. Б., от който е видно, че пътен знак Е 24 /контрол с автоматизирани технически средства или системи/ е монтиран на главен път I-6 и в двете посоки на участъка кв. В. – гр. Б..

Представен е протокол от проверка № 28-С-ИСИС/10.08.21г., съгласно който 2

MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9 съответства на одобрения тип. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Номерът на техническото средство е ясно посочен в снимката, както и в АУАН и НП като липсват такива доказателства, които да наведат съда на съмнение относно техническа неизправност на АТСС.

От представената по делото снимка се вижда изображение на рег. номер на процесния автомобил, а именно ..., посочено е и мястото на нарушение.

Видно от приложения АУАН и НП АНО ясно е посочено време, място, установената скорост, отчетеното превишение и приложимата разпоредба като именно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП като чл. 21, ал. 2 ЗДвП е тази, която определя, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, както е направено в случая. Въведеното ограничение на скоростта е сигнализирано с пътен знак, съгласно посоченото в представената снимка, но следва да се посочи, че се касае и за населено място, където общото ограничение, в случай, че липсваше пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. В случая е налице отклонение от правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като е било въведено ограничение от 80 км/ч с пътен знак В 26, поради което и правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност предвид представената справка за собствеността. Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че М. В. К. е управлявал процесното МПС на посочената дата и час съгласно представените декларации по чл. 188 ЗДвП.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Ясно, конкретно и точно е описано времето и мястото на нарушението и са посочени нарушените разпоредби, както и правилно е определена и санкционната разпоредба.

Съгласно ал. 182, ал. 5 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т.

4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съгласно § 6, т. 62 ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Това означава, че едногодишният срок започва да тече след като влезе в сила първият санкционен акт и в този срок следва да бъдат извършени поне още две нарушения от същия вид. В случая жалбоподателят е бил наказан с първия ЕФ в сила на 02.08.2021г. , второто нарушение е извършено на 15.09.2021г., т.е. след като първия ЕФ е влязъл в сила и настоящото се явява трето по ред след влизане в сила на първия ЕФ, извършено на 14.02.2022г. При това положение се налага единствения възможен правен извод, че са налице предпоставките за квалифициране на простъпката на нарушителя като „системна” по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, доколкото с всеки един от ЕФ е санкциониран за нарушения във връзка с превишаване на скорост. Следва да се посочи, че е без значение дали се касае за нарушения осъществени в населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път и дали е превишена скоростта определена в закона - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП или тази, сигнализирана с пътен знак - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както и с каква категория превозно средство е осъществено нарушението, тъй като се касае за кръг от обществени отношения, който се нарушава и те са свързани с управление на МПС извън разрешената за това скорост. Главното фактическо обстоятелство, което определя 3 извършеното в условията на системност, не е дали предходното представлява превишение на скоростта в населено или извън населено място, а дали представлява неспазване на правилата на чл.21 от ЗДвП. Вида на нарушението, както и при престъплението се определя от защитения обект и това в случая са обществените отношения, регламентиращи управление на МПС при спазване на правилата за скорост и свързани със задължението за спазване на чл.21 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно приетата системност в чл. 182, ал. 5 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 4 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване за превишаване над 40 km/h-с глоба 600 лв. В случая наказващия орган е определил размера на наказанието глоба в двоен размер, както предписва чл. 182, ал. 5 ЗДвП – в размер на 1200 лева, както и е наложим наказанието ЛПУМПС за срок от 6 месеца. Задължително законодателят е предвидил, че наред с наказанието глоба се налага и наказание шест месеца лишаване от право да управлява МПС (ЛПУМПС). Това се дължи на обстоятелството, че се касае за обществени отношения, в които участват широк кръг от лица и превишаването на разрешената скорост винаги поставя в опасност живота и здравето на всички участници в движението, особено когато става сума за населено място.

Ето защо по мнение на този съдебен състав правилно е определено наказанието, което е във фиксиран размер и наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди като наказващия орган правилно е определил размера на санкцията и не подлежи на изменение.