Решение № 152 от 17.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500018 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на Л. Ж. М., чрез адв. М. С. (ВАК) против Решение № 3911 от 04.11.2025 година, постановено по гр.дело № 16 303/2024 година по описа на ВРС, с което е било е била отхвърлена исковата претенция на въззивника срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на образувано досъдебно производство ДП №98/2024 г. по описа на „ПП“ – ОД на МВР – Варна, пр.пр. №4462/2024 г. по описа на РП-Варна в размер на 4000 (четири хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 20.12.2024 година до окончателното изплащане на обезщетението.

Съобразно изложеното във въззивната жалба решението се явява неправилно и не почива на коректен прочит на закона, и на наличните по делото доказателства. Въззивника твърди, че Прокуратурата е образувала до съдебно производство, което на по – късен етап е било 1 прекратено, поради отсъствието на извършено престъпление и именно по тази причина е била ангажирана нейната отговорност. Сочи се още, че претендираните неимуществени вреди са били изцяло доказани на базата на представените по делото писмени и гласни доказателства.

Искането е ВОС да отмени атакувания съдебен акт и да уважи претенцията.

По делото и в срока по чл.263 от ГПК отговор не е постъпил.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника Л. Ж. М., редовно призован, се представлява от адв. С., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

Въззиваемата страна – Прокуратурата на Р България, редовно призована, се представлява се от Женя Енева, която оспорва жалбата.

За да се произнесе по спора и като съобрази застъпените позиции на страните ВОС намери за установено следното:

Описаните в Исковата молба факти, твърдени от ищцовата страна са безспорно верни, като е видно, следното:

По делото не е спорно, а е видно и от приобщеното ДП №98/2024 г. по описа на Пътна полиция при ОД на МВР-Варна, водено срещу Л. Ж.

М. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и пр.пр. 4462/2024 г. на ВРС се установява, че на 27.03.2024г. докато управлявал л.а. марка „Ситроен Немо ФГ", рег. №*** въззивника е бил спрян за проверка от служители на полицията. След извършване на тест с техническо средство „Дрегер дръг“ Тест 5000 било констатирано, че той управлява след употреба на наркотични вещества – бензодиазепини, поради което бил отведен за даване на кръвна проба и изследване на урина във ВМА-Варна. По – късно М. е бил задържан в сградата на Трето РУ при ОД на МВР Варна за срок от 3 часа. Бил му е съставен АУАН по чл.5, ал.3, т.1, пр. второ от ЗДвП.

Със ЗППАМ №24-0819-000375/28.03.2024г., издадена от полицейски инспектор в сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна му била наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. С мотивирана резолюция № 24-0819-М00089/28.03.2024г. административно - наказателното производство е прекратено на осн. чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и поради образуваното по случая ДП № 98/2024г. по описа на сектор 1111 при ОД на МВР Варна.

Също не е спорно от делото, че по свое усмотрение на 01.04.2024 година ищецът си направил частно изследване в МДЛ „Кандиларов" за употреба на наркотични вещества, резултатът от което бил отрицателен. Изследването 2 било предоставено на прокуратурата с молба от 07.05.2024 година.

На 07.06.2024 г. по делото е постъпила изготвената Съдебно-химическа експертиза Е-130/27.05.2024 година, и според резултатите от нея в кръвта на въззивника не са открити наркотични вещества или техни метаболити.

На 10.06.2024 година старши разследващ полицай при ОД на МВРВарна към сектор „Пътна полиция“ И.М. е изпратил материалите по ДП98/2024 г. за ВРП с мнение за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.24, ал.1, т.1 НК. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.06.2024 година наказателното производство по ДП №98/2024 г. по описа на ПП – ОД на МВР – Варна, пр.пр. №4462/2024 г. по описа на РП-Варна е прекратено (л.6).

Видно е от делото още, че въззивника е обжалвал ЗППАМ №24-0819000375/28.03.2024 година, издадена от полицейски инспектор в сектор „ПП" при ОД на МВР – Варна пред Административния съд, като по жалбата било образувано адм.д. №796/2024 г., по което съдът се произнесъл с решение за отмяна на ЗППАМ.

При тези данни ВРС е приел, че действията на Прокуратурата почиват на закона и не са налице доказателства за ангажиране на неговата отговорност.

Виждането на ВОС е следното:

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано

Мнозинството от съдебния съставприема за правилна практиката, обективирана в Решение № 50047 от 10.03.2023 год. по гр. дело № 3092/2022 г., IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С него на поставения въпрос следва ли да се счита в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.

3, предл. 2 ЗОДОВ за главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, наличието на образувано срещу ищеца наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, е даден 3 положителен отговор, като е прието, че едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано.

Ето защо и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуални отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Предвид аналогичните процесуални качества между обвиняем /чл. 207/ и уличен /чл. 409 и чл. 410/ по смисъла на НПК /отм., ДВ, бр. 86/28.10.2005 год., в сила от 29.04.2006 год./, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е приложима по аналогия и по отношение на уличеното лице, в случаите, когато се провежда полицейско производство.

Също според мнозинството от настоящия съдебен състав, с ега действащия НПК /ДВ, бр. 86/28.10.2005 год., в сила от 29.04.2006 год./ обаче изоставя фигурите на „заподозрян“ и „уличен“, като оставя само тази на обвиняемия.

Въззивната инстанция счита за правилна посочената практика по следните съображения:

Смисълът на ЗОДОВ е да определи реда за реализиране на отговорността на Държавата и общините за вреди. Законът не предвижда ограничаване на отговорността /т.е. във всички случаи на причинени вреди Държавата ще отговаря/, но разпределя отговорността между различни нейни органи, които да отговарят по исковете вместо Държавата като нейни процесуални субституенти, съответно различен се явява и редът за реализиране на отговорността - дали същата ще бъде реализирана по реда на АПК и ще се разглежда от административните съдилища или по ГПК от гражданските съдилища. Поради това въпросът за евентуалното допускане на разширително тълкуване за нуждите на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ засяга както компетентността на различните по вид съдилища, така и отговорността 4 на различните държавни органи. Настоящият съдебен състав намира, че не е допустимо разширително тълкуване що се отнася до компетентността на различните по вид съдилища. Компетентността е стриктно определена /и разграничена/ и не може да бъде разширявана или стеснявана. Отделно от това, макар че Държавата е основен субект на отговорността, то различни държавни органи се явяват процесуални субституенти в процеса по ЗОДОВ. Смисълът на посоченото разграничение на процесуалните субституенти е да се направи евентуален анализ кои държавни органи допускат или не причиняването на вреди на граждани и с оглед честотата на допусканите деликти, да бъдат въведени необходимите изменения в правните норми, които регулират дадените отношения и дават основание за причиняване на вреди на граждани. В този смисъл не следва да бъде допускано изместване на отговорността, т.е. прехвърлянето й от един процесуален субституент на друг, което би се постигнало с посоченото в решение № 50009 от 08.02.2023 год. по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о. на ВКС разширително тълкуване на правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В конкретния случай се установява, че процесното до съдебно производство е водено от полицай при ОД на МВР – Варна ; че процесната ПАМ е наложена от Областна дирекция на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, а задържането на лицето е наложено по ЗМВР отново от полицейските органи. С оглед на горното отговорността в случая следва да бъде търсена по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като твърдените вреди са настъпили по повод административна /изпълнителна/ дейност.

Косвено доказателство за това е и факта, че наложените ПАМ са по чл.

171 от ЗДвП /а не по НПК/ и се обжалват по реда на АПК /а не подлежат на контрол по съдебен ред/. В чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ изрично се казва, че Държавата /в лицето на Прокуратурата по конкретната точка/ отговаря за вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на престъпление, т.е. необходимо условие за приложение на чл. 2 ал. 1 т. 3 е да е налице повдигнато обвинение срещу лицето, което претендира вредите. И това не е случайно, защото именно Прокуратурата е единственият държавен орган, който има правомощието да повдига обвинение. В случая Л. М. няма повдигнато обвинение, поради което Прокуратурата не носи отговорност за вредите 5 му. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, мнозинството от настоящият състав на ВОС намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3911 от 04.11.2025 година, постановено по гр.дело № 16303/2024 година, по описа на ВРС, тридесети състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Красимир Тодоров Василев Особено мнение на Съдия Красимир Василев:

Не съм съгласен с виждането на мнозинството по настоящото съдебно производство; намирам, че Прокуратурата следва да бъде осъдена и съображенията ми са следните:

За да отхвърли исковата претенция мнозинството от съдебния състав е приел, че самата Прокуратура не може и не следва да носи отговорност по причина, че самата тя не е предприела действия, които да доведат до отговорността й. Това виждане се дължи и на нарочна практика в тази насока, 6 описана в мотивите съм решението, но такава съществува и в другия смисъл.

Нещо повече – в по новата си практика ВКС застъпва противното становище, че с първото действие по разследването – а именно тестването с „Тест дрегер“ или „Друг Дрегер“, се образува до съдебно производство, начело на което стои самата Прокуратура. Текста на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ гласи следното:

Отговорност за дейност на ПРАВОЗАЩИТНИ органи (а не на правоохранителни)

-обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;