Решение № 4 от 03.01.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Монтана, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630102123 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД.

Ищцата, Ц. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Монтана, ул.

Ж. 97, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г., вписан в АК-Ловеч, е предявила иск срещу: „М.Ф.М." АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. Цариградско шосе № 115 Е, етаж 4.

В исковата си молба твърди, че на 26.08.2022 г. между Ц. Т. Г., ЕГН ********** и ,,Би Енд АЖИ Кредит“ ООД е сключен договор за кредит с № 50055980 за сумата от 800.00 лв., като в договора са включени и допълнителни услуги - чл. 9/1/ за 291.46 лв. и чл. 9/2/ за 437.38 лв., разходите по които не са отчетени към ГПР.

Породи просрочия на погасителните вноски кредиторът продава с цесия задължението на ответното дружество - „М.Ф.М." АД.

Доверителят му е уведомен от представител на ответното дружество за извършено цесия първо по телефон, а след това и на мейл адрес. Видно от приложеното уведомление ответникът - „М.Ф.М." АД изисква от доверителя му сумата от 1 556.68 лв. като задължение по договора за кредит.

Счита, че исканата сума е недължима, тьй като договорът за кредит е недействителен, като неотговарящ на разпоредбите на ЗПК доколкото в него има скрито оскъпяване под формата но допълнителни услуги, разходите по които не са отчетени към ГПР.

Към настоящия момент доверителят му е заплатил сума в общ размер но 992 лв. - 742 лв. на първоначалния кредитор преди уведомлението за извършено цесия и 250 лв. към ответника при кредит с главница от 800 лв.

1

Следва да се има предвид, че при отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже при условията на пьлно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от доверителката му вземане.

Относно недействителността на договора.

Съгласно чл. 9. ал. 1 от договора за заем, на Кредитополучателя е начислена допълнитедна такса в размер на 291.46 лв. за услуга по бързо разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Сумата е разсрочено на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за заем на Кредитополучателя е начислена допълнителна такса в размер 437.38 лв. за услуга „динамично плащане" при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия, също разсрочена на равни части с погасителните вноски.

След добавянето на въпросните такси действителната цена на отпуснатия заем всъщност е в размер 1 659.65, лв., много повече от описаните в договора 930.81 лв.!

Нищожност на таксата за бързо разглеждане на документи.

Счита, че въпросната такса е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява експресното разглеждане на документите за кредита. Именно затова тази клауза от договора има за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит. и същата на основание чл. 21 от ЗПК е нищожна.

Тази такса не е включена и в годишния процент на разходите по кредита, съответно заобиколена е и нормата на чл. 19 ад. 4 от ЗПК, което е отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ад. 5 от ЗПК - задължение на кредитора по договора е да посочи точен /верен, коректен/ процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно посочване заобикаля закона. Таксата няма и не може да има за цел обогатяването на лицето, което оказва тези услуги.

Следва да се отбележи фактът, че таксата в размер 291.46 лв. е значителна част от размера на подучения заем, с което безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

На отделно основание счита, че посочената сума представлява прекомерно висока печалба на кредитора и е предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която урежда това задължение се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ад. 1 ЗЗП и като такива се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Таксата за бързо разглеждане на документи с която кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 676.48 лв. в чл. 9, ал. 1 от договора за заем за нищожна на основание чл. 10а. ал. 2 и 19 ал. 5 от ЗПК и неравноправна съгласно ЗЗП.

Сочи доводи в насока нищожност на таксата за услуга „динамично 2 плащане" и недействителност на договора за потребителски кредит.

Счита, че невключването на разхода за услуги бързо разглеждане и динамично плащане в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Същевременно твърди, че клаузите не са индивидуално уговорени, същите са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият.

Счита процесния договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ад. 1, т. 10 ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че Ц. Т. Г., ЕГН ********** не дължи на "М.Ф.М." АД ЕИК ххх сумата от 1 364.68 лв., представляващи задължения във връзка с кредит № 50055980.

Претендира адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3. предл. 2 от Закона за адвокатурата, за който представя договор за правна защита и съдействие.

Ответникът, „М.Ф.М.“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, представлявано от Л.К. и Н.П. чрез процесуалния си представител адвокат С.К.К., вписана в АК Велико Търново, взема становище.

Заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Действително между ищцата Ц. Т. Г. и ,,Би енд Джи Кредит“ ООД е сключен процесният Договор за кредит № 50055980/26.08.2022 г. вземането по него е прехвърлено чрез цесия на „М.Ф.М.“ АД, във връзка с което последното дружество е кредитор по договора.

Счита, че изложените в исковата молба аргументи във връзка с недействителността на процесния договор са несъстоятелни, предвид което не следва да бъдат вземани под внимание.

Във връзка с твърдението за нищожност на таксата за бързо разглеждане на документи:

Счита, че посочената такса, не попада в обхвата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото тази такса не е пряко свързана с одобрението или усвояването на кредита, тъй като неплащането на тази такса по никакъв начин не влияе на одобряването за получаване на кредит или усвояването на същия. Таксата за бързо разглеждане на документи е свързана с това искането за отпускане на кредит да бъде разгледано с приоритет пред другите клиенти на дружеството.

Доколкото в договора е посочено, че кредитополучателят ще получи становище във връзка с искането си за предоставяне на кредит в 7-дневен срок, услугата „бързо разглеждане на документи“, респективно заплащането на таксата дава възможност на кредитополучателят да получи въпросното становище в по-кратьк срок. Неплащането на посочената такса по никакьв начин не влияе на отпускането или усвояването на кредита, а само и единствено на срока, в който заявката ще бъде разгледана.

Във връзка с твърдението за нищожност на клаузата за динамично 3 плащане - посочената такса попада в обхвата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото посочената такса е свързана с предоставяне на допълнителна услуга. Тази допълнителна услуга, респективно насрещната престация, дължима от кредитодателя при заплащане на посочената такса се изразява с това че кредиторът следва да осигури свой представител, който да посещава адреса на кредитополучателя или друго посочено от него място с цел да му обезпечи редовно плащане по кредита.

Също така двете услуги, за които са начислени такси, се ползват по изрично желание на кредитополучателя, във връзка с което следва да се приеме, че те са индивидуално уговорени.

По отношение на ГПР - на първо място в исковата молба не става ясно как е изчислено, че двете такси - за бързо разглеждане на документи и за динамично плащане, не са включени в ГПР На второ място - с разпоредбите на чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК (нови, ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) е предвидено, че годишният процент на разходите по договори за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи тези размери се считат за нищожни.

Предвид изложеното и клаузата от договора, предвиждаща годишен процент на разходите в размера, определен в договора, не е нищожна, тъй като не надхвърля нормативно определения в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК размер. След като в чл. 19, ал. 4 ЗПК изрично е определена границата на годишния процент на разходите по договорите за потребителски кредит, като при надвишение на тази граница клаузите по договора ще се считат за недействителни, то всяко договаряне между страните на годишен процент на разходите под определения в закона размер попада в рамките на свободата на страните при договаряне по чл. 9 ЗЗД и не може само по себе си да доведе до недействителност поради накьрняване на добрите нрави.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискана е и приложена от ,,Би енд Джи Кредит“ ООД справка.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Установено е безспорно, че на 26.08.2022 г. между Ц. Т. Г., ЕГН ********** и ,,Би Енд ДЖИ Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит с № 50055980, за сумата от 800.00 лв., брой на погасителните вноски – 19, срок на кредита – 9 месеца и 14 дни. Обща стойност на плащанията – 930.81 лв.

В договора са включени и допълнителни услуги - чл. 9/1/ за 291.46 лв. за бързо разглеждане на искането за кредит и по чл. 9/2/ за 437.38 лв. – парична сума за динамично плащане по кредита.

Породи просрочия на погасителните вноски кредиторът продава с цесия задължението на ответното дружество - „М.Ф.М." АД.

Установено е, че ищецът е уведомен от представител на ответното 4 дружество за извършено цесия първо по телефон, а след това и на мейл адрес.

Видно от приложеното уведомление ответникът - „М.Ф.М." АД изисква от доверителя му сумата от 1 556.68 лв. като задължение по договора за кредит, л. 8, гърба на делото.

По делото са приобщени процесният договор за кредит и относимите общи условия.

Няма спор и относно обстоятелството, че таксата за разглеждане и динамично плащане са включени в погасителния план.

Общата сума, която следва да се заплати е от 1 659.65 лв., от която дължимата сума по главницата е 800.00 лв.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при изчислението на ГПР, определен от кредитора, не са взети предвид разходите, които кретиполучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на потребителя по негово искане.

Установено е също така, че са извършвани плащания по погасяване на кредита.

Вземането е прехвърлено с цесия на ответника.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

По делото е безпорно установено, че между страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало въз основа сключен между тях договор за кредит. Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца. Ответникът е предоставил на потребителя стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за кредит, както и относимите Общи условия. Кредитополучателят се е запознал със същите и е приел условията на договора. Последният е реален, като същият се счита за сключен с предаване на потребителя, на предмета му – пари или други заместими вещи /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/. Страните не спорят, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 800 лева, която е усвоена от потребителя. Не е спорно, че задължението по процесния договор не е погасено изцяло.