Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Харманли, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20225630200523 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано по жалба от М. И. Т., с ЕГН **********, с адрес с.

Узунджово ж.к. Гарадока, №10, ет.1, aп.1 срещу наказателно постановление № 22-0271-000716 от 20.07.2022г., издадено от ВПД Началник РУ – Харманли към ОД на МВР- Хасково упълномощен с МЗ № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.

178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.

146, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление, като се излагат подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Представят се писмени доказателства.

Жалбоподателят, редовно призован пред настоящия съд, се явява лично и поддържа жалбата. като излага съображения и допълва изложените доводи в жалбата. Представя писмени доказателства и прави искане за събиране на гласни такива.

Административно- наказващият орган Началник група ОДМВР Хасково РУ Харманли, редовно призовани, не изпраща представител и не се 1 представлява.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

На 23.06.2022 г, около 14:00 часа, в гр. Симеоновград на кръстовището, на ул. *** и ул. **** жалбоподателят като водач управлява лек автомобил "Фолксваген Голф": с ДКН **** лична собственост като не спазва установения ред и комплектова автомобила с основни агрегати (монтирани газова уредба) за която не е представил удостоверение за първоначална проверка на уредбата, е извършил: без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил/а чл.146 ал. 1 от ЗДвП.

За установените нарушения младши полицейски инспектор В. В. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение, като последният бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Ц. Б.

Г.. Св. Г. присъствал и на установяване на нарушението. Актът бил прочетен и предявен на жалбоподателя, като същия го подписал и вписал в графа”възражения” , че няма такива.

Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление от ВПД Началник РУ – Харманли към ОД на МВР- Хасково упълномощен с МЗ № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на М. И. Т., с ЕГН **********, с адрес с. Узунджово ж.к. **** на основание чл. 178, ал.1,т.2, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетели В. В. Г. и Ц. Б. Г., чийто показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

В АНП e приложена Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи за упълномощаването на началниците на 2

РУ в ОД МВР Хасково за издаване на наказателно постановление по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства (ППС) и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС, или друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП),се извършват при условия и по ред, определен с наредба от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Настоящата съдебна инстанция счита, че цитираната като нарушена законова разпоредба няма отношение към процесното нарушение, тъй като същата се явява делегираща и бланкетна разпоредба - тя предвижда издаването на подзаконов нормативен акт (наредба) от министъра на ТИТС, в която да бъдат уредени правилата (условията и реда) за извършването на изменение в конструкцията на регистрираните ППС, но тази разпоредба не предвижда забрана да бъде управлявано ППС с изменена конструкция, а нейният бланкетен характер означава, че следва да бъде посочено и конкретното правило от подзаконовия нормативен акт, което е било нарушено в случая.Единствената рестриктивна 3 мярка, която законът предвижда, се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 4 от ЗДвП - пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл. 146, да не се регистрират. Отделно от това следва да се посочи, че през 2013 г. МТИТС е издало наредбата по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП - Наредба № Н-3/27.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС, или друга държава-страна по Споразумението за ЕИП (обн., ДВ, бр. 21 от 2013 г., в сила от 01.03.2013 г.). В допълнение следва да се посочи и това, че санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр.2 от ЗДвП предвижда налагането на съответно административно наказание за този, който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, т.е. наказва се лицето, което изменя конструкцията на МПС без да спазва установения ред, а не лицето, което управлява МПС с изменена конструкция, каквото е фактическото описание на твърдяното нарушение.Това обуславя и извод, че фактическото описание на нарушението не съответства на дадената му правна квалификация, независимо от факта, че актосъставителят и наказващият орган са отразили идентично словесната и цифровата квалификация на процесното деяние, като изводът на съда е верен поради факта, че от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП се установява, че тя не въвежда забрана за водачите на МПС да управляват такива, които са с изменена конструкция, а поради нейния делегиращ характер - тя предвижда издаването от МТИТС на подзаконов нормативен акт с конкретни правила относно условията и реда, по който да бъде осъществявано изменението в конструкцията на ППС, като такъв нормативен акт е бил издаден към датата на нарушението. На следващо място може да се направи извод, че санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се отнася само до онези лица, които не спазват "установения ред" и изменят конструкцията на ППС, а не до лицата, които управляват ППС "с изменена конструкция".

Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП не създава конкретно задължение за водачите на МПС, за неговия собственик или за длъжностното лице. Задължение за последните две лица се съдържа в разпоредба на чл. 179, ал.1, т.3 от ЗДвП /"Наказва се с глоба от 50 до 150 лева собственик или длъжностно лице, което допуска в движение по пътищата пътното превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение" - в редакцията към момента на констатираното нарушение/. Същевременно на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 178, ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДвП, който предвижда наказание с глоба от 2000 до 7000 лв. за този, който измени конструкцията на моторно превозно средство. В настоящия случай, нито от събраните по делото писмени доказателства, нито от показанията на актосъставителя се доказва, че именно жалбоподателят е извършил това изменение, нито, че е знаел, че не е извършено по установения ред. В тази 4 връзка неправилно на жалбоподателя му е било вменено нарушение и наложено наказание, че самият той е изменил конструкцията на процесното МПС, вместо това, че е допуснал управлението на такова, в качеството си на негов собственик. По този начин се е стигнало и до неправилно определена санкционна норма по чл. 178, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП , въз основа, на която наказващият орган е наложил глоба, в далеч по-голям размер от предвидения по чл. 179, ал.1, т.3 от ЗДвП .

И не на последно място както в АУАН така и в НП липсва каквато и да било конкретност кое точно правило относно "изменението в конструкцията" е нарушил жалбоподателя Т. с оглед бланкетния характер на нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП . Това обуславя в обобщение изводи за наличието на съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на наказаното лице, и неправилно прилагане на материалния закон с ангажирането на неговата отговорност, като атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.

Страните имат право на разноски съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, но доколкото не е направено искане за присъждане на разноски, както и не са представени писмени доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне за разноски на жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2,т.1,вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 22-0271-000716 от

20.07.2022г., издадено от ВПД Началник РУ – Харманли към ОД на МВРХасково упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на М. И. Т., с ЕГН **********, с адрес с.

Узунджово ж.к. ***** на основание чл. 178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.