Решение № 51 от 21.09.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Шумен, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20233600900033 по описа за 2023 година

Производство по несъстоятелност.

Производството е образувано по молба на „Ив - мес“ ЕООД, ЕИК-127070740, гр.

Шумен, ул. ... №21, ет.3, представлявано от управителя И.Б.В. с искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. Изложени са твърдения за неплатежоспособност и значителна задлъжнялост към частни лица и държавата. Твърди се, че дружеството няма собственост върху имоти и движими вещи на значителна стойност. Не се твърди наличие на банкови сметки или средства в брой. Сочи, че дружеството има задължения в общ размер над 853 хил лв. и вземания за 842 хил. лв., но сочи, че последните са просрочени, несъбираеми или трудно събираеми. Твърди, че са налице предпоставките за откриване на производство по чл.625 и сл. от ТЗ. Сочи, че няма средства да бъдат покрити първоначалните разноски по несъстоятелността. Моли съдът да постанови решение, с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му.

Съдът като съобрази представените по делото писмени доказателства и заключенията на вещото лице по СИЕ, преценени по отделно и в съвкупност установи от фактическа страна следното: съобразно нормата на чл.607а, ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Нормата на чл.608 от ТЗ дава определение на понятието „неплатежоспособен търговец” – който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

1

Съобразно приетите по делото доказателства и най-вече според заключението на вещото лице по назначената по делото СИЕ, се доказва твърдението залегнало в молбата за откриване на производството, че е налице хипотезата на чл.626, ал. 1 от ТЗ, като дружеството ответник е неплатежоспособно. СИЕ съдържа данни, че за изследвания период от 2019 г. насетне общата и бързата ликвидност на търговеца са над общо приетите норми, като това се дължало на значителния размер от материални запаси и вземания налични в балансите на дружеството. В т.5 от заключението е посочено, че тези материални запаси от една страна не са бързо ликвидни, а от друга са с изтекъл срок на годност и нереализируеми.

След уточняващ въпрос на съда в съдебно заседание експерта дава пример, че това са етикети и опаковки на търговеца, които практически не могат да бъдат използвани от друг търговец. Посочено е, че не са налице пари в брой, както и бързо ликвидни вземания.

Поради това коефициентите за незабавна и бърза ликвидност са под общоприетите норми.

Практически дружеството е лишено от възможност да плаща своевременно и в пълен обем своите текущи задължения. Сочи се, че до 2021 г. дружеството е финансово автономно, но след това изпада във финансова зависимост. За да е финансово автономно (и платежоспосоно) дружеството следва да разполага с парични средства, както и със стоково материални запаси и вземания, които да са ликвидни и да имат потребителска стойност.

Експертизата показва, че задълженията на дружеството са в общ размер от 1 218 254.35 лв.

От друга страна е изрично посочено, че дружеството е свръхзадължено, като задълженията му не се покриват от наличното имущество. Посочва се начална дата на несъстоятелността – 27.04.2021 г. Посочена е и сума като необходими начални разноски по несъстоятелността, която е в размер на 10 861.20 лв.

Предвид изложеното следва да се приеме, че съобразно с приетото по делото експертно заключение напълно е установена хипотезата на изпадане на длъжника в неплатежоспособност.

От страна на представителя на ищеца експертизата е оспорена в частта, в която се определени сумите дължими като начални разноски за водене на производството по несъстоятелност. Основен аргумент е, че тя е занижена, като определеното възнаграждение за синдика е в размер на минималната работна заплата за страната. Твърди, че е налице практика (без да сочи такава), която установява много по-високи възнаграждения за синдика.

Съдът не споделя така направените възражения. От една страна няма нормативно установено задължение за точно определяне на възнаграждението на синдика. Кой може да бъде синдик е установено от чл.655 от ТЗ, а Наредба №3/2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците определя специфичния ред, по който се определят синдиците. Никъде в тези нормативни актове не е посочено какви възнаграждения следва да получават те. При определяне на възнаграждението съдът следва да се съобразява преди всичко със сложността на конкретния казус и обектите върху които ще се насочва изпълнението – респективно сложността и обема на задълженията. От друга страна следва да се има предвид, че определеното възнаграждение от 1000 лв. не е в размер на МРЗ.

2

Според ПМС №497/2022 г. размерът на МРЗ към момента е 780 лв. Това обаче е МРЗ бруто, като тя е по-ниска след приспадане на дължимите като данъци и осигуровки суми. В мотивите на приетата ССЕ може да се види, че 1000 лв. е нетният размер на възнаграждението на синдика, а отделно са предвидени суми (185.20 лв. на месец), които да покрият задълженията за осигуровки на синдика. Т.е. в случая определеното възнаграждение е с около 50% по-високо от МРЗ. От трета страна следва да се има предвид, че това са разходи за първоначално назначаване на синдик. Когато (и ако) има формирано Общо събрание на кредиторите - то, при назначаването на постоянния синдик, ще може да определи и друга (по-висока) сума за възнаграждение на синдика.

Предвид гореизложеното съдът не приема съображенията на представителя на ищеца за неприемане на експертизата в частта за определените първоначални разноски по несъстоятелността.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице и процесуалноправните и материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството – длъжник – „Ив - мес“ ЕООД, ЕИК-127070740, гр. Шумен.

Позовавайки се на гореизложените констатации, съдът със свое определение №109/23.08.2023 г. е приел, че молителят няма достатъчно средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност с оглед липсата на активи и определените като необходими 10 861.20 лв. за разноски по производството, която последна сума съдът е приел като основателно определена за тези разноски. В съответствие с горепосочената разпоредба е даден 5-дневен срок на лицата по чл.625 от ТЗ и на другите кредитори на дружеството – молител да внесат посочената сума. Посочени са в определението и последиците по чл.632 от ТЗ. Към момента посочената сума не е била внесена по сметка на ОС – Шумен.

С оглед изложеното може да се направи обоснования извод за неплатежоспособност на молителя по смисъла на чл.608, ал.1, т.1, 2 от ТЗ и свръхзадлъжнялост по реда на чл.626, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.742, ал.1 от ТЗ, поради което и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, следва да бъде постановено решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността на молителя, като бъде открито производство по несъстоятелност.

Следва да бъде определена начална дата на неплатежоспособността, като това е посочената в заключението по СИЕ дата 27.04.2021 г. Следва да бъде постановено обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Молителят да бъде обявен в несъстоятелност и да се спре производството по несъстоятелност.

Наличното имущество в пари „на каса“ не може да покрие разноските по несъстоятелността.

Молителят следва да бъде обявен в несъстоятелност и да се спре производството по несъстоятелност.

Следва да бъде вписано решението в търговския регистър с оглед разпоредбата на чл.622 от ТЗ.

Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.710 от ТЗ, съдът 3

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността „Ив - мес“ ЕООД, ЕИК-127070740, гр. Шумен, ул. ... №21, ет.3, представлявано от управителя И.Б.В..

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 27.04.2021 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Ив - мес“ ЕООД, ЕИК-127070740, гр. Шумен.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху движимото и недвижимото имущество на длъжника.

ОБЯВЯВА „Ив - мес“ ЕООД, ЕИК-127070740, гр. Шумен в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

СПИРА производството по несъстоятелност по т. д. №33/2023 г. по описа на ШОС.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ в размер на 10 861.20 лв. (десет хиляди осемстотин шестдесет и един лева и двадесет стотинки).

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.632, ал.2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл.622 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО, съгласно чл.613а, ал.1 от ТЗ, подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4