Решение № 376 от 04.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300500382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 от ГПК.

С решение № 25/02.01.2025 г., постановено по гр.д. № 17746/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, Министерство на правосъдието и на основание чл. 73, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. е осъдено да заплати на Б. Н. Н., ЕГН:

**********, сума в размер от 10 877 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, породени от дискриминационно третиране – неравно заплащане на труд, полаган от ищеца на длъжност *** (***) в затвора в гр.

Пловдив, която е заемал от 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г., в нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., включваща следните суми: сумата от 442,22 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение за периода от 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г. и основното трудово възнаграждение, получавано на основание чл. 177 от ЗМВР от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „***/ ***”, с които ищецът е полагал еднакъв труд; сумата от 2928,22 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи, изразяващо се в неполучените от ищеца допълнителни възнаграждения за прослужено време за периода 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г., получени от служителите, изпълняващи длъжността „***/***”, с които ищецът е полагал еднакъв труд; сумата от 5120 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващо се в неполучената от него левова равностойност на храна, получена от служителите, изпълняващи длъжността „***/***”, с които същият е полагал 1 еднакъв труд; сумата от 1312,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между получените от него ежегодни суми за облекло за периода от 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г. и паричните суми за облекло, получени от служителите, изпълняващи длъжността „***/***", с които същият е полагал еднакъв труд; сумата от 898,06 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи, изразяващо се в левовата равностойност на разликата в размера на редовния платен годишен отпуск, ползван от ищеца и размера на редовния и допълнителния платен годишен отпуск, на който са имали право служителите, изпълняващи длъжността „*** ***" при ответника, с които е полагал еднакъв труд; сумата от 176,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващо се в полагащите му се допълнителни възнаграждение от 4 лева на месец за работа в йонизиращи лъчения за периода 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 84 от ЗЗД за периода от 01.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения от ищеца Б. Н. Н., ЕГН: **********, иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 21 265,07 лева като неоснователен.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни по спора, като с подадената въззивна жалба от Министерство на правосъдието, първоинстанционното решение се обжалва в неблагоприятната за него част, с която е осъдено да заплати на бившия си служител обезщетение за имуществени вреди, породени от дискриминационно третиране – неравно заплащане на труд в размер от 10 877 лева. Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Искането до въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на сторените по делото разноски.

В писмения си отговор на въззивната жалба, подадена в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна Б. Н. Н., ЕГН: **********, взема становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част.

С подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционото производство Б. Н. Н., ЕГН: ********** се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за осъждане на Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение за имуществени вреди, породени от дискриминационно третиране – неравно заплащане на труд за разликата над уважения по делото размер от 10 877 лева до пълния заявен с исковата молба размер от размер от 21 265,07 лева. Развити са във въззивната жалба подробни доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена в пълния заявен с исковата молба размер от 21 265,07 лева с присъждане на 2 сторените по делото разноски.

В подадения в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от Министерство на правосъдието се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция на ищеца.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбите са допустими- депозирани в срок, от страни в процеса, имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в неблагоприятната му част.

Производството по делото е образувано по предявени от Б. Н. Н., ЕГН:

********** , против Министерство на правосъдието обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.

В исковата си молба ищецът е изложили съображения, че през периода от 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г. е работил при ответника като ***, с местоизпълнение на служебните му задължения в териториалното поделение на ГДИН към МП - Затвора гр. Пловдив.Същият е бил назначен със Заповед № ЧР - 05- 106/26. 03. 2018г. на Министъра на правосъдието на основание чл.9, ал.1 от Закона за държавния служител на длъжността „*** (***)” в Затвора гр.

Пловдив, като Заповедта му е връчена на 02.04.2018г. и с нея му е определена основна месечна заплата в размер на 1 026 лева.Със Заповед на МП № ЧР -05294/15.10.2019 г., основната му месечна заплата е била увеличена на 1 129 лева, на основание чл.67, ал.5, от ЗДСл.Служебното му правоотношение е било прекратено на 24.11.2021г. на основание чл.103, ал.1. т.1 от ЗДСл.Ищецът твърди, че в системата на ГДИН при MП, счетоводната дейност в различните териториални поделения на ГДИН - ОСИН и Затвори в страната, се изпълнява от две категории неравнопоставени служители, назначени на различни длъжности, които извършват еднакъв труд: служители, които са назначени от Министъра на правосъдието по чл.19, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС на длъжността „*** VII-IV Степен /***” и за които на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС се прилагат разпоредбите на ЗМВР за държавната служба, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено нещо друго, и другата категория служители, към която принадлежи и ищеца , които са назначени по чл.19. ал.1, т.2 от ЗИНЗС на длъжността „*** /***” и досежно които на основание чл.19, ал.3 от ЗИНЗС важат общите правила за държавната служба, разписани в ЗДСл.Според ищеца и двете категории служители в ГДИН работещи като ***и независимо от длъжността, на която са назначени и нейното наименование, полагат еднакъв труд, но същият бива заплащан от работодателя им и орган по назначаването различно.Ищецът поддържа, че е от втората посочена категория държавни служители, тези чиято щатна длъжност е „старши експерт/ ***“, които са назначени по чл.19,ал.1, т.2 от ЗИНЗС и които са получавали по-ниско основно и допълнителни трудови възнаграждения, както и материални придобивки от другата категория държавни служители, извършващи същата трудова дейност при ответника. Предвид изложеното ищецът твърди, че е бил дискриминиран от своя работодател, тъй като 3 изпълнявал абсолютно идентични служебни задължения, като инспекторите ***и в ГДИН, назначени по ЗМВР /по чл.19, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС/, а не е получавал равностойно трудово възнаграждение за еднакъв по вид труд, полаган от служители, с които са изпълнявали абсолютно еднакви трудови функции.

Ищецът счита, че спрямо него е налице пряка дискриминация по отношение на признака обществено положение, на основание чл.4, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗДискр., тъй като е бил поставен в по- неблагоприятно положение на основата на признака обществено положение, отколкото са били третирани, всички други лица - служители при ответника, изпълняващи същата трудова функция по организация на счетоводството, но назначени на длъжност „*** VII-IV степен(***)”.

В резултат на проявеното спрямо него неравностойно третиране, ищецът претендира, че с претърпял имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, явяващи се разликите между реално получаваните от него основно и допълнителни възнаграждения, и тези, които за същия период са получили служителите при ответника, които са били назначени на длъжност „*** VIIIV степен(***)” по чл.19, ал.1,т.1 от ЗИНЗС.

Така мотивиран ищецът е отправил искане до съда,след допуснато от първостепенния съд изменение на исковете, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от общо 21 265,07 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, породени от дискриминационно третиране – неравно заплащане на труд, полаган от ищеца на длъжност „*** (***)“ в затвора в гр.

Пловдив, която е заемал от 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г., в нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., , формирана както следва: сумата от 7638 лв. - пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение за периода от 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г. и основното трудово възнаграждение, получавано на основание чл. 177 от ЗМВР от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „***/ ***”, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд; сумата от 4248,04 лв., пропуснати ползи, изразяващо се в неполучените от ищеца допълнителни възнаграждения за прослужено време за периода 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г., получени от служителите, изпълняващи длъжността „***/***”, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд; сумата от 5248 лева пропуснати ползи, изразяващо се в неполучената от него левова равностойност на храна по чл.23,ал.1 от ЗИНСЗ за периода 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г., получена от служителите, изпълняващи длъжността „***/***”, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд; сумата от 538 лева— пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между получените от него ежегодни суми за облекло за периода от 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г. и паричните суми за облекло, получени от служителите, изпълняващи длъжността „***/***", с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд; сумата от 2818,03 лв. - пропуснати ползи, изразяващо се в левовата равностойност на разликата в размера на редовния платен годишен отпуск, ползван от ищеца и размера на редовния и допълнителния платен годишен отпуск, на който са имали право служителите, изпълняващи длъжността „*** 4

***" при ответника, с които е полагал еднакъв или равностоен труд; сумата от 640 лева, представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в полагащите му се средства за осигуряване на лични предпазни средства/очила/ за периода 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г.; сумата от 140 лева - пропуснати ползи, изразяващи се в полагащите му се допълнителни възнаграждение от 4 лева на месец за работа в йонизиращи лъчения за периода 02.04.2018 г. до 24.11.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл.

84 от ЗЗД за периода от 01.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна: