Решение № 209 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000501863 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК.

С Решение № 2073/09.04.2024 г., постановено по гр. д. № 8733/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 23-ти състав, на основание чл.432 от КЗ, ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати на Л. Д. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, кв. „***“, улица „***“ № *, чрез адвокат Л. Г., сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен искът за остатъка до пълния предявен размер от 50 000 лв. Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, е осъден да заплати на адвокат Л. Г. от АК - Перник, с адрес за кореспонденция: град София, улица „Пиротска“ 51, адвокатско възнаграждение, в размер на 1 130 лв. Ищцата Л.

Д. В., е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото, в размер на 1 100 лв. (след компенсация).

Срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над приетия от съда справедлив размер на дължимото обезщетение в размер от 20 000 лева до 40 000 лева, съобразно уточнение в молба с вх. № 28262/01.11.2024 г., е депозирана въззивна жалба от ищцата Л. Д. В., чрез адвокат Л. Г.. Релевира се възражение за неправилност на решението в 1 обжалваната част, с твърдението, че определеният от първоинстанционния съд размер на застрахователното обезщетение не отговаря на критериите за справедливост. Не се правят доказателствени искания. Излагат съображения, че в хода на съдопроизводството се установило при условията на пълно и главно доказване, че същата е получила тежки травматични увреждания контузия на гръден кош, счупване на 2-ро до 7-мо леви ребра, пневмоторакс (събиране на въздух) в лявата гръдна половина, контузия на левия бял дроб, плеврален излив в ляво - 350 - 400 мл, контузия на корема. В хода на лечението ищцата е получила сраствания на тъканите в белите дробове, което представлява значително усложнение и то е необратимо, като затруднява обема на поемания кислород, респ. затруднява дишането, което от своя страна води и до бърза уморяемост при физически натоварвания и до намалена физическа активност. След изписване от болницата ищцата е била на постелен режим за дълъг период от време, приемала е обезболяващи, имала е и продължава да има дихателни затруднения. В мотивите на постановения акт не са изложени съображения за обективните критерии за установени факти, които имат значение съгласно задължителното за всички съдилища ППВС №4/68 г. Не е обсъден характерът и тежестта на полученото в хода на съдопроизводството усложнение - плеврални сраствания, които затрудняват дихателната функция на увредената и факта, че тези сраствания са необратими. Не са обсъдени социално - битовите ограничения, които са факт, поради недопускането на разпит на свидетел, от чиито показания да се установи спецификата на проведеното лечение - в това число - постелният режим след изписването, затрудненията при придвижване, зависимостта й от чужди грижи, невъзможността да се самообслужва, нарушенията в съня, отраженията върху психиката й от преживения стрес. В мотивите на решението неправилно е прието, че ищцата е напълно възстановена, като не е обсъдено обстоятелствата, че плевралните сраствания, които затрудняват дихателната функция на ищцата, са необратимо усложнение, което е пожизнено и е пряка последица с траен характер. Счита, че възражението за съпричиняване, поради липса на поставен предпазен колан е неоснователно и недоказано. Не се е установило наличието му да намали обема на травмите, предвид конкретния механизъм на ПТП.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да приеме за доказан изцяло по основание и размер предявения иск за сумата от 40 000 лв. Претендира адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ за пред двете инстанции, съгл. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, чрез адв. Я. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като моли съда да го потвърди. От събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд се установява, че ищцата не е била с правилно поставен колан. Вещите лица по приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза в заключението посочват, че с оглед характера, вида, степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата, мястото на което е била по време на ПТП, механизма на произшествието, може да се приеме, че ищцата не е била с предпазен колан, като допълват, че ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан по 2 време на ПТП би могло да получи травматични увреждания в по-малка степен. По отношение на направеното от въззивника възражение, че съдът не е взел предвид това, че ищцата не се е възстановила напълно след претърпяното ПТП и дори няма как да се възстанови, поради настъпили страствания на тъканите в белите дробове, то моля да вземете предвид, че това твърдение е неправилно, същото не се доказа и не беше потвърдено от вещото лице изготвило заключението по медицинските въпроси на експертизата.

Вещото лице посочва, че е възможно да настъпят такива страствания , но не е категорично, че в настоящия случай се е стигнало до такъв тип усложнение, дори пояснява, че с оглед на това, че лечението на пострадалата не е оперативно, то няма конкретни обективни данни за настъпване на последиците, които се описват от въззивницата.

Иска се постановяване на решение от страна на въззивния съд, с което да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е сезиран от ищцата Л. Д. В., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, улица,, „***“ № *,чрез адвокат Л. Г. от АК - Перник, с адрес за кореспонденция: град София, улица „Пиротска“ 51 срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, с иск по чл. 432 от КЗ, за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата Л. Д. В., чрез адвокат Л. Г., твърди, че на 11.03.2023 г., около 07:15 ч., на АМ Хемус, на около 4.5000 м. преди град София, пострадала при тежко ПТП като пътник на предната седалка в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ********, управляван от водача С. К. А., с ЕГН **********, който нарушил правилата за движение по пътищата, като самокатастрофирал и се преобръщал по таван в дясно в отводнителен канал, ударил се в крайпътно дърво, спирайки се в предпазна мрежа. В резултат на преобръщането на автомобила и поради навлизане на части от интериора на купето навътре, ищцата е пострадала и е приета по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ с работна диагноза контузия на глава. След съответните изследвания се установило, че е получила счупване (фрактури) на ребра вляво от второ до седмо с изразена дислокация на фрагментите на второ и четвърто ребро - множество средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК. В резултат на счупванията е получила и тежко усложнение пневмоторакс, което е затруднявало дишането й за дълъг период от време, включително и към момента. Настанена е за лечение в Клиника по неврохирургия на същата болница, където е останала за лечение за периода от 11.01.2023 г. до 20.01.2023 г. След като е изписана за домашно лечение е търпяла значителни по своя интензитет болки и страдания (неимуществени вреди), като първоначално е била на постелен режим. През този период от време не е могла да се самообслужва и е била зависима от чужди грижи на своите близки.

3

Впоследствие е започнала да се придвижва в домашни условия с чужда помощ, като трудно се е изправяла и лягала. Всяко движение й е причинявало болка, поради счупването на ребрата и дислокацията на някой от тях. Сънят й бил е нарушен за дълъг период от време, като буквално не е можела да лежи неподвижно, нито да се движи поради счупванията на ребрата. Това, в съчетание с интензитета на болките и затрудненото дишане, е създавало и значителен дискомфорт, което й се отразява крайно неблагоприятно не само върху физическото здраве, но и върху емоционалното й състояние. От контузията на главата изпитва замаяност, главоболие и световъртеж. Изпитва и стрес от случилото се. Сочи, че увреждащото МПС притежава задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ЗД „ Бул Инс“ АД, съгласно полица № BG /02/122001393121, която е валидна до 13.05.2023 г. и е с покритие към деня на ПТП. Образувано е досъдебно производство № 11004/23 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 2330/23 г. на СРИ. Изтъква, че е уведомила с писмена застрахователна претенция ответното дружество като застраховател на увреждащото МПС по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ по реда на чл. 380 и сл. от КЗ, с искане за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и по случая е образувана щета № 2310006758. До момента дружеството не е изпълнило задължението си да й изплати застрахователно обезщетение за търпените и търпими болки и страдания. Предвид изложеното, ищцата намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като сочи, че справедливият размер на обезщетението за причинените й болки и страдания е в размер на 50 000 лв.

Претендира и законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.372 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, е подал писмен отговор, чрез адв. М. Г., с който оспорва предявените обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за забава, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, относно лек автомобил „Фолксваген Голф“, per. № ******** към датата на ПТП - 11.01.2023 г. и не възразява това обстоятелство да се отдели като безспорно. Не оспорва и участниците в ПТП и неговото настъпване, за което е съставен КП за ПТП с пострадали лица peг. № 21/11.01.2023 г. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпването му. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, сочени в исковата молба, доколкото до този момент по делото няма нито едно доказателство в тази насока. Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер. Намира, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди за посочените в ИМ увреждания е завишено. При условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради това, че е пътувала без правилно поставен предпазен колан.

По делото не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представената претенция за изплащане на обезщетение се установява, че ищцата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представена е медицинска документация, която е от значение за 4 изготвянето на СМЕ и съдът не я е обсъждал отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.