Определение № 1086 от 27.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1086 гр. Благоевград, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500947 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Етажна собственост на сграда - Апартаментен хотел – III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, област ***, представлявано от управителя ***. Жалбата е подадена чрез адв. С. Д. В.-С. срещу Определение № 704 от 11.04.2026 г. по гр. д. № 1016/2025 г. на Районен съд- Разлог, с което е прекратено производството по делото.

Основният довод е, че преди постановяване на прекратяването пред същия съд и пред същия съдебен състав вече е било образувано гр. д. № 274/2026 г. по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост. Това производство, според жалбоподателя, е преюдициално спрямо настоящото дело, тъй като изходът му е определящ за основателността на предявените искове.

Посочва се още, че по преюдициалното дело съдът е допуснал обезпечение, чрез спиране на изпълнението на решенията на Общото събрание, поради което са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за задължително спиране на производството, а не за неговото прекратяване.

Според жалбоподателя, при наличието на висящо преюдициално производство и допуснато обезпечение, съдът не е следвало да изисква извършване на процесуални действия, включително внасяне на депозит за особен представител, нито да прекратява делото поради неизпълнение на тези указания.

Поради изложеното се иска въззивният съд да отмени определението за прекратяване и да укаже производството по гр. д. № 1016/2025 г. да бъде спряно до приключване с влязъл 1 в сила съдебен акт на преюдициалното производство по гр. д. № 274/2026 г.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е редовна и допустима.

Районният съд е сезиран с искова молба, предявена от Етажна собственост на сграда Апартаментен хотел - III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, област ***", представлявано от управителя ***, ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, чрез Адвокатско дружество „В. С. & Д.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от адв. С. В. С. против ***

Ищецът иска от съда ответникът да бъде осъден да заплати на Eтажната собственост на сграда - Апартаментен хотел - III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, сума в размер на 25 000 лв., като част от вземане с общ размер 27 622,57 лв., дължима по силата на решение на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 29.01.2024 г., за определяне на размера, сроковете и начина на изплащане на вноските от всеки един от собствениците на обекти за погасяване на цената на изпълнените СМР по договор за строително монтажни работи, сключен на 05.02.2024г. между Етажната собственост и ,,И,,,Г” ЕООД, с ЕИК ***9, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Съдът, с Разпореждане № 2240 от 28.10.2025 г., е постановил връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника. Видно от върнатото в цялост съобщение, адресирано до ответника, същият не е намерен на посочения в исковата молба адрес.

Първоинстанционният съд, с Oпределение № 333/13.02.2026 г., е допуснал правна помощ на ответника *** БУЛСТАТ*** изразяваща се в процесуално представителство по гражданско дело № 1016 по описа за 2025 г. на Районен съд – Разлог, като е указал на ищеца в двуседмичен срок да внесе по сметка на Районен съд – Разлог разноски за назначаването на особен представител на ответника в размер на 1 354,92 евро като съдът не е указал на ищеца негативните последици от неизпълнението на така дадените указания.

Определението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 18.03.2026 г.

Районен съд – Разлог е констатирал, че ищецът не е внесъл определения депозит за възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което е приел, че е налице процесуално бездействие, препятстващо развитието на производството. Съдът е посочил, че без внасянето на този депозит, не могат да бъдат извършени последващите съдопроизводствени действия – връчване на преписите от исковата молба на назначения особен представител, започване на срока за отговор по чл. 131 ГПК и организиране защитата на ответника. Поради това е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на производството.

Окръжен съд - Благоевград, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

Според Определение № 524 от 24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г., Г. К., ІІІ г. о. на 2

ВКС трябва да се отчита съществуващата разлика между предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК и назначаването на особен представител на ответника в хипотезата по чл. 47, ал. 6 ГПК на връчване на съобщение чрез залепване на уведомление. В Определение № 656 от 23.11.2010 г. по ч. гр. д. № 342/2010 г., ІV г. о. на ВКС е прието, че представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата. Когато не бъдат изпълнени указания на съда за внасяне на разноски на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба се връща (в този смисъл Определение № 530 от 03.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3596/2014 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 211 от 01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г. о.). Съгласно Определение № 671 от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и Определение № 524/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о. процесуалното бездействие на ищеца в определения му срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК създава пречки за движение на производството и законосъобразно обуславя прекратяването му.

С Определение № 333/13.02.2026 г., РС - Разлог е дал изрични указания на ищеца Етажна собственост на сграда - Апартаментен хотел – III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, област ***, представлявано от управителя ***, да внесе разноски в размер на 1 354,92 (хиляда триста петдесет и три евро и деветдесет и два евроцента) евро за назначаването на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Определението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 18.03.2026 г.

Към момента на постановяване на обжалваното определение на 11.04.2026 г., ищецът не е внесъл разноски за особен представител на ответника в размер на 1 354,92 евро.

Съгласно Определение № 671 от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и Определение № 524/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о. бездействието на ищеца в определения му срок да внесе разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК създава пречки за движение на производството и законосъобразно обуславя прекратяването му.

Според Определение № 211 от 01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Ищецът е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му и когато въпреки изрични указания на съда за той не внесе тези разноски липсва процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото.

Въпреки релевираните възражения в частната жалба, настоящият съдебен състав служебно констатира, че в Определение № 333/13.02.2026 г., първоинстанционният съд не е 3 указал негативните за страната последици от неизпълнение на дадените указания за внасяне на разноски за назначаване на особен представител. Ищецът следва да бъде предупреден за негативните последици при неизпълнение на дадените указания, а именно, че исковата молба ще бъде върната, а производството по нея - прекратено. Такива съответно не са посочени и в съобщението за указанията, връчено на 18.03.2026 г. Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС, негативните за страната последици от неизпълнение на указанията не могат да настъпят, когато съдът не е указал изрично на страната, че при неизправянето им в дадения срок, следва прекратяване на производството (Определение № 173 от 11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 850/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

Горното налага извода, че Районен съд – Разлог следва да изпрати ново съобщение до ищеца, в което ясно, точно и изчерпателно да бъдат указани неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените от съда указания. По-конкретно, следва изрично да бъде посочено, че при невнасяне в определения срок на разноските за назначаване на особен представител на ответника, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. Допълнително, следва да е налице идентитет между размера на посочената сума, изписана с цифри, и същата сума, изписана словом.

За пълнота на изложението и с оглед наведените в частната жалба доводи относно наличието на предпоставки за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, настоящият въззивен състав намира, че не дължи произнасяне по този въпрос в рамките на настоящото производство.

Предмет на въззивната проверка е единствено правилността и законосъобразността на обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е прекратил производството поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на определения депозит за възнаграждение на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Следователно, контролът на въззивната инстанция е ограничен до преценката, дали към момента на постановяване на обжалваното определение са били налице законовите предпоставки за прекратяване на производството поради неизпълнение на указанията на съда.

Възраженията на жалбоподателя, че настоящото производство е следвало да бъде спряно поради наличие на друго дело, намиращо се на производство пред съда, по което ще бъде постановено решение, имащо значение за правилното решаване на настоящия спор, касаят процесуален въпрос, по който първоинстанционният съд не се е произнесъл с обжалвания съдебен акт.

Поради това, настоящият състав не може за първи път да извършва преценка относно наличието на предпоставките за спиране на производството, тъй като подобно произнасяне би излязло извън предметните предели на настоящия инстанционен контрол и би представлявало произнасяне по въпрос, който не е бил предмет на обжалваното определение.

Следва да се отчете, че за да бъде извършена преценка относно наличието на основание за спиране на производството, съдът следва да установи не само факта на 4 образувано друго съдебно производство, но и дали действително съществува връзка между двете дела, при която изходът от едното производство има обуславящо значение за правилното решаване на другото. Това изисква анализ на предмета на двете производства, твърдените факти, правните основания на предявените искове, както и на относимостта на бъдещия съдебен акт към спора.

В рамките на настоящото производство подобна преценка не може да бъде извършена, доколкото първоинстанционният съд не е бил сезиран с искане за спиране и не е обсъждал наличието на предпоставките за това. Не е било предмет на разглеждане и дали между двете производства съществува необходимата връзка на преюдициалност, която да обосновава спиране на делото.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че изложените в частната жалба доводи относно наличието на предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са неоснователни. Преценката относно наличието на основание за спиране на производството предполага извършването на проверка, дали е налице друго висящо производство, чийто изход има преюдициално значение за разрешаването на настоящия спор. Тази преценка обаче може да бъде осъществена едва след като са изпълнени процесуалните предпоставки за надлежното развитие на производството. Проверката за редовността на исковата молба и за изпълнението на дадените от съда указания е задължителен и предхождащ всички останали процесуални действия етап от производството. Едва след приключването й съдът може да пристъпи към разглеждане на направените от страните искания, включително искане за спиране на производството.