Решение № 536 от 21.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002100135 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 3078 от 18.10.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 284 от 25.10.2022 г. по в.гр.д.№ 213/2022г. на Окръжен съд – Смолян.

Касаторът Община Златоград, представлявана от кмета М. Я., чрез юрисконсулт З. Ц., поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като общината е собственик на УПИ *, кв. 20 и тупик по уличната регулация, а имотът на ищците съставлява само територията в парцелните граници на УПИ *, кв. 20 по плана на [населено място] съгласно Заповед № 442 от 22.10.2002 г. и Заповед № 358 от 17.07.2008 г. Моли въззивното решение да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

С подадения чрез адвокат адвокат Н. Д. от АК – Смолян отговор на касационната жалба ответниците по касация Р. В. К. и Н. В. К. поддържат, че въззивното решение е правилно.

Претендират разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение са разгледани първоначален иск, квалифициран по чл. 54, ал. 2 1

ЗКИР, предявен от Р. В. К. и Н. В. К. срещу Община Златоград, както и насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Община Златоград срещу Р. В. К. и Н. В. К..

Ищците Р. В. К. и Н. В. К. са заявили в исковата молба и уточнението в о.с.з.04.06.2020 г., че с н.а.№ 69 от 15.07.1997 г. по описа на РС – Златоград са закупили имот пл.№ *, кв. 20, с площ 900 кв.м., включен по това време в парцел * по плана на [населено място], [община], ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 90 кв.м. Изложени са твърдения, свързани с документи и изменения в ПУП до 2018 г., касаещи площта и градоустройствения статут на имота. Поддържано е, че при измененията на регулацията не е отразено действителното положение на северната, източната и западната граници на имота им, като последната минава по изградена бетонна стена.

С оглед частично влязлото в сила решение на РС Златоград досежно северната и източната граници на имота, по-нататък в мотивите си ВКС съсредоточава изложението си върху частта от предмета на делото, касаеща западната граница на имота, формулираният петитум за която е: на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се признае за установено по отношение на Община Златоград, че при одобряване на ПУП-ПР на [населено място] за УПИ *-Кметство, здравна служба, ресторант, магазин, читалище, кв. 20 в частта за образувания УПИ *Търговски нужди, не е отразено действителното положение на „западната граница по изградената бетонна стена“, като е допусната грешка и непълнота в действащата кадастрална карта.

Съответно на така заявеното искане е произнасянето на въззивния съд, който в една част е намерил иска за основателен и (след частично отменяване на първоинстанционното Решение № 20026 от 28.04.2022 г. по гр.д.№ 155/2019 г. на PC – Златоград) е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по предявения от Р. В. К. и Н. В. К. срещу Община Златоград иск, че при одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ *-кметство, здравна служба, ресторант, магазин, читалище, кв. 20 ПУП на [населено място], общ.

Златоград, при което от УПИ *-кметство, здравна служба, ресторант, магазин, читалище, кв.

20 се образуват УПИ *-здравна служба, УПИ *-кметство, здравна служба, ресторант, магазин, читалище, с цел обслужване на УПИ *-здравна служба и УПИ *, собственост на Р.

В. К. и Н. В. К., е допусната кадастрална грешка, като неправилно западната граница на имот пл.№ *, кв. 20 по плана на [населено място], [община] не е отразена по действителното й положение по изградената бетонна стена в частта от т. 1 до т. 6, съгласно комбинирана скица от първоначалното заключение на вещото лице М. Т. на стр. 219 от гр.д.

№ 155/2019 г. на РС – Златоград (която е обявена за неразделна част от въззивното решение).

В останалата част - от т. 6 до т. 7, в които бетонната стена е прието, че попада извън западната граница на имот пл.№ *, кв. 20 по плана на [населено място], според въззивния състав не е допусната претендираната с исковата молба кадастрална грешка и неправилно отразяване на действителното положение, поради което решението на PC – Златоград за отхвърляне на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в тази му част е преценено като законосъобразно и е потвърдено.

Решаващ мотив за постановяването на този резултат е приетото от въззивния съд, че от събраните в хода на разглеждане на делото писмени доказателства категорично е 2 установено, че общината е издала скици за един и същи имот по невлязъл в сила кадастрален план, което е недопустимо. Не е представена на вещото лице заповедта, с която е попълнена кадастралната основа за имот пл.№ * и графичната част към нея. Нещо повече издадените от общината скици са с различно отразяване на западната граница на имот пл.№ *, кв. 20, а в кадастралния и регулационния план на [населено място] имота на ответната Община не е отразен с имотни граници, съобразно правото на собственост и планоснимачен номер, в какъвто смисъл е заключението на инж. Т.. Според вещото лице западната граница на имот пл.№ * не може да се определи еднозначно, тъй като границите по представените графични данни (скици) на л. 13 и на л. 141 от първоинстанционното дело са изчертани от неодобрена кадастрална карта и видно от приложената към заключението комбинирана скица са на различно положение, а на графичната част към Заповед № 442 от 22.10.2002 г. бетонната стена не е отразена в плана, видно от изчертаната плътна черна линия, което означава нематериализирана граница. При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел за вярна западната граница на имот пл.№ * кв. 20 по плана на [населено място] на скицата, приложена на л. 13 от първоинстанционното дело, издадена по повод изграждане пристройка на жилищна сграда (2-етажна за жилище и фурна), за който имот ищците притежават нотариален акт за покупка № 69, том ХІV,н.д.№ 233/1997 г. по описа на Районен съд - Златоград, но тъй като претенцията на ищците е западната граница да премине по изградената бетонна стена по западната граница, съдът не може да се произнася свръх петитум.

С оглед изхода от произнасянето по обуславящия главен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с въззивното решение е отхвърлен обусловеният насрещен иск по чл. 109 ЗС, предявен от Община Златоград за осъждането на Р. В. К. и Н. В. К. да премахнат изградената бетонна стена по западната граница на имот пл.№ *, кв. 20 по плана на [населено място] от т. 1 до т.

6 от комбинираната скица – неразделна част от въззивното решение, респ. – потвърдено е уважаването на тази претенция с частта от решението на PC – Златоград, с която Р. В. К. и Н. В. К. са осъдени да премахнат изградената бетонна стена по западната граница на имот пл.№ *, кв. 20 по плана на [населено място] от т. 6 до т. 7 от комбинираната скица.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – поради вероятна недопустимост, констатацията за която, направена с определението по чл. 288 ГПК се потвърждава и при проверката, извършена от касационната инстанция в обхвата, дължим съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК.

Упражнявайки служебно контрол за порока по чл. 281, т. 2 ГПК, касационната инстанция намира, че постановеният от въззивния съд диспозитив на обжалваното решение при условията на чл. 54 ЗКИР свидетелства за произнасяне по иск за факт – че е налице грешка в начина, по който в плана е отразена част от земната повърхност. С такава насоченост са и решаващите мотиви във въззивното решение.

Същевременно, с постановеното ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР (чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР по първоначалната редакция) е положителен установителен иск за правото на собственост, като 3

(при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК) съществуването на спорното право се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Предмет на предявения по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред., ДВ, бр. 49 от 2014 г.; идентичен с чл. 53, ал. 2 ЗКИР, първоначална редакция) иск може да бъде и установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта (при непълнота на кадастралната карта). Разяснено е, че когато предмет на вещното право е поземлен недвижим имот (част от земната повърхност), границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. Съгласно § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР, поземлен имот е част от територията (земната повърхност), включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. За да бъде разграничен един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта.

Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени.

Следователно, липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост, като именно чрез иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се цели да бъде установен безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.

Едновременно с това следва да се подчертае, че по силата на чл. 124, ал. 4 ГПК исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон. Не съществува позитивно-правна норма, която да допуска предявяването на иск за установяването на факт от вида на отразения в диспозитива на въззивното решение и заявения с петитума на исковата молба.

Ето защо съставът на ВКС приема, че атакуваният правораздавателен акт е процесуално недопустим, включително от гледна точка преценката, че е постановен по нередовна искова молба. Последното произтича от несъответствието между съдържащите се в обстоятелствената част твърдения (съответни на разясненията по ТР № 8 от 23.02.2016 г.), че е налице спор за материално право – от една страна, а от друга страна - формулировката на петитума, която не съдържа искане за признаване обхвата на притежаваното от ищците право на собственост.

Изложеното налага произнасянето на въззивния съд по претенцията по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да бъде обезсилено изцяло – както в уважената, така и в отхвърлената част, защото в хипотезата на процесуална недопустимост забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 3 ГПК не намира приложение. Доколкото произнасянето по предявения от касатора насрещен иск по чл. 109 ЗС е обусловено от изхода по главния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, преди произнасяне по първоначалния не е възможно да се прецени основателността на насрещния иск с произтичащото от това отменяване на въззивното решение в частта, с която насрещният иск 4 е отхвърлен. В частта, с която последният е уважен, касационната жалба е лишена от правен интерес и производството по нея следва да бъде прекратено.