Определение № 170 от 27.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Варна, 27.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20253001000143 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 407 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 260020/23.01.2025г. на адв. С. Ч., подадена в качеството на процесуален представител на Д. Х. М., лично и като законен представител на Д. Д. Х., срещу разпореждане № 260057/31.08.2023г., постановено по т. д. № 66/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, за издаване на изпълнителен лист за съдебно- деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 23/2024г. по описа на ЧСИ Я.Д. с рег. № 774.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, с подробни съображения и доводи за това. Твърди се, че неправилно съдът е издал изпълнителния титул срещу лице, което не е задължено спрямо застрахователното дружество в личното си качество, и в резултат на това неоснователно е наложен запор на банковата сметка на бащата на ищеца и на трудовото му възнаграждение. Твърди се също, че сумата, която ищецът по т. д. № 66/2019г. по описа на ШОС- Д. Д. Х. е дължал на ЗД „Бул Инс“ АД поради отхвърляне на исковата претенция, е заплатена още през месец септември 2021г., за което са представени доказателства и е изпратено уведомление до застрахователното дружество. Искането към въззивния съд за отменя на разпореждането и отхвърляне на молбата на ЗД „Бул Инс“ АД за издаване на изпълнителен лист за разноски по отношение на 1 сумата, дължима от жалбоподателя.

След проверка редовността на частната жалба съдебният състав констатира, че същата е депозирана в срок, чрез надлежно упълномощен процесуален представил на жалбоподателя Д. Х. М., но не и по отношение на втория жалбоподател Д. Д. Х.. В периода след окончателното приключване на съдебното производство по т. д. № 66/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, с постановяване на определение № 50143/06.03.2023г. по т. д. № 971/2022г. по описа на ВКС, ищецът Д. Д. Х., действал към този момент чрез своя баща и законен представител, е навършил 14 годишна възраст, поради което процесуалното му представителство по съдебни дела следва да се осъществява чрез упълномощен лично от него адвокат, със съгласието на родител (съгл. чл. 28, ал. 2 ГПК), тъй като законната представителна власт на родителите на непълнолетния е отпаднала, считано от 26.06.2024г.

Съдът отчита също, че администриращият жалбата съд е дал указания на жалбоподателя за внасяне на държавна такса по жалбата в размер на 7.50лв., без да е налице основание тя да се дължи в различен размер от този, предвиден в чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 15 лв. С разрешението, дадено с ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е прието, че освобождаването на страната от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се приеме за приложимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции (ако не се установи промяна в обстоятелствата). В случая, съдебното производство по предявения иск от името на малолетния тогава Д. Д. Х. е приключило още 06.03.2023г. При образуване на делото ищецът Д. Д. Х. е освободен от заплащането на 50 % от дължимата държавна такса, а частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена от адв. С. Ч.- процесуален представител на Д. Х. М., последният осъден за заплащане на разноски с първоинстанционното решение вместо малолетния към онзи момент ищец по делото.

В тази връзка, настоящият състав на ВнАпС намира, че ШОС следва да извърши преценка и по реда на чл. 247 ГПК, за наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, възпроизведено при издаването на изпълнителния лист срещу по отношение на задълженото за 2 разноски лице, тъй като според мотивите задължен за разноски е ищецът Д. Д.

Х., а съобразно диспозитива на решението за дължимата сума е осъден неговият баща Д. Х. М..

Съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК на въззивниците следва да бъдат дадени указания и срок за изправяне на констатираните нередовности на частната жалба, респ. за заплащането на държавна такса в пълния дължим размер и за представянето на доказателства за представителната власт на адвокат Ч. по отношение на непълнолетния Д. Д. Х., действащ лично и със съгласието на родител, а това е от компетентността на първоинстанционния администриращ жалбата Шуменски окръжен съд.

Предвид изложеното по-горе, образуваното производство следва да се прекрати, а делото да се върне на първостепенния съд за извършване на съответните действия по администриране на жалбата, евентуално и за постановяване на съдебен акт по чл. 247 ГПК.

По тези съображения и на осн. 267 ГПК, ВнАпС, ТО, III- ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 143/2025 г. по описа на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.

ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за изпълнение на указаните по- горе в мотивите действия по администриране на въззивна частна жалба вх.

№ 260020/23.01.2025г., след което, ако нередовностите на сезирането се отстранят, делото следва да се изпрати обратно на Варненски апелативен съд за разглеждане на жалбата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3