Решение № 1486 от 22.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1486 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300502499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба вх. № 30321/01.09.2025г. на адв. К. К., като пълномощник на ищцата Е. М. Б., ЕГН ********** против решение № 314/25.07.2025г., постановено по гр. д. № 1889 по описа за 2024г. на Карловски районен съд, I гр. с., с което се отхвърля предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД от Е. М. Б., ЕГН ********** против „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, за заплащане на сумата общо от 760 лева, внесена на пет вноски, с банков превод на 04.01.2022г. от 200 лева; с банков превод от 06.01.2022г. от 100 лева; с банков превод на 31.01.2022г. от 260 лева и с банков превод на 29.03.2022г. от 200 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2024г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. М. Б., ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810 сумата от 900 лева, представляваща направени по производството разноски.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при липса на обоснованост. Поддържа, че претендираните суми са платени без основание, като договор за потребителски кредит № 355991 от 30.09.2021г. не бил сключван между страните. Не била получавана и заемна сума по такъв договор.По делото нямало данни телефонния номер, посочен от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, да е на жалбоподателката, а наличието на съществуващи данни в системата на ответника 1 също не водело до извод, че именно тя е кандидатствала за заем, тъй като същата е имала сключени договори за кредит с ответника в предишни години и не било ясно наличието на данни в системата кой договор за кредит касаят.Обобщено не били събрани категорични доказателства за сключването на твърдения договор за паричен заем. Моли се за отмяна на оспорваното решение, вместо което се иска да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения иск.

С отговора по чл. 263 от ГПК въззивната жалба се оспорва като недопустима.Със същата се правил опит за изменение на предмета на делото, като от претенция на основание неоснователно обогатяване – плащане без наличие на основание, се преминавало към претенция за връщане на сума, като платена по недействителен договор, което било злоупотреба с право.Доводите относно приетите по делото експертизи също били недопустими, тъй като възможността за оспорването им вече била преклудирана.По същество оспорваното решение било правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения.Моли се за прекратяване на производството, поради недопустимост на въззивната жалба, евентуално решението да бъде потвърдено по същество, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.Не се констатират нарушения на императивни материално-правни норми, които въззивният съд е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 760 лева, платена без основание, предявена частично за размера от 50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска, като размера на същия е увеличен на 760 лева.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че ищцата е имала сключени множество договори за парични заеми с ответното дружество. За периода 04.01.2022г. до 29.03.2022г. заплатила сумата от 760 лева по банков път, както следва:

2 на 04.01.2022г. сумата от 200 лева; на 06.01.2022г. сумата от 100 лева; на 31.01.2022г. сумата от 260 лева и на 29.03.2022г. сумата от 200 лева.Твърди, че към датата на извършване на плащанията ищцата нямала вече парични задължения към ответника, въпреки което последният претендирал заплащането на исковата сума.Поради това извършените плащания били без правно основание.Ако ответникът твърди наличие на договорно правоотношение за потребителски кредит, то същото било недействително на основание чл. 22 от ЗПК.

По повод оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране на обстоятелствата, с допълнителна молба ищцата чрез пълномощника си е направила следните уточнения: твърди, че заплатената сума в общ размер от 760 лева е без наличие на правно основание – по прекратени правоотношения, по които нямало непогасени парични задължения към ответника.Към датата на извършените плащания ищцата нямала неуредени отношения с ответника по действащ договор.Алтернативно, ако ответникът твърдял наличие на конкретен договор, то същият бил недействителен на специалните основания, предвидени в ЗПК.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК искът се оспорва като неоснователен.

Признава се, че дружеството е осчетоводило процесните суми, но всички тези суми били направени при наличие на валидно правно основание - сключен договор за кредит с № 3555991 от 30.09.2021г. Договорът бил сключен чрез електронната платформа по реда на ЗПФУР. Ищцата получила текста на договора по електронен път и го активирала. Твърди се, че ищцата е усвоила сумата по договора.Текста на договора бил ирелевантен за неговото съществуване, като той бил от значение единствено за неговата действителност. Във всички случаи обаче главницата била дължима и при нищожен договор за кредит. Поради това плащането било дължимо и на основание чл. 23 от ЗПК, а исковата молба неоснователна.

По реда на чл. 143 от ГПК ищцата чрез пълномощника си по делото в съдебно заседание оспорва твърденията в отговора.Поддържа, че договор за потребителски кредит от разстояние не е сключван между страните. Такъв договор не бил подписан нито с електронен подпис, нито на хартиен носител.

От приложеното извлечение от сметката на ищцата в Банка ДСК АД и от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, се установява, че плащанията в общ размер 760 лева, са извършени на следните дати: 04.01.2022г. – 200 лв., на 06.01.2022г. – 100 лв., на 31.01.2022г. – 260 лв., на 29.03.2022г. – 200 лв., като същите са осчетоводени по договор № 355991 от 30.09.2021г. Същите са разпределени по следния начин: за главница в общ размер 280, 27 лева, лихва в общ размер 109, 93 лева, неустойка в общ размер 339, 80 лева и такса просрочие 30 лева. Съгласно заключението наличието на сключен договор е задължителна предпоставка да има осчетоводяване на плащания по договор за 3 кредит.

В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебнотехническа експертиза, съгласно което ответното дружество е финансова институция, която предоставя онлайн кредити, като развива своята дейност под търговската марка „Минизаем“. При отваряне на сайта с плъзгачите се задават параметрите на кредита, като с натискане на бутона „вземи сега“ се преминава към следващата стъпка. Отваря се страница, в която се намира преддоговорната информация, както и поле с отметка за съгласие за обработка на лични данни. При опит за продължаване с натискане на бутон „Напред“, без да е поставена отметка „Приемам декларацията за обработка на личните данни“, се получава съобщение, което не позволява продължаването на процеса до поставяне на отметката. При поставяне на посочената отметка и след като се натисне бутона „Напред“, се зарежда страница формуляр за попълване на личните данни. При опит за продължаване напред, без попълване на някое от изискваните полета, се получава отговор от сайта, непозволяващ продължаването на процеса до попълване на съответните полета. След попълване на личните данни и създаване на профил, той се запаметява в сървъра на дружеството, както и начина превод на сумата по договора за кредит.Личните данни може да се променят по искане на клиента след потвърждаване на самоличността му. В базата данни на дружеството фигурира потребител на име Е. М. Б., ЕГН ***. В базата данни на дружеството се открива договор за кредит № 355991, който е архивиран и данните по него са частични. В раздел документи по кредита се намират основните документи, които се генерират от системата на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. В раздел история на статусите се намират всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване и съответно закриване. След етапа „парите са преведени“, сумата по договора е отпусната. Предвид спецификата на въвеждане на данни в сайта на ищцовото дружество, експерта прави заключение, че потребител е въвел тези данни и е натиснал бутон за продължаване. Изпратени са множество SMS-и до мобилен номер 359894648289. В един от тези SMS-и е изпратен код за потвърждаване сключването на договора.

В съдебно заседание при изслушване на заключението вещото лице изяснява, че личните данни могат да бъдат променени ако самият клиент заяви желание за това пред дружеството. Лични данни като ЕГН и имена не могат да се сменят, но телефони, адреси е възможно да се променят. Записаните вече лични данни в базата данни на дружеството могат да бъдат ползвани за създаване на нов кредит, ако лицето, което кандидатства за този кредит, се логне в системата и вместо да набира отново всичките си данни, ги използва и кандидатства за нов кредит, като за тази цел лицето трябва да може да си влезе в акаунта, както и да премине процедурата по верификация на желание за този кредит, съотв. да получи на устройство, на SMS или имейл потвърждение, за да може да кандидатства за този кредит. Според вещото лице е 4 възможна злоупотреба, като всяко лице, което знае достъпа му до системата на кредитодателя, би могло да кандидатства. Но има и система за сигурност, като при кандидатстването лицето ще получи SMS или имейл, с който ще бъде уведомен одобрен ли е или не. Получава и съответните документи. Вещото лице изяснява, че за процесния договор е кандидатствал потребител с имената на ищцата, но не може с категоричност да отговори, че именно тя е изпълнила техническата процедура.

Получено е и е върнато потвърждение за сключването на договора. Изпратен е SMS с четирицифрен код на телефонен номер, който е част от акаунта на потребителя.

Първоинстанционният съд е приел в решението си, че е установено сключването на договор за кредит № 355991/30.09.2021г. между страните по делото и внесените от ищцата суми касаят погасяване на задължения по този договор. Относно възражението за недействителност на посочения договор районният съд е посочил, че презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД определя тежестта на претендиращия нищожност на сключената сделка, да докаже липсата на основание.Такова доказване в процеса не било проведено от ищцата и предвид непредставянето на договора за кредит, съдът не можел да провери действителността му. Поради това възражението е счетено за неоснователно.

След като направи собствен анализ на събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, настоящия състав намира на първо място за неоснователно възражението на въззиваемата страна, че с въззивната жалба се прави опит за изменение на предмета на делото. През цялото първоинстанционно производство ищцовата страна е твърдяла и поддържала, че между страните не е сключван договор за кредит, по който да има непогасени суми, поради което извършените плащания били без основание. Това твърдение се поддържа и с въззивната жалба. Възражението за недействителен договор е въведено като алтернативно, в случай че ответникът твърди наличие на такъв и е напълно в контекста на цитираното в исковата молба решение № 29/28.03.2012г. по гр. д. № 1144/2010г. на ВКС, IV г. о.