Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4334 от 28.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8115/2023
Вид
Решение № 4334
Подписан
28.09.2023
В сила
05.04.2024
Състав
ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4334 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110208115 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. И., подадена по пощата на 22.05.2023 г. против издадено срещу нея наказателно постановление № 23-4332-004226/22.03.2023 г. от Г.В.Б, в качеството на началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушения на: 1/чл.6, т.1 от ЗДвП, й е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 200лв./ двеста/ лева, на осн.чл.179,ал.2,вр.ал.1,т.5, пр.1,2 от ЗДвП; 2/чл.147, ал.1 от ЗДвП й е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ лева, на осн. чл.181, т.1 от ЗДвП; 3/ чл.123,ал.1,т.2, б.“Б“ от ЗДвП, й е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 150.00лв./сто и петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок и е допустима /НП е връчено на 09.05.2023 г., а жалбата против него е подадена по пощата на 22.05.2023 г./.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради това, че наказващият орган е направил невярна констатация за това, че именно жалбоподателката е управлявала посоченото МПС. Освен това, се счита, че не са събрани доказателства от страна на АНО, от които да се направи обоснован извод, че деянията се извършени виновно – с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като жалбоподателката твърди, че няма спомен да е управлявала посоченото МПС на конкретната дата и изказва вероятност същото да е било управлявано от друго лице.

1

Претендира се и наличие на несъответствие между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалб. И., след редовно изпълнена процедура по призоваване, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намери за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2022 г. в гр. София, свидетелят З. С. Б. управлявал моторно превозно средство /МПС/ ***************, движейки се по ул. "Цар Иван Асен II“ с посока от бул. „М. Еминеску“ към Орлов мост. Приближавал ул. „Янтра“, която се намирала от дясната му страна, като по същата се движел л.а. „**************, управляван от жалб. С. Г. И.. Пътят, по който се движела И. е бил обозначен с пътен знак Б1, указващ: „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, т.е. движещите се по ул.

"Цар Иван Асен II“. Жалб. И. не се съобразила с указанието на този пътен знак и продължила движението си, без да пропусне движещото се по ул. "Цар Иван Асен II“ превозно средство ***************, управляван от св. Б. и на кръстовището между ул.

„Янтра“ и ул. "Цар Иван Асен II“ реализирала ПТП с автомобила ******************* След това изобщо не е спряла и не е слязла от автомобила си, за да установи какви са последиците от произшествието, а продължила движението си, като се отдалечила от местопроизшествието.

Свидетелят Б. позвънил на тел. 112 и съобщил за случилото се.

На място бил изпратен екип от ОПП-СДВР, в състав свидетелят П. К. и неговият колега И.И. От свидетеля Б. били снети сведения, в които посочил марка, модел и регистрационен номер на автомобила, който го ударил, а също и това, че автомобилът е бил управляван от жена.

Бил съставен протокол за ПТП №

1865308/12.04.2022 г. и скица, в който протокол са описани установените материални щети, настъпили по автомобила, управляван от св. Б. в резултат на ПТП.

По посочения от св. Б. ***************** била направена справка в АИС на КАТ, при която е установено, че посоченият лек автомобил към дата 12.04.2022 г. не е бил представен за технически преглед.

На 28.02.2023 г. жалб. И. подала декларация в ОПП- СДВР, в която изразила становището си във връзка с процесното ПТП, но не посочила друго лице да е управлявало автомобила й на инкриминираната дата.

С оглед горното, на 28.02.2022 г. ЦВ.Х.ЦВ – младши автоконтрольор в ОППСДВР съставил срещу жалб. И. и в нейно присъствие акт за установяване на 2 административно нарушение с бл. № 201927/28.02.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателката, която го подписала, като в графата за възражения посочила, че е дала декларация по случая.

Въз основа на така съставения АУАН на 22.03.2022 г. началник Група към ОПП-СДВР издал обжалвано наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя И. на 09.05.2023 г., а на 22.05.2023 г. била подадена по пощата жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите П. К. и З. Б., както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за ПТП и скица, справка "картон на водача" за С. Г. И., копия на заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля З. Б., доколкото същия се явява очевидец на ПТП, тъй като именно той е управлявал автомобила, с който жалбоподателят С. И. е реализирала ПТП, като съобщава обстоятелства относно мястото и механизма на реализирането му. Показанията на свидетеля са подробни, последователни и информативни, като отразяват преките му впечатления във връзка с реализираното ПТП, поведението на другия водач и неговото собствено поведение преди, по време и след реализиране на ПТП. Свидетелят подробно изясни, че автомобилът, който се движел по ул. „Янтра“ и управляван от жалб. И., преди да се включи в ул. „Цар Иван Асен II”, по който се е движел свидетелят, не е спрял за да зачете предимството на движещите се по ул. „Цар Иван Асен II” автомобили, в нарушение на действащия в посоката му на движение пътен знак Б1. В резултат на това, с предната си част е ударил автомобила на свидетеля от дясната страна,, в резултат на което вратата на автомобила на свидетеля била огъната и ожулена. В подкрепа на показанията на свидетеля са и писмените доказателства по делото – протокол за ПТП, в който са описани щетите по автомобила на свидетеля, съответстващи на заявеното от свидетеля Б..

От показанията на свидетеля се установява, че при съприкосновението между двата автомобила се чул силен шум, с оглед на което категорично изключва вероятността водачът на другия автомобил да не е усетил съприкосновението между двата автомобила.

Що се отнася до самоличността на лицето, управлявало МПС, с което е причинено ПТП, свидетелят посочи, че ясно е възприел, че другият автомобил е бил управляван от жена. Отделно от това, в подадената декларация жалбоподателката заявява, че няма спомен тя да е управлява собствения си автомобил на процесната дата, 3 но не посочва друго конкретно лице, което е управлявало автомобила й. По тези съображения, съдът намира, че именно жалбоподателят е бил другият участник в процесното ПТП.

Свидетелят П. К. е служителят от ОПП- СДВР, който е бил изпратен на мястото на произшествието и същият не е очевидец на самото ПТП, но от неговите показания се установява, че на място е бил само единият участник в ПТП, като не е имал възможност да съпоставя дали щетите по автомобила на Б. съответстват с тези по друг автомобил, тъй като такъв не е имало. Посочва, че щетите, които е установил са били отразени в протокола за ПТП. Данните за регистрационния номер на другия автомобил, който е напуснал произшествието, са вписани в скицата към протокола за ПТП по сведения на св. Б..

Съдът кредитира писмените доказателства по делото - приложените заповеди установяват компетентността на актосъставителя и АНО - първият да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а вторият - да издава наказателни постановления.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, видно от представените писмени доказателства.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, а също и съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По отношение нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, Участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По делото категорично се установи от обективна страна, че жалб. И. не е съобразила поведението си с указанието на пътен знак Б1, с който е бил обозначен пътят по който се е движела, а 4 именно да пропусне движещите се по пътя с предимство. Именно това нейно поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП с МПС, движещо се по пътя с предимство, управлявано от св. Б..

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не е било извършено умишлено, то е осъществено при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо правоспособност да управлява МПС /видно от справката – картон на водача/ е знаела и е била длъжна да знае (тъй като незнанието на закона не е извинително), че преди да се включи в път с предимство, следва да спре и да пропусне МПС, които се движат по този път. Преди да излезе на пътя с предимство тя е била длъжна и е имала обективната възможност да погледне наляво през предното и странично стъкло на автомобила си, за да се убеди, че от лявата му страна няма МПС, движещо се по пътя с предимство, което трябва да пропусне и едва тогава да предприеме навлизането в този път, но не го е направила и това е довело до настъпване на произшествието, при което са причинени материални щети на автомобила на свидетеля Б..

Правилно жалбоподателката е била санкционирана на основание чл. 179, ал.

2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 200 лева за водач, който поради неспазване правилата за предимство, причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.

Съдът счита, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажност, а напротив, същото е с такава степен на обществена опасност, която оправдава санкционирането на извършителя му. Вследствие поведението на жалбоподателя е реализирано ПТП, при което са причинени материални щети, но е съществувал и риск от засягане здравето и живота както на непосредствените участници в ПТП, така и на останалите участници в движението. Ето защо наказателното постановление в тази му част следва да се потвърди.

По отношение нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП:

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявала собственият си лек автомобил, без да го е представила на задължителен годишен технически преглед, към датата на извършената проверка – 12.04.2022 г., в съответствие с изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им 5 изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на ПС, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 км/ч, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи. Санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда да се наказва с глоба 50 лева, собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок ПС за технически преглед. В случая, безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че жалбоподателят като собственик на управляваното МПС, не го е представила на задължителен годишен технически преглед, установено чрез справка от контролните органи, която е била направена на датата, посочена в АУАН и обжалваното НП.